Welcome

Движението на Рьорих “Агни йога”

и ролята му за установяване

на Новия Световен Ред

(Агни йога и Ню-Ейдж)

Откъс от книгата “Тайни общества”, Книга Втора от Николай Боголюбов

Николай Рьорих е един от учителите по съвременно мислене чрез своята живопис, своите философски и научни трудове, чрез своят пример и плодотворна деятелност. Самият той създава движение за взаимно съгласие между нациите, основана на международно сътрудничество, което с всеки един изминат ден се претворява в служба на красотата и знанието. Така я характеризират деятелността на Рьорих френския бюлетин, посветен на неговия юбилей. Даже и при повърхностно отношение към подобна натруфена реч бие на очи необикновеното при различни подобни чествания преувеличаване заслугите, както и опита да се създаде по изкуствен път знаменитост. Нека да сложим ръка на сърцето си и се запитаме наистина ли един честен и обективен наблюдател, даже и от масонско либералният лагер ще може ли да признае цялата маса от заслуги пред човечеството, които се предписват на Рьорих. Не е ли нелепо да се утвърждава, че настоящият мир безпрецедентен по размерите на извършените революции, един мир, който е така измъчено изглеждащ като че ли обезкръвен би могъл да се повлияе от заслугите на някой си като Рьорих, чието писание твърде неясни по форма и съдържание нищо не говорещи на ума и сърцето картини както и чрез неискреността съдържаща се в т.нар. “Пакт Рьорих”, че всичко това е допринесло някак си за омиротворяването на планетата. Не само обективният анализ, но и най-благопожелателното отношение към творчеството на Рьорих не би ни дало основание да го оценяваме така както това прави масонската клика. Но даже и на нея тази задача се оказа непосилна. Кой помни Рьорих на другия ден след шума във вестниците. Кой би го почитал, като един от учителите по съвременно мислене. Никой в това число и самите масони. И именно в аспекта на този опит възложен върху неговото име се обяснява лесно факта, че Рьорих от позицията на среден руски художник в емиграция, се превръща в световна величина.

Но докато Рьорих е само един мислител, Рьорих като писател, Рьорих като художник, знаменитият и световно известен Рьорих работи, а стопаните му жънат плодовете от тази работа. Трябва да се отбележи, че годините на военни бедствия благодарение на защитата от разрушение много произведения на изкуствата биват съхранени, заради това, че Рьорих проповядва пакта за всеобщ мир в масонски дух. Картината му “Великата майка” на знамето на мира, а също така и знамето на мира, които според Рьорих защитават произведенията на изкуството от разрушения не само са разработени в масонски стил и дух, но са и украсени с масонски символи – три точки в кръг.

Отхвърляйки тълкуването на Рьорих което очевидно е еретическо, че този знак се явява символ на Светата троица, не е трудно да се види в другите два, че три точки в кръг представляват символ на всичките страни в света които са длъжни да се слеят в единение и единогласие. Ето какво представляват някои тълкувания първо: предложения флаг е символ на света а не само на една страна, символ на цивилизованият свят. На бял фон в кръг са представени три съединени аморантови сфери, като символи на вечността и единението. Второ: “Флагът емблема на мира не само на една страна но на цивилизацията в цялост. Флагът от този проект представлява три сфери в средата на кръг на бял фон, като символи на вечността и единогласието.”

Подобни тълкувания не са нищо друго освен повтаряния на овехтялата масонска мисъл за “вечния мир” и “братския съюз между народите”. В своите проповеди за идеята за мира Рьорих отправя своите разсъждения против разобличаването на антимасоните, назовавайки тази работа като разрушителна, “духовно убийство”, по-опасна и престъпна от физическото убийство.

“Ние се стремим към Знаме на Мира”, заявява Николай Рьорих “нещо което ще съхрани културните съкровища от вандализъм и грубост както по време на война, така и по мирно време. Та нали ние знаем че по време на т.нар. мир много често вандализма свирепствува не по-малко отколкото по време на война. Също така ние знаем че понякога войната в духа е много по-опасна. Духовното убийство е по-опасно и престъпно от физическото.”

Но за комунизма като за убиец на духа, непрекъснато водещ война в духа Николай Рьорих упорито мълчи, а и лесно е да се досетим на чия страна ще бъдат отправени неговите разсъждения. Може би под името духовен убиец Рьорих подразбира противниците на масонството и именно тях той заклеймява с името тъмни сили.

