Welcome

ДОСТОЕВСКИ – СВИДЕТЕЛ И ПРОРОК
Предговор към книгата “Войната на Балканите”

Бел.от редактора: Настоящият превод се посвещава на някои междуетнически и религиозни умиротворители и балансьори в България, които отлично изпълняват ролята на слуги на Новия Глобален Ред, които може би и по-рано в предишно прераждане са изпълнявали подобна функция. Сега съдбата им е дала възможност да престанат с тази обслужваща Елита функция по изпитания метод на глобалистите “проблем-реакция-решение”. Историята този път записва всички ходове върху шахматната дъска. Всичко се вижда като на длан. Когато някой се опитва да дирижира, той трябва да си свери часовника първо с Господ, и после с управляващия Елит. Достоевски би им помогнал отлично в разпознаването Плана на Първия от плана на тези, които се опитват отвън да решават съдбините на Балканите…Барутният погреб ще се прекрати, само когато се заинтересуваме за Плана на Господ и престанем да участваме в недалновидни човешки планове за просперитет и евтини обещания.

Настоящия текст представлява избрани страници от дневника на Достоевски и това, което не може да се отмине, е фактът, че е писан преди 120 години, въпреки че звучи като от вчера. Не само нашите чувства, нашата болка, нашите надежди (въпреки понякога безнадеждната ситуация), но и самата ситуация, самите конкретни факти от руско-турската война 1877-1878, много наподобяват на днешната Балканска война (войната в Косово - Сърбия).

Достоевски констатира, че славянството се раздира от разпри и общо недоверие към Русия, в единението с която е истинската надежда за свободно съществуване на всички.

И ето, сега ние виждаме, да вземем например България, “достатъчно отплатила се на Русия” за освобождението си от турците с участието си в антируски коалиции по време на двете световни войни, че поддържа НАТО, и то не само заради желанието си да угоди на Америка, но и поради неприязън към своя православен съсед.

Сърбия – Югославия, както и през 19 век, е отново ориентирана на Запад. Но при това, Сърбия последователно търси независимост. През 19 век – от турците и австрийците. През 20 век – от Вилхелм Втори и Хитлер. А след това – от комунизма. В най-страшните години на титовщината, в сръбските църкви никой не се е молил за комунистическата власт.

Но би трябвало да се отбележи, че самата комунистическа титова Югославия бе първата държава, изпаднала от монолитния сталински блок.

И ето, сега Югославия противостои, почти в пълна изолация, пред чудовищната военна машина на Америка и нейните покорни сателити. Сръбският народ понесе огромни загуби, особено по време на втората световна война, когато загинаха около 2 милиона, от които около 800 хиляди бяха мирни жители, избити от католиците – хървати.

Днешната война, за която Римският папа изнамери думи на осъждане, фактически избухна с неговата благословия: когато измина есента и ситуацията бе крайно изострена и всеки миг войната можеше да пламне, папата се отправи към столицата на Хърватия, Загреб, където оглави тържеството на беатификацията на хърватския епископ Алоиз Степинец, който всъщност бе поддържал фашисткия режим и косвено бе виновен за неговите злодеяния. И ето сега, отново се води война против Сърбия и сръбският списък на избитите мъченици се попълва с нови имена. Западът воюва със сърбите в съюз с албанците и турците. Точно този съюз е действал и в миналия век (нека си припомним Кримската война), когато Турция представлявала огромна държава с обширни владения в Азия, Африка и Европа, а Албания още я е нямало като отделна държава, Косово и Македония са били в състава на Турция.

През миналия век, помагайки на турците, Западът се борил против Русия, против нейното укрепване. Сега войната против Русияе е оставена като фон за западната политика. Тя не се декларира открито, както преди, въпреки че я има. Води се битка за далечните подстъпи на Русия, и непосредствен обект на това се оказа сръбския народ.

Достоевски с нескривано чувство пише за зверствата на турците срещу православните. В тези изобличения звучи пророческият глас на писателя. Пророк е този, който вижда в дълбочина събитията и дава оценка за онова, което вижда в светлината на Божията правда. Достоевски гръмко проклина западната цивилизация, която в своето покорство и меркантилност, стига до оправданията на турските зверства. (Колко много наподобява на онова, което виждаме в наши дни: и тогава, когато турците избиват хиляди българи, западната пропаганда обявява за виновници самите българи.)

……………………………………………………………………………………………………….

