АВАРИЕН ПЛАН ЗА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
от Жан Гимпел
(Публикувано в швейцарското списание "Zeit Punkt")

Какво ще направите, ако банките в страната банкрутират в резултат на световна финансова криза? Вашата спестовна книжка е невалидна, валутата Ви е хартия и Вие ще трябва да преживявате с парите, които имате в наличност, ако имате такива.

В историята са известни много случаи, когато хора са разорявани в резултат на внезапни бедствия. През 1345 год. Флорентинската банка се срина като картонена къща, след като Англия – по това време развиваща се страна – просрочи плащанията си по дълговете. През 1720 г. при разкриването на измамата "Южно море" хиляди останаха без пени в джоба си. През 1929 г. Уолстрийтската криза тласна много от засегнатите акционери към самоубийство чрез скок от прозорците на един небостъргач. Днес тези прозорци са неотваряеми.

Съвременната световна криза все повече бива сравнявана с 1929 година във водещите финансови и икономически списания. Фактически днешното положение е съвсем различно и с много по драматични последици. Кризата, с която се срещаме днес, може да бъде край на днешната цивилизация. Всяка цивилизация и всяка нация е убедена сама за себе си, че грешките на предшествениците са избегнати и няма да се повторят. Историята е циклична. В общия Цикъл на Възраждането и Новото Време всяка от западните цивилизации има период на процъфтяване: Италия в 15-я, Португалия и Испания в 16-я, Холандия и Франция в 17-я, Англия и Германия в 18-я и 19-я и САЩ в 20-я век. По този начин всяка от тях дава своя импулс за да се върти "Пумпала на Западната Цивилизация".

Днес Западът, обаче, няма друга нация в резерв. Логично е да предположим, че сриването на САЩ ще повлече със себе си целия западен Свят. Илюзия е да се вярва, че Европейската Общност може да създаде живителен импулс. По-скоро тя води една безнадеждна борба срещу течението на Историята.

Стигайки до 2000-та година е не само безкрайно трудно, но и невъзможно да се намери разумно решение за икономическите и финансови проблеми, исторически погледнато. Обаче нещо би могло и трябва да се предприеме за да се смекчат последиците от по-горе споменатата катастрофа. Ние би трябвало да изработим авариен план за действие, който ще се приложи в първия ден на кризата. Още от времето на втората световна война съществуват най-различни планове за действие при разни природни бедствия: земетресения, урагани, наводнения. Или пък при ядрени аварии. Нямаме, обаче, план, действуващ при загиването на нашата цивилизация.

Аварийният план, който ние предлагаме, изглежда на пръв поглед доста авторитарен. Но неговата цел е в момента, когато няма закони и ред, да ни предпази от нахлуването на Тоталитарни сили. Ние непрекъснато наблюдаваме как след рухването на комунизма тоталитарните сили получават нови импулси. Ние се питаме също дали изработването на подобен авариен план за Съветския Съюз не би предпазило милиони хора там от крайната мизерия, в която те се намират.

Така, както по време на втората световна война съществуваше едно редуцирано правителство, в такъв момент ще имаме нужда от един Авариен щаб с ограничено количество членове. Този Щаб трябва незабавно да прокламира, че във всички случаи Великобритания има абсолютен приоритет и всички договори с Европейската Общност, ГАТТ и др. се обявяват за невалидни, ако нарушават интересите на Англия. Превантивно се затварят границите за хора и стоки, като изключения се правят само за случаите, директно свързани с интересите на нацията. Този Авариен щаб би трябвало първо да се заеме с финансовите последици на кризата. От резултата на първите заповеди ще зависи мащаба на неприятностите за населението в следствие на кризата. Пред банките ще се струпат хора на опашки, за да изтеглят спестяванията си, от които те имат неотложна нужда в борбата за оцеляване. Щом банките свършат парите, те ще затворят вратите си. Недоволните ще опитат щурм, ако не успеят с банките ще атакуват магазините за хранителни стоки.

В тази ситуация голямо значение ще има Аварийният план. Щабът трябва веднага да нареди печатането на пари, за да могат банките да обслужат клиентите си. Така, поне в първия момент, се предотвратява лавинообразното разпространение на кризата. Сигурно ще запитате дали не е безотговорно просто да се печатат пари? Отговорът е: не, защото не съществува вече обменен курс с чуждата валута. Английският фунт не е вече свързан със световните пазари!

Подобна ситуация имаше през м.октомври 1987 г. и светът беше спасен . . . предварително. Когато през лятото на 1987 г. за директор на Федералния резерв на САЩ бе назначен Алан Грийнспан, той запита сътрудниците си дали съществува план за интервенция на банката в случай на финансова криза. След отрицателния отговор той нареди веднага да бъде изработен авариен план. Когато през октомври същата година се зададе борсовия крах, планът веднага влезе в действие. Средства на Федералния резерв бяха предоставени на банките и от тях по-нататък към Уолстрийт. По този начин се предотврати една стопанска верижна реакция. Без съществуването на този план Вие, който четете тази статия, бихте загубили работата си и щяхте, може би, да сте просяк.

Щабът трябва бързо да реагира на инфлационните явления. Големите стопански сривове водят обикновено към дефлация с падащи цени на индустриални и селскостопански стоки. Това се случи и през 1929 г., когато в следващите четири години индустриалните стоки се обезцениха с 30%, а селскостопанските – с 50%. Тъй като заплатите се понижиха много малко, тези хора, които запазиха работното си място, подобриха състоянието си след краха на Уолстрийт. Този факт е бегло отбелязан в почти всички книги, описващи това време. Тогавашното правителство на САЩ е правило опити да запази разумно съотношение между заплати и жизнен стандарт. Без успех. Аварийния щаб (кабинет, правителство) би трябвало да съгласува заплатите с дефлацията. Много ще бъде неразумно ако групата на работещите се радва на висок жизнен стандарт, докато в страната има 10 милиона души безработни.

Критичната ситуация, която ние ще наблюдаваме в последното десетилетие на 20-я век ще бъде по-опасна, защото атомните реактори и бомби са опасни не само за нашата цивилизация, но могат да попречат и на създаването на бъдещи цивилизации. В миналото не е имало нищо подобно. Приоритетна задача на Аварийния щаб е да предотврати случаи, подобни на този в Саснови бор през 1992 г. на 100 км. западно от Санкт Петербург: деморализираните работници, получаващи само 50% от заплатите си, оставили реакторите частично без надзор. Затова е много важно да се гарантират заплатите на всички, които работят в атомни централи, подводници и заводи. За тази цел е необходимо да се задели предварително паричен резерв. Такъв резерв липсва в бившия СССР днес: това е една голяма заплаха за сигурността на атомните централи там.

Саботажът е друга заплаха за атомните обекти. Полицията и армията биха могли да бъдат натоварени с опазването им, но по същото време силите ще бъдат заети с многото локални конфликти и ще им липсва капацитет. Може би мобилизирането на екологичните организации от рода на Грийн пийс за защита на заплашваните обекти е подходящо. И без това тези организации няма да имат повече работа със замърсяващите заводи: навсякъде производството ще спре или драстично ще намалее. Поради липсата на бензин няма да има движещи се автомобили, ще изчезнат запушванията на улици и шосета. Проблемите с озоновата дупка и парниковия ефект автоматично ще изчезнат.

Докато Лондон ще се изолира от останалата част на Великобритания в резултат на намалялото движение по улиците и релсите, а също така заради непрекъснатите аварии на телефонната мрежа, другите големи градове и области ще станат относително независими от централното правителство. По тази причина трябва своевременно да се подготвят регионални аварийни планове. В регионите и общините също трябва да се създадат аварийни щабове. Докато печатането на пари в помощ на банките ще бъде една важна, но временна мярка за създаване на известен ред във всеобщия стопански хаос, създаден от рухването на световната финансова системата местните аварийни щабове би трябвало да насърчат областните структури във въвеждането на собствени платежни средства. Така ще се стимулира областното икономическо оцеляване.

Един друг голям пакет от мерки трябва да се предвиди, когато в резултат на прекъсванията в електрическото снабдяване – било поради саботаж, било поради нехайство – ще се създадат планини от месо в хладилниците, огромни проблеми в птицефермите (вентилацията за касетите) и кравефермите, където доенето с ръка е вече невъзможно. Месото, пилетата и кравите трябва да се разпределят на населението. Няколко седмици основната храна ще бъде месото. Вегетарианците ще имат трудности, които ще ги накарат да изменят навиците си на хранене. По-нататък ще трябва да се заколят (вероятно с нож – бел- прев.) хиляди свине поради липса на фураж за изхранването им. Още повече месо в дневната дажба!

Изчезването на международната търговия ще докара драматични последствия върху реколтата на зърно, тъй като няма да има повече изкуствени торове. За селяните една допълнителна изненада ще бъде отсъствието на дотации от Евр. общност. За радост на природозащитниците земята ще се обработва биологосъобразно и с ръце: тракторите ще замлъкнат в резултат на липса на гориво. Току-що описаната розова картина на планини от месо, които се раздават, ще трае няколко седмици. Следва глад за цялата страна. Картини, подобни на тези, които наблюдавахме по телевизията: как гладуват цели народи в Африка или екс-Югославия ще станат всекидневие при нас.

Какво можем да направим за да предотвратим всички тези събития? Тълпи хора от градовете ще се насочат към селата, където те, естествено, няма да са добре дошли. Без съмнение селяните ще се организират за да запазят реколтата, запасите си и добитъка си. Повечето селяни, за разлика от гражданите, имат оръжие. Може да се стигне до кървави сцени..

Джон Сеймур, един от най авторитетните специалисти по земеделие и автор на много книги на тема "оживяване" и самозадоволяване, ни е оставил в едно свое писмо, като завет при разпада на нашата цивилизация, препоръки, които трябва да се предприемат за да положим основите на следващото време. Първата препоръка на Джон Сеймур е въвеждането на стъпаловиден прогресивен данък върху собствеността на земя. Ефектът на тази стъпка ще бъде, че земята ще се появи на пазара (тези, които имат повече, ще я продават за да могат да си плащат данъка) и тези хора, които се спасяват от града, ще могат да си я купят. Всичко това ще създаде едно естествено движение към село. Това трябва веднага да се използва. Градското население трябва да се подготви за селски живот. В момента, когато настъпи срива и хората почнат да бягат от градовете, те ще започнат веднага работа на село, където нуждата от работна ръка ще бъде голяма (модерната техника няма да работи поради липса на гориво, рез. части и др.) Хиляди хора ще работят с един единствен инструмент: Мотиката. Във Вавилонско време мотика та се е почитала като дар божи: скоро тези нейни качества ще бъдат преоткрити от много семейства.

Когато аз, съвместно с Р. Перну и Р. Делатуш през 1956 г. написах книгата "Средновековието защо ни е?" – как да се помогне на третия свят със средновековни средства – разбрах колко е прав Делатуш по отношение ползата от мотиката за едно семейство с до 20 декара земя. Сеймур е също на мнение, че едно шестчленно семейство с мотиката и 20 декара добра земя може да се изхранва и да изкарва нещо за пазара. Тези, които изработват регионалните аварийни планове за времето след нашата цивилизация, би трябвало приблизително да се спрат на това съотношение.

Интензивното земеделие и високопродуктивните сортове са неща, които ще принадлежат на миналото. Селяните ще започнат да диференцират продукцията си. Освен картофи и моркови недохраненото градско население ще има нужда и от зеленчуци, като например ерусалимския артишок (Cynara-scolymus), който зрее за три месеца.Земеделците ще трябва да се научат да сеят отново средновековните растения лен и коноп, които имат едно многостранно приложение: плат, хартия, масло, храна и лекарства.

Едно високо технологично животно ще липсва в плановете на аварийните щабове по места: конят, който до преди няколко десетилетия беше най-полезното домашно животно. Съставителите на аварийни планове могат да погледнат и към Индия, където по реките е пълно с воденици. Десетки хиляди такива воденици имаше из цяла Европа до края на 19-и век. Те могат да се използват за производство на електроенергия. Също могат да се възстановят каналите от 18-то столетие, по чиято мрежа ще отиват въглищата до стоманодобивните фабрики, където ще се произведат милиони мотики. Старата текстилна индустрия ще се възроди за да обработва вълна и лен. Изкуствените влакна, произвеждани преди от мултинационалните концерни ще изчезнат. С липсата на универсални магазини и супермаркети ще се създадат нова генерация от малки предприятия, продаващи въглища, платове, вълна и мотики. Отново ще има рибарски магазини, зарзаватчийници, хлебарници. Най-накрая малкото ще стане красиво!

За да създадем един нов свят върху развалините на стария ние ще се обърнем носталгично към миналото. Традиционните технологии трябва да се подобряват и да се довеждат до съвременно ниво. Мотото на тези, които създават аварийните планове би трябвало да бъде: "Напред към миналото!" При това е много важно – доколкото краха на нашата цивилизация се дължи на мъжете – в тези аварийни комитети болшинство да имат жените. Те са просто по-практични. Така човечеството може би ще заживее на една по-щастлива планета.

Превод: Владимир Богданов

Съществуват много ясновидци, които предсказват края на цивилизацията ни:

Хопи казва времето между 1980 и 2005 години; Нострадамус пише за 1999 или 2000; Аарон Абрахамсен говори за същите години, колегата му Пол Соломон забива датата на 5.5.2000 г. Особеното в Жан Гимпел е практичността и хумора. Той е на 75 години, живее в Лондон и е директор на фондацията "Модели за селско развитие". Написал е много книги. Последната му книга е "Краят на бъдещето" (Париж, Seuil, 1992) Бел. на преводача)

Превод Вл. Богданов,