И още едно нещо привлича нашето внимание. В своите литературни трудове не само, че не осъжда комунизма, но напротив проявява към него симпатия на което впрочем не бива и да се удивляваме тъй като самата теософска доктрина е по начало склонна към преклонение пред чистия и благороден комунизъм.

Ратувайки за вечен мир и международна солидарност, Рьорих в същото време се явява привърженик на коренния социален обрат, тъй като собствеността по негово мнение е едно варварство, а Ленин – велик учител за нов живот. Ето какво откриваме в книгата “Община” издадена през 1927г. с най-активното участие от страна на Рьорих.

“Трябва да изберем този Учител, който ни води по нов път. В този пункт хората от северните страни имат за пример учителя Ленин, който притежава познанието за ценностите на новия път. Всяко слово на неговата проповед, всяка постъпка от негова страна носи печата на новия полъх.” /стр.1 в книгата “Община”/

“Появяването на Ленин го приемете като знак чудотворен от страна на космоса” /стр.39/

“Църквите пазят Христа, и ние така възкресяваме съюза на мира след като сме видели как един комунист възприема учението. Вече се вижда колко е леко да се говори с комунист.” /стр.41/

“Колкото е извършено от Ленин, толкова е проявено от тези, които са строили за вечността. Нашата община има основание да изисква нови форми. На нас ни е по-леко да полагаме новия център, отколкото да допускаме стари знаци върху новите стъпала.” /стр.43/

“Именно проявата на всемирността трябва да бъде усвоена. Червеният цвят се явява символ на твърдия стремеж да се унищожат различията на расите.” /стр.47/

“Кралете, конституцията могат да предизвикат усмивка и съжаление.” /стр.198/

Идеята за международна солидарност и изграждане на един земен Едем се проповядва от Рьорих чрез неговото изкуство. В музея, носещ името на Рьорих, съществува институт за обединени изкуства в който известни преподаватели изнасят лекции по всички видове изкуства. Неколкостотин ученици изучават живопис, скулптура, музика, архитектура, драматично изкуство. Младежта от всички страни се стреми да попадне в този институт и попадналият сред избраниците получава разрешение за пребиваване в Америка.

“Корона Мунди” или центърът за международни изкуства си поставя за цел установяването на тесни международни взаимоотношения в интелектуален и артистичен смисъл. С тази цел се устройват изложби конкурси, издава се литература.

Според Рьорих изкуството е длъжно да обедини човечеството, изкуство единно и неделимо, изкуство явяващо се синтез на бъдещото обединение, изкуство за всички. Човечеството, смята Рьорих, стои лице в лице с бъдещи събития. “Ние сме длъжни, заявява Рьорих, да имаме не само музеи, театри, университети, библиотеки, гари и болници, но също така и затвори, които ще бъдат украсени и тогава повече у нас не ще има такива затвори.”

В своето безкористно служене на човечеството Рьорих не би могъл да не се опита да облагодетелствува и просветли света с истината, без да има пред себе си “ярките учители за новия живот”, както и опитните водачи за следване сред масонския лабиринт по пътя за светлото масонско царство. /Учителите на Небесната Шамбала – бел от ред./

Призовавайки към обединение върху почвата на изкуството, Рьорих отново премълчава за ролята на Съветския Съюз, където по това време се угасява всяко едно творчество. Рьорих не призовава към емиграция в борба със Съветския Съюз – с този най-зъл враг във всяка една материална и духовна култура, не издига своя авторитетен глас в протест на позора , който се върши по това време в Съветския съюз. Това необяснимо явление в живота на Рьорих става понятно, когато се разбере, че Рьорих е приятел на Америка, и че Америка му плаща, за да не бъде той самия враг на Русия /Очевидно чрез парите и наивността на интелектуалеца и художника са спекулирали отвъд Океана и са използвали Рьорихови като едни кукли, за да поддържат провеждането на своя план.- бел от ред./

По това време едновременно Рьорих пропагандира теософията, като има постоянни контакти с местните теософи и розенкройцери в Харбин, където заминава. Масонската преса отразява неговото пребиваване, като Рьорих е представен като един творец, обременен от задължения за спасение на човечеството.

Една от практическите му цели, това е пропаганда на пацифизъм. Но както е известно, всички онези, които принадлежат към масонския орден полагат клетва да способстват безмерно отдавайки всичките си сили за осъществяване целите на движението за осъществяване на масонския идеал. Този общ принцип се оказва в пълна сила и за Рьорих, като розенкройцер и теософ. Пропагандирайки пацифизма, по този начин той внася смут в ума и сърцата на руската емиграция. Впрочем това е и основната цел на пребиваването му сред обществеността в Харбин – да се направят основни стъпки за организирането на тази общественост по пътя на масонския идеал.

