Живот за Цялото

Контратитул

Настоящото съставителство „Живот за цялото” е предназначено за излъчването на новия импулс към Обединена Европа