II. БЕЗКОРИСТИЕ: Агнец

61. Жертвата трябва да стане Път за търсещия. Това знаят всички, които са намерили Пътя.

62. Ти трябва да станеш равнодушен към всички резултати на своите дела. Ако си вложил в тях усърдно усилие, без да мислиш за себе си, а само за другите, ти не губиш. Работата на другите спечелва. Кажи си: Това дело е Божие и аз не искам никаква награда, защото не съм я заслужил. Аз върша онова, което дължа другиму. И тъй, Божието дело - Богу принадлежи.

63. Защото знай: от деня в който потърсиш награда за стореното или поискаш заплата за работата на лозето Господно ще се намериш изоставен от ония, които помагат на искрените и безкористни работници.

64. Търси усилено случаи да жертвуваш: винаги можеш да ги откриеш. Малко са жертвуващите в сравнение с нуждаещите се. Да не ти дотягат хората, макар че смущават работата ти и отнемат времето ти. Но ти не прекарвай времето си в празни разговори с тях, а търси начин да им помогнеш, да ги научиш, да ги насочиш.

65. И хората да ти станат приятни по този начин. Тогава това чувство ще стане постоянно в тебе и никой не ще ти бъде неприятен. Казвай си: "Този човек ми е неприятен, но аз го съжалявам за неговото нещастие." И като видиш кое е неприятното в него, гледай на това нещо като на нещастие за този човек и се мъчи да разкриеш пътищата по които той може да се отърве от своето нещастие. Помогни му милосърдно за това.

66. Не изпускай никой срещнат без да му сториш какво да е добро. Защото ти си онзи, чрез когото Христос помага на света. Когато ти с такава работа заслужиш неговите милости, тогава чрез тебе Той ще напътва богатите сърца към благодатно милосърдие.

67. Медитирай върху това и резултатите ще дадат добро. Отвикни да работиш с корист. Когато вършиш какво да е, знай че го вършиш за Бога и гледай добре да бъде свършено. Защото Божият труд не може да бъде вършен как да е.

68. Пълни с благословени мисли своите дела в тяхната вътрешна атмосфера. Бог е създал за тебе земята, подредена за твоето развитие, c условия за да вървиш по своя път. Дал ти е наставници, милосърдна помощ, слово, примери, мисли на праведните.

69. Нима ти и всичко друго не принадлежите еднакво Нему? Не трябва ли Нему да принадлежат делата на твоите дни?

70. Когато видиш страдащ, не се крий несмело под покрива на своето благо и личност, а помогни! За помощ сме родени. Не се плаши от вопъл и вик, раните на душата да не ти внушават отвращение.

71. Ти си церител на болящите духом и това е твоят радостен дълг. Не чакай да се втвърди от скръб сърцето на чужденеца. Открий му дверите на милостта си. Нека равнодушие стои върху лицето ти, а милосърдие - в душата ти. Който се отвращава и не помага, за него няма дял в Царството Божие. Помощта да идва от милосърдно сърце. И след всяко добро дело, побеждавай чувството на доволство, което треперливо пърха там в душата ти. Защото твоята личност е доволна, че не е "като онзи митар".

73. Колкото е горещо сърцето ти когато помага - толкова студено да бъде след помощта. И след това - събери се в себе си отново, проникни в просветлената Вътрешна глъбина, за да се просветиш сам.

74. Защото в мига на милостта небето се отваря и ти не можеш да видиш Бога там. Небето е вътре в тебе.

75. Избягвай похвали - рязко ги отхвърляй и затваряй устата на ласкателя еднакво, както и на онзи, който говори правдиво, щом те похваля.

76. И кога застанеш като ръководител начело на малцина или мнозина, не хвали, а бъди строг, както са били строги с тебе през твоите първи стъпки.

77. Не осъждай хората. Съди и осъждай само нереалното в тях, както го осъждаш и вън от тях. Твоята воля нека постоянно работи, безспирно и безвъзмездно.

78. Умът ти постоянно да пази своето спокойствие и нетревожност. Духът ти да бъде светъл и прозрачен вътрешно, да замени при твоите дела гласа и чувството.

79. Ако навикнеш да пазиш духа си бодър, той ще бъде едно с Бога, а дадеш ли му да заспи, ти си изгубен. Зъл враг ще покрие с плевели нивата на Господаря.

80. Бъди въздържан, прост по начина на живот. Но помни, че не постите и молитвите издигат, а всъщност онзи, който пости и се моли вътре в теб.

81. Не ще свършиш, братко мой, Христовата наченка, ако победиш своите грехове. След това иде животът, проповедта и делата. Победилият трябва да се състезава с враговете на Правдата и да носи смело Кръста си.

82. Отхвърли спора и възможността за какъвто и да е спор. Не разнищвай вечните и малотрайни форми и не буди в себе си ума на личността, който трябва да бъде пресушен до извора из дъно.

83. Кажи: "Не, брате мой, аз зная само това, що съм чул и не мога да убеждавам." Защото спорещите служат на Сатан, тоест на разединението.

84. Еднакво не се плаши от неуспех и не търси сполука. Господнята работа със сигурност е спечелила, въпреки твоя неуспех. Знай, че не губи никога Делото, губи само личността, която трябва от своя страна да надживява себе си и всичко свое, за да го отхвърли един ден изцяло като товар. Когато те мъчи трудността да отхвърлиш светските притежания, спомни си бедуина, който оставял по пясъците на пустинята своето злато, изморен и капнал от жажда. Той хвърлял елмазите, за да открие вода.

Нима не сме по-нещастни ние, запленени в заветните огнени пътища към Вечните Извори на жива вода.

85. Работи чисто и безкористно, брате мой и тогава леко ще ти се види бремето Христово и радостен - Пътят на Самоотричането.

 

Предишна страница Съдържание Следваща страница