IV. ПРОЗРАЧНОСТ: Саламандър

88. Пази постоянно спокойствие на мислите си. Пази мисълта си чиста, защото трябва съвършена да бъде формата, преди да я отхвърлиш. Търси с постоянство неотложните задачи по Христовия Път и се мъчи със спокоен, здрав ум да ги разрешаваш неотклонно. Оставяй настрана всичко делнично и неХристово. Вземи от Писанието кой да е стих и трезво го прочети. После размисли с устрем на ума по него стегнато, без да премисляш каквото и да било и задръж тази пасивност няколко минути като гледаш в себе си.

89. Тъй се научи! - Да те обладава изцяло смисълът на четеният стих, като пробужда постепенно у тебе семената на реално постигане.

90. Ако по Пътя на Вътрепребиваването у тебе е застанало здраво и устойчиво активното внимание към вътрешното, търси пасивното внимание. Седни и затвори очите си. Кажи: "Христос ме пази". Направи кръстен знак, обърни се на Изток, седни с изправен гръден кош, с дълбоко равномерно дишане, повтаряй на себе си непрестанно: "Христос ме пази".

После отведнъж спри и загледай се навътре със своите духовни очи. Насочи нагоре силата, изхождайки от слънчевия възел и продължавай да я излъчваш, без да я гониш мислено. Това продължавай, догдето усетиш от върха на главата ти да слиза надолу дълбоко и трепетно осенение.

Тогава спри, постой съвсем затворен, направи кръстен знак и свърши с благодарствена молитва своята медитация.

91. Трябва да достигнеш пълен контрол над ума, за да не ти пречи във вътрешния живот, кога дириш тайните пътеки на съкровеното. Отбягвай красивите форми, които той ти предлага при първите още дни на пасивното внимание. Предпочитай суровите стъпки на строгата медитация, без форми и образи. Така расте духът.

92. Към външния свят трябва да бъдеш равнодушен. Защото когато достигнеш, след безплодните дни на първото търсене, тайнственото осенение на духа, знай, че не ще го замениш с жалките предложения на скъдните външни форми.

93. Отстрани всичко, което пречи на твоето мълчаливо внимание, защото то ще отдалечи моментите на първия вътрешен опит.

94. Бъди предпазлив към своите сетивни чувства, като движения на една форма, която трябва да бъде оставена безплодна и суха.

95. Когато Сатана хвърля образи пред тебе, не се увличай: виденията на външния екстаз пред тебе са негови деяния и ти се пази. Догдето не видиш, че си наистина едно, че живееш в непрекъснато единение с всичко съществуващо - от земната прашинка до сияйното Слънце на Небесата, всяко видение и чудо ще иде от Измамника. Той твори чувствения и умствения свят наред с природния и прави хората да живеят в доволство, да виждат тия светове с техните илюзии. Той дава виденията, лъжепророчествата и чудесата.

96. Аз зная, брате мой, че не ще изпаднеш в мрежите му, ти - когото Христос иска да направи ловец на хора.

97. И кога те измамят очите ти и ти видиш в природен облик оногова, когото почиташ като Учителя, отхвърли тази измамна картина като излишна, защото не ще го видиш вън, догдето не го видиш и чуеш вътре.

98. Помагай вместо това на Природата. Грижи се да усъвършенствуваш нейните форми, за да освободиш усилието на живота в тях. Мъчи се да постигнеш живота на тия форми, като изхождащи от тебе и влизащи в тебе. И тогава Природата ще ти разкрие истинските си Пътища и Сили.

ЗАЩОТО КАТО ПОМАГАШ НА ДРУГИТЕ ЗА РАСТЕЖ, ТИ САМ РАСТЕШ.

99. По пътя на унищожаване на отделността, мъчи се да слееш всички чувства в едно - чувството на общото битие, което цари в цялата Вселена. Това чувство трябва да помогне на всичките ти чувства и ти трябва да изпиташ същото с цялото си същество. Да се внесе във волята ти, да ти даде вътрешно постигане, да те доведе до онзи трепет, който ни подсказва, че стоим пред прага на тайните.

100. Тогава ще изпиташ чувството на възторжено благоговение, защото всичко в света ще изпъкне пред тебе в тайнствено величие. И ти ще разбереш, че всичко в света има своя невероятен смисъл.

101. Не гледай назад! Защото скоро след това ще се усетиш самотен и ще разбереш, че нищо, което принадлежи към реда на отделността, не е в сила да ти помогне.

102. Казал е с право един от нас: не принадлежи Царството на този, който си слага ръката на ралото и гледа назад. Пресуши до корен своите страсти, за да можеш после от корен да ги изтръгнеш.

103. Сатана нашепва на някой: "Храни страстта. Тя ще се изживее и ще умре сама." Това не е истина, братя мои. Когато задоволяваш страстите си, ти встъпваш в робство на тях. А казано е, че не можеш служи Богу и Мамону. Помнете един от вечните завети, които Мъдростта е дала някога:"Истина ви казвам, че който не стане като това дете, не ще наследи Царството."

104. Мъжът трябва да стане дете, както кринът трябва отново да стане пъпка през страшната Нощ на Съда. Защото само пъпката може да стигне до семето, а вашата участ е семена да бъдете. И тогава в сърцата ви ще проникне Великата Добродетел. Вие ще съгласувате вашето битие с великото страдание на СВЕТА, ще понесете кръстните рани, и сладко ще ви се види страданието, и с изправена глава ще гледате на света.

 

Предишна страница Съдържание Следваща страница