Изправен пред необходимостта от избор, Достоевски допуска различни варианти в развитието на световната история. От една страна, според нас утопически, той допуска възможност за настъпване на “световна хармония”, в случай че Западът възприеме благотворното влияние на Русия и славянството. От друга страна – той вижда апокалиптична бездна, неизбежен резултат на посоката, която следва Западът.

До неотдавна злото се проявяваше в съществуващата вражда между двете системи. Образно казано, звярът и блудницата, са се намирали по това време в състояние на съперничество и борба.

В сегашния еднополюсен свят, злото се е концентрирало върху единия полюс – в САЩ и техните сателити. Ползата от войната на Балканите бе, че тя ясно показа кой какъв е, какво представлява Западът, и как се отнася в подобни ситуации. Много от нас биха искали да видят в лицето на западните страни свои приятели, които мислят наистина как да ни помогнат. Сега вече знаем, че Западът остава неотклонно верен на своя път през вековете. Това е жесток, коварен, користен и циничен враг на православните народи. През 1204 година кръстоносните походи унищожават православна Византия и разграбват столицата й. В 1812 година “цивилизованите” французи устройват конюшните си в Кремъл. В 1853 год. Англия и Франция в съюз с Турция нападат Русия, вместо да помогнат на Русия да освободи поробените от турците християни. Втората световна война донася на православните народи в Русия и на Балканите неизброими страдания. А сега отново се пролива кръвта на православните сърби. Тази кръв е твърде скъпа цена за нашето прозрение. Прозрение, което може да изправи посоката на нашия живот. Ако проявим способност към покаяние, може и да бъде отсрочена апокалиптичната развръзка във всемирната история, а славянството вътрешно, духовно да започне да се възражда. В същото време, когато американският звяр ще се гърчи в спазмите на бунтовете от типа на латиноамерикански революции.

Протойерей Валентин Асмус

…………………………………………………………………………………………………………….

Из Дневника на писателя:
Откъс от книгата “Войната на Балканите”

По този начин, когато негодуванието на българите срещу разпространеното мнение, че те "всъщност добре живеят" се разрастна, доживяхме и до печалната развръзка. Разбра се, че всичко това в българския живот е било просто декорация, че всички тези домове и градини, и жени и деца, и ненавършили пълнолетие младежи в тези домове – всичко това принадлежи на турчина и им се отнема, когато той поиска. Той си взема и в мирно време, и във време на благоденствие, добитък и пари, и жени и деца, и ако всичко това все така си е оставало в цветущ вид, то е защото турчинът не е искал да се разрушава това плодородие, ниви и пр. и все така да продължава да се ублажава от това. Не само това, той е допускал такова разцъфтяване по време и място, за да може в нужното време да черпи и ползва всичко това.

А сега разбира се, турците са се разгневили и изтребват българите. Даже те съжаляват, че не могат да изтребят всички. Ако вземем Плевен и забавим движението си нататък, тогава турците виждайки това, може и да решат да изтребят всичко, докато още имат време и възможности.

Показателни са две утвърдили се мнения: някои мъдреци твърдят и до днес, че без намесата на русите, българинът щял да си живее спокойно в пазвата на Христа в мир, и че причина за всичките беди се явяват русите. А ето и небезизвестният със своите обстоятелствени статии англичанин Форбес, кореспондент на вестник “Дейли Нюз”, накрая изказа откровено своята правда. Същият искрено признава, че турците всъщност имали пълното право да изтребват българското население на север от Балкана, в същото време, когато нашите руси пресичат Дунава. Форбес почти плаче (естествено политически), че това не могло да се случи, и прави извода, че българите били длъжни да благодарят на турците за това, че не им били прерязали гърлата като на овни. Да припомним нашето руско мнение за българина като пребиваващ в пазвата на Христос и го сравним с това на Форбес, като се обърнем после директно към българина: Как така не си още в пазвата на Христа, след като са се опитали да те заколят? Но странното от всичко това е друго, което бие на очи, и в историята ще остане. “Нима всичко това, и това право на турците може да се признае спокойно от подобен образован представител на просветената и велика цивилизована нация каквато е Англия! Нима това е също част от плодовете на английската цивилизация?

Но забележете, едва ли Форбес би се изразил така, ако ставаше въпрос не за българите, а за французи или италиянци!”

(Събрани съчинения на Достоевски, руско издание, т.26, стр.75-77)