VI. СВОБОДА: Онагър

116. Мъчи се да достигнеш оная широка независимост на духа, която принадлежи на адептите. Ти трябва да се издигнеш до оная висока свобода, която позволява на силния да казва истината всекиму в лицето, но без злоба и без стеснение, като на приятел насаме.

117. Стигни чак до стъпалото, което би ти дало право и възможност да кажеш със строгия евангелски тон: "Горко ви, книжници и фарисеи - лицемери!" - както Той казваше някога. Но колко само високо е това стъпало, докато го достигнеш!

118. Осъдете в лицето веднага човека, който не постъпва право. Изобличете го строго, но с вътрешна чистота. Не допускайте неправда да се върши пред вас! Това ще постигнете с оная решимост, която създава героите на живота.

119. Наред с това не гонете оригиналност в мисъл и реч: не заемайте от другите оскъдните труфила на пазарската улична мисъл, а дълбоко в себе си потърсете, братя мои, изворите на реалната мисъл.

120. Когато заспивате вечер, оградете се с мисли за Оногова, който е пазител на чистотата. Повтаряйте: "Христос ме пази!" И помолете за закрила. И тъй, през своя сън, вие ще бъдете пазени, ако мисълта ви е била чиста. Защото онези, които пречат на духовното издигане, бдят, слагат мрежи за лъжеупътване: непознати сили ще бродят из дебрите на вашата мисъл, ако тя не е напълно контролирана и утихнала.

121. При пасивното внимание се мъчи - вън от всяка форма - да постигнеш Ритъма. И тогава ти ще настигнеш в тая пасивност вълните, идещи отгоре, а в тях се крият семената на висшите форми.

122. Когато пасивен гледаш навътре в себе си, опитай се с вътрешния слух да доловиш звуковите трепети на онова, което се буди в тебе. Ти ще чуеш полека-лека. И музиката ще ти се стори несравнима.

123. Бягай от жалката илюзия, която наричат "познание". Наистина, братя мои, опасна е тя. Защото познанието е изпитание и ти ще го победиш! Ще победиш, когато в областите на свободата родиш в себе си първото постигане.

124. Но в тази свобода ти трябва да бъдеш чист и праведен, за да искаш правда и чистота в живота. Защото праведността е единствения път да се откъснеш завинаги от връзките на грядущето, както търпението - от тези на миналото. И тъй, тогава страданията ще се прекратят.

125. И в своя обикновен живот ти също трябва да пазиш своето възприятие от изморяващите елементали на другите, както и от изтощаващите действия на унинието, отчаянието и отпадането на общия духовен ритъм.

126. Не се плаши от онова настроение на тъпа слабост, което ритмично те посещава - то е издишването на Кита в тебе и не трябва да те плаши. Защото то също ще си отиде, така както е дошло. Когато в твоята отслабнала мисъл се явяват призраци, нашепвания и изкусителни видения, прогони ги енергично и неотслабно дръж своето внимание бодро и живо.

 

Предишна страница Съдържание Следваща страница