Welcome

ЕГОИЗМЪТ И МИТОВЕТЕ ЗА ЧОВЕШКАТА СЕКСУАЛНОСТ

Красивите и умни жени не бива да продължават да обслужват галерата на Княза на тъмнината.”

Време е да кажат – стоп на мокрите фанелки, на жалките конкурси на Божковци, на евтините телевизионни предавания от типа Нощен Магазин, както и на злоупотребата с женска плът, която впрочем се толерира от същите тези, които поръчват Нощния Магазин. Защото не може една корпорация да поръча издаването на книга за Новобогаташите и да плати на автора хонорар за това, че я е написал, освен за тези “новобогаташи”, които тя иска да създаде в съзнанието на масите.

Човекът потъвайки в своята нисша емоционално-инстинктивна природа, управляван от силата на нисшия разум, започнал да изковава най-различни митове, с които да си себе доказва, че съвсем не е слаб, че съвестта му всъщност греши, че всъщност, това което върши е право.

Един от първите митове бил, че човек има право да притежава, тъй както и другите материални неща, тялото на своя партньор. И постепенно жената се превърнала в частна собственост. Браковете се сключвали на база интерес и като следствие, собствеността включвала и тази част от битието наречено брачни отношения.

Семейството като основна клетка на обществото в Царството на силата изпитвало всичките му атрибути. Включително и този на собствеността. А оттам и породилата се ревност. …….

Вторият основен мит, това бил, че жената не може по-друг начин да живее освен като също плаща данък на материалните отношения, и в тези отношения, тя имала правото да продава своята плът, като всичко друго материално,а оттам и се пораждала най-древната професия, която би трябвало да се окаже според Майсторите ковачи на тези митове, вечна професия. Жената според тях била невярно същество, неустойчива в чувствата, склонна към изневяра, и най-вече – продажна. Тя продавала всичко, и честта, и името си, и го правела, просто защото й било нужно някакво разнообразие. “Ами че такава, била самата Венера”, се осмелявали да твърдят даже Майсторите на тези митове.

А самите Майстори, наистина имали свой критерий за човешките ценности, и той включвал всичко останало, само не и присъствието в човека на някакво си там сърце. За тях, сърцето и душата, били просто някакъв абсурд. И когато човекът извършвал дадена постъпка под влияние на този някакъв абсурд, тогава Майсторите на висок глас си себедоказвали, че човекът наистина е много глупаво същество.

Друг мит, който бил изкован около човешките взаимоотношения в полето на семейството и секса, това бил митът за публичните домове и проституцията. Тях трябвало да ги има за да бъдат като вид отдушник на насъбралата се агресивна енергия в обществото. По-добре било, публичните домове да функционират легално под зоркото око на държавата и да си плащат данъците, отколкото да се шири тази развилняла се стихия по магистралите, неконтролирана освен от сутеньори и подземния бизнес.

Всъщност подземния бизнес, получавал своите главни приходи от проституцията, от наркотрафика, и той бил този, който най-много бил заинтересован от тези митове. Да, нека да ги има тези митове. Но Майсторите, уж се борели с подземния бизнес, и те така изковали своето законодателство, че всъщност, външно те се борели с него, но тъй като получавали част от парите му, те никога не превръщали законите в наистина ефективни лостове за справяне с проблемите.

Жената трябвало да си остане в своето положение, такава каквато си е била, плът от плътта на мъжа, една удобна кукла, която да отглежда деца и се грижи за домакинството. Но това била тяхната собствена жена, а чуждите – те били просто чужди, и като такива можели да бъдат използвани

И даже превръщани в модели за експерименти. Имало някакъв опит от страна на бившите амазонки, за създадат движение за равноправие, но какво ти равноправие, като парите пак се давали от мъжкия самец. Даже и да говорели толкова за феминизъм и равноправие на половете, то всъщност никой нямал интерес от подобно равноправие. Самата жена продължавала да бъде възпитавана под флага на старата ценностна система и тя там вътре не можела при тези зададени параметри да осъзнае даже, каква роля й е отредена от самата Природа.

От време на време се пропускали някакви филмови идеи от типа, че жената трябва да се разкрепости, да се научи да показва красотата на своето тяло, да стане силна и агресивна като мъжа, да води бизнес, и даже да стане като мъж в семейството, но всичко това оставало в рамките на пожеланията. Жената си оставала робиня със своята красота върху галерата на Княза на тъмнината.

С няколко свои отпечатъка върху нея, която й да е, същият този Господар на материалното си себедоказвал, че владее всичко, включително и женското тяло, което за него било чисто материално.

Душата родена в женско тяло, при тези условия, нямала почти никакви изгледи за реален успех, освен този, който й отреждали Майсторите в поредния шоу спектакъл, опера-буфа. Женската душа иначе била възхвалявана от трубадурите, но като цяло жената все пак си оставала даже и поетеса, отново метреса, или куртизанка. Винаги наложница на мъжа, силния пол.

Такава била генетиката, защото с този един единствен отпечатък върху женското ДНК, мъжкарят имал правото да запечати върху него своя образ на ДНК, и по този начин да рефлектира въздействието върху бъдещото поколение, когато то бъдело заченато. Отпечатъкът обаче оставал.