Преди това естествено, трябва да бъдат накарани хората да му вярват – не само като на ближен и сътворен, но и като на водач и посветен ученик. И така, започва кампанията по популяризацията името на Рьорих.

Пресата отделя специално място за руския патриот. Трябва да се създаде център, който да продължи започнатата работа. За тази цел се поруга началото на т.нар. “Пакт Рьорих”, като крайна стъпка на започнатото.

И възможно е даже и самия Рьорих, и сам да не е допускал, че ратувайки за осъществяването на своя идеал, той не работи нито за себе си, нито даже и за теософското движение в Русия, а всъщност за международния капитализъм, на когото вече е станал със своите действия – верен слуга. С помощта на Рьорих този международен капитал се опитва да превърне Сибир в своя евтина колония. Тъмните международни сили, които стоят под плана за разгрома на Русия са се прицелили в унищожаването и поробването на руския народ, използването на руските богатства, окончателното унищожаване на руското православие. Интернационалист по своите убеждения, Рьорих активно или “без да иска” им сътрудничи. Та нали той се бори за своя идеал като човек, който е без родина.

И така очевидно много е допринесъл Рьорих в този свой стремеж за интернационализъм. Неопровержими данни установяват, че Рьорих по това време е бил свързан с Великото бяло Братство, че е бил сам той Розенкройцер, както и теософ. Личната му кореспонденция доказва, че е имал активна връзка с масонството. И така, малко по малко стават понятни и неговите прословути картини. Престават да бъдат тайна и истинските цели по създаването на Пакта “Рьорих”. Накрая всички здравомислещи фактори се отдръпват от самия Рьорих, и тогава той остава само с тези, с които е бил тайно свързан.

Масонският девиз гласи: “Победи или умри.” Рьорих предпочита ни едното, нито другото. Вместо да се оттегли в мълчание,той продължава опитите да опровергае това или онова. В края естествено позорно избягва, изоставяйки Комитета по Пакта “Рьорих”.

Поглед назад

Николай Рьорих с жена си и своя син напускат Русия още по времето на Керенски. Напускайки Русия със семейството си без всякакви средства е странно как Рьорих става изведнъж богат човек и за толкова кратко време как той става световна знаменитост. Вероятно за това Рьорих за напред ще бъде задължен на масонството.

От момента на преминаването на границата, Рьорих очевидно става обект на внимание от страна на масонските организации, в частност Обществото на Теософите. “Аз съм бил на спиритически сеанси – пише по-късно Кримов, живущ в Лондон – и познавам историята на Рьорих. Живеейки в Лондон през 1919г., жената на Рьорих и двамата му сина, за да извадят изпадналият в меланхолия глава на семейството, започнаха да организират спиритически сеанси. Семейство Рьорих устройваха тези сеанси в моя дом и днес ми е толкова забавно когато чета, че руският художник Николай Рьорих е бил в същото време и теософ и спиритист и тибетски мъдрец.” /В. Кримов/

От Лондон Рьорих заминава за Америка, където той и неговата жена заемат високо положение в средите на теософите. През 1926г. Ню Йоркското теософско общество командирова Рьорих за конгреса на теософите в СССР, за да бъдат обсъдени със съветското правителство т.нар. “десет пункта”. Осем от тези десет пункта са били съгласувани, а два от тях променени съответствие желанието на съветското правителство. След това на Рьорих му разрешават да направи пътуване в Ургу, както и да организира пътешествие през пустинята Гоби. По радиостанцията от Москва запитват Фин Юн Цян дали може да окаже пълно съдействие на експедицията на Рьорих.

Жената на Рьорих, Елена Ивановна живееща понастоящем в Адияр като “теософска мадона”, роля в която бива посветена след смъртта на предишната Ани Безант /преди Ани Безант това място бива заемано от Елена Блавадска/.

Що се касае до сегашната деятелност на Рьорехови то тя се свежда до обичайно масонство, и както в творчеството, така и във философските постройки няма да откриете нищо оригинално.

От талантлив художник, каквито в Русия и в емиграция има достатъчно много, Рьорих със съдействието на световното масонство бива превърнат в световна величина. Проблемът тук не е в неговия талант, нито в способностите му да се възвеличава, а в пригодността му като ценностен модел да обслужва масонските цели. Естествено, че е нужно наличие на някакъв талант, за да може да стане връзката, парите и рекламата ще извършат останалото. Честолюбивият и користолюбив, окончателно оформен егоист и авантюрист от голям мащаб, Рьорих се оказва изключително подходяща фигура за експлоатация в хода на масонската игра. В началото му създават много широка популярност в Северните Американски Щати, скоро той става “приятел на Америка”, бива създаден “Институт на съединените изкуства” и т.нар. “Корона Мунди” – Център за международно изкуство. На 24 март 1924г. в Ню Йорк бива открит музей на името на Рьорих, наречен “Дом на майстора”, където се помещават неговите картини, събрани в количество от неколкостотин екземпляра. На 7 май 1924г. Рьорих учредява издателство “Алатас” /сибирска дума, означаваща бял камък/. Но особена слава и известност Рьорих получава след завръщането си от експедицията в страните на Изтока, експедиция която той осъществява с американски пари. И така Рьорих се явява представител на великото Бяло Братство АМОРК /древен мистичен орден на Розенкройцерите/, както и на масонските кръгове сред които заема видно място. Естествено е че намира такава широка и енергична подкрепа сред световното масонство особено американското и френското. Висшият орган на френското масонство, “великият изток на Франция” му съдейства да бъде награден за своята пропаганда на пацифизма с ордена на Почетния Легион. Пактът Рьорих бива приет от Лигата на нациите, както и от масоните президент на Чехословакия Масарик от масона Метерлинк, Рабиндранат Тагор. Цялата популярност и слава на Рьорих се изгражда върху неговата принадлежност към масонството и без поддръжката му от страна на “свободните зидари” Рьорих никога не би се издигнал на тази височина.

Но избирайки Рьорих за свой фаворит, масонството ще изисква от него да бъде изпращан там където от него може да се извлече най-голяма полза за масонската кауза.

И Рьорих работи със своите мъгляви разсъждения, той изпълнява задачи за чиито принадлежност към масонството кой би се усъмнил. При едно внимателно разглеждане на неговата деятелност бихме открили следното: 1. В религиозната област Рьорих проповядва религиозно безразличие и синтез на всички религии, поставяйки редом православната християнска вяра, сектите и езичеството.

През 1926г. по негово предложение бива издадена книгата “Чашата на Изтока”, написана от един от великите махатми, т.е. от някой от хималайските светци в която книга се сдържат изповедите на Рьорих.

“Нито нашата философия, нито самите ние вярваме в бога, по-малко от този, чието местоимение изисква правописни букви” /стр. 23/

Такова съждение е обичайно за всеки един правоверен теософ. Достатъчно е да хвърлим поглед към думите на председателката на Теософското Общество Ани Безант: “Атеист, това звучи като един от най-славните имена на човечеството, знак за отличие на световни герои мъченици, спасители на света. Никаква философия и никакво богословие не са донесли повече в сравнение с благата вест на атеизма.”

“Нашата доктрина – се казва в книгата “Чашата на Изтока” не познава компромиси. Тази доктрина нито утвърждава, нито отрицава, а само предлага онова което знае че е истина. Ето защо ние отричаме бога като философи и будисти. Ние знаем планетните и други духовни съществувания, както и знаем, че в нашата система няма такова същество като Бог личен или безличен. Думата бог беше изобретена, за да се определи неизвестната причина на тези последствия, които не разбирал или пък се е възхищавал – страхувал човек. И тъй като ние утвърждаваме и сме в състояние да докажем онова което утвърждаваме, т.е. знанието за тази причина, то ние можем да настояваме, че не съществува бог или някакви си богове.” /стр. 24-25/

“Богът на теолозите е една въображаема сила, която никога до сега не се е проявявала. Нашата главна задача е да освободим човечеството от този кошмар, да научим човека на добродетели, да се справя с трудностите в живота вместо това да се опира на богословските измишльотини, явяващи се непосредствена причина за човешките беди.” /стр. 25/

Благодарение на старанието от страна на Рьорих, “Чашата на Изтока” бива издадена и пусната да се разпространява въпреки че и без това мозъка на съвременното човечество е бил достатъчно объркан. Но иначе и не би могло да бъде: Рьорих като истински теософ не е могъл да не се отнася отрицателно към всяка една религия. Та нали според учението на теософите “няма по-висока религия от истината”. И тъй като теософията се явява истината, то следователно няма религия, която е по-висока от теософията.

В своето писмо – инструкции, изпратени от Индия през 1924г. на името на своя брат, предназначени за розенкройценската ложа в град Харбин, Николай Рьорих наставлява как е нужно да се действа за да се принесе полза на човечеството.

“Във вас се намира Знака и Книгата, значи вие имате пълната връзка с невидимия ваш източник и братята по дух, разпръснати по различни части на света. Главното е да се освободите от предразсъдъците, преодолявайки ги да разберете, че спрямо тях щатните богослови стоят много ниско. А колко е радостно да се чуе как вътрешното същество се освобождава от тези предразсъдъци.

Ето защо работете неуморно, търсете нови достойни хора, търсете сред младите.”

Православието така както го изповядваме ние, за Рьорих се явява безразлично, даже по-скоро враждебно. Масоните наричат Бога – “Велик Архитект на Вселената”, а в представите на Рьорих – Бог е великия художник на вселената, синоним на красотата.

“Красотата е Бог…идва новия път на Красота и Мъдрост. Новият свят настъпва. И в новия свят ще се разположи новия живот.”

Във всичките трудове на Рьорих въпреки мистическия тон отсъства най-главното за християнина – изповядването и почитта към Исус Христос.

Рьорих говори за бъдещия месия, т.е. той повтаря известните истини от теософската премъдрост.

“Според преданието - пише Рьорих – Буда е бил някъде из Хималаите преди да встъпи в деятелност. А къде е бил Христос преди навършването на своите 30 години.”

А ето с какви неясни слова говори Рьорих за предопределения да дойде Месия.

“Благословен е Майтрея – Месията винаги се изобразява във венец.” А кой е този Майтрея сам Рьорих отговаря.

“Бъдещето е изпълнено със Слънце. Но вече не в тайните пещери, а в слънчевото очакване на Майтрея Буда.” /Сърцето на Азия стр. 132/

Картините на Рьорих са чужди на религиозния мистицизъм. Основното направление в неговото творчество е пантеизмът. В картините на Рьорих отсъства християнското настроение, радостното чувство т.е. онова, което нито теософът, нито извратения мистик могат да забележат. Изображението на преподобния Сергий, поместено в книгата на Рьорих “Знамето на преподобния Сергий Радонешки” има кощунствен характер. На заден план като фон на картината се вижда свещените за Рьорих Хималаи, откъдето всъщност проходи световната религия на име Теософия. При вглеждане в лика на Св. Сергий не е трудно да се забележи как изглежда самия Рьорих. Нужно ли е да говорим за лика на Спасителя, изобразен в краката на Сергий, при това няма ни следа от сияние около неговата глава. Картините на Рьорих на религиозна тематика не съдържат в себе си никаква християнска тематика. Напротив, те съдържат псевдохристиянско настроение, явяващо са като пропаганда за масонството и дават възможност да се въведе в заблуда населението на планетата за истинските стойности на християнството. Впрочем и една от задачите на неговата деятелност се явява пропагандата на “Вечния мир” и “Международна солидарност”. При завръщането на Рьорих в Ню Йорк бива устроена тържествена среща, при която на Рьорих се гледа като на символ за постигането на този международен мир. В речите, произнесени от многочислени представители на науката и изкуството се изтъква ролята на Рьорих като носител на идеи за мир, знание и красота. При откриването на новото здание на музея с името на Рьорих се казва:

“Сега вече не ще има чужденци, нито съюзнически нации – човечеството вече представлява едно цяло.”

Бележка от редактора: И така след този ПОГЛЕД НАЗАД нека припомним на българския читател за огромната деятелност на провежданото в България движение “Знаме на мира”. Нека припомним, че същите приказки се говориха, както се говорят и сега от представителите на ОН. Същите тези, които откриваха музея с името на Рьорих и които наблюдаваха с равнодушие зверствата на нацизма по време на Втората Световна Война. Същите тези, които се досещаха кой стои зад концентрационните лагери и знаеха добре защо по време на бомбардировките над Германия не бе засегнат нито един от заводите на Фарбен и Форд. Всъщност Втората световна война се оказа изключително плодоносна за плана на масоните. И точно тази втора световна война с милионите жертви като едно макро събитие разделя приказките от една страна при откриването на музея Рьорих в Ню Йорк и същите тези приказки, които се безкрайно повтарят под флага на движението “Знаме на мира”. Странно е защо хората не притежават способността да анализират. Но все пак рано или късно истинската история ще намери място за истинския принос на Рьорихови, към истинското движение за мир на тази планета и може би тогава “великите” картини с източни мотиви на Рьорих ще станат още по-прозрачни за обикновения човек.