Всеки сексуален акт, един отпечатък. Но жените не знаели това, а те просто били започнали за вярват в новоизбраната философия на свободната любов. В нея, някои от тях виждали своето освобождение. В т.нар. постоянно сменяне на партньора, те смятали, че доказват своето право на постоянен избор./Всъщност жената била формирана изцяло по подобие на желанията на мъжа, които той отпечатвал върху нейната ДНК касета по време на акта. А можело всъщност самата жена да направлява мъжа и само най-хубавата му част, по време на любов, а не просто секс, да се запечатва върху нея.и като майка да проявява грижа за поколението, предпрограмирано в ДНК касетата./ Така се бил оформил вече модела на разюзданото семейство. Жената тук вече наистина била невярната съпруга, която иска да докаже на своя мъж, че тя също е човек. И така, се почнала войната в семейството, най-страшната война, която били измайсторили Майсторите на митовете за земната жена и природната любов, наречена от тях секс.

А имало все пак някои жени, които били сърцати, които все пак носели в себе си спомена за своето предначертание, преди да се въплътят още тук на земята. И оттам, те си спомняли смътно, че има тук някаква си работа, но тя не е тази, като онова, което се иска от тях от Майсторите. Та тези жени, се били впрегнали на драго сърце даже дотам в служба на майсторите, че те като подставени лица, отивали долу при стадото и експериментирали с играта-танц около пилона..Да, разбира се, че те накрая разбирали, че всъщност май някой ги използва, някой май иска нещо от тях, и то далеч повече от невинното себедоказване, “ето аз също мога да сляза долу при стадото”. Ах това качество, толкова неприсъщо на истинската жена, амбиция придружена с егоизъм, породен от жестоката красота. Но, времето, времето, щяло така да ги промени! Само, ако знаели!

А Майсторите на лъжата искали от тях всичко онова, което може да напълни корпорацията и то тази корпорация в чието ръководство вече влизали и някои странни същества, сякаш с извънземен произход.

Те искали от тях, жената да бъде красива, да бъде даже и умна, да бъде даже и любознателна, като й възлагали задачи от типа на мъжките, но все пак тя трябвало да танцува според тяхната свирка. Който плащал, той поръчвал музиката на свирката. И жената трябвало да изпълнява най-разнообразни професии. Все под съпровода на свирката на Княза на тъмнината. И тя постепенно вече се превръщала в отличния гребец, без много мускули и акъл, върху галерата на Княза на тъмнината. А Майсторите, създавали какви ли не сценарии за ролята на жената: Имало сценарий стил Мата Хари, стил Бриджит, стил Мерилин Монро, стил Мадона, стил Шъная Туейн, стил Хилари, която впрочем трябвало да въведе в обществото и модела от остров Лесбос.

Жената, която искала да бъде тя, трудно щяла да осъзнае, че при толкова много кукловоди, и толкова много сценаристи, разликата между Жаклин, Мерилин, и Мис мокра Фанелка е много много малка. Разликата между продавачката на плът върху магистралата, и тази, която продавала своята красота на краката в тясна пола пред своя шеф като секретарка, била твърде малка. И двете били зависими от свирката на Шефа. Идната все пак имала по-малък шеф, някакъв си там сутеньор, а другата била просто платена любовница на силните на деня. Даже и да имала съпруг, той също трябвало да бъде част от тези, които поръчват музиката и като такъв използван рано или късно върху ложето, където се променяло вече неговото мислене и той ставал също като нейния шеф. Без разлика.

Е, все пак, красивите жени били способни да имат повече достъп до офисите на онези, които се наричали Майстори, и които претендирали, че контролирали съдбините на стадото. Но и най-красивите жени, и най-неумните жени,рано или късно прозрявали, че са използвани, точно тъй както се използват и онези жени от обществото, принудени да извиват телата си около някакъв си пилон.

И колкото и тези жени да не искали да си признаят, че са като подметки,използвани от най-нисшата част на обществото, продала себе си за стотинки,то те все пак осъзнавали робската си участ. Някои от тях си били измислили успокоително сънотворно, което като изпиели им нашепвало, че всъщност те са свободни, а в краката им да бъдат всички онези мъже, които после им се възхищават и молят да ги притежават. Всъщност притежателят винаги се оказвал само един – този който плащал най-много отгоре.

Колко много манекенки, колко много фотомодели, колко много кандидат актриси, колко много журналистки били преминали по този път. А колко много студентки, колко много бизнес секретарки, колко много съдържателки на заведения били вече скочили в басейна. А какво пък! Нали всички го правят, всичко се прави за пари! Това бил главният мотив. Те просто подражавали и следвали пътя на най-малкото съпротивление, и по този път животът в големия град също следвал своята логика, бързо ги изсмуквал и превръщал рано рано в бъдещи клиенти на козметичните салони, които пък отново били в мрежата на същия този Господар управляващ чрез Майсторите на лъжата.

В сравнение с тях, момичета от магистралите били просто цвете... Те поне го правели или по принуда или поради това, че нямали какво да ядат. На женската красота се гледало изцяло като на стока. И където и да отидели, те вече били белязани, че са от контингента.

Жената била наистина превърната изцяло в робиня върху галерата на Княза на подземното царство.

Без изключение. Някои твърдели, че женската красота носи проклятие, но всъщност от позицията на тялото, за обществото това било нормално. Но от позицията на вътрешната същност на човека, дали това било така. Толкова жени имало на планетата, и всички те носели в себе си великия дар на Майката природа. Но този дар за тях бил ли известен!

Или те просто заспивали под звуците на чалгата и кючека на поредния конкурс за женска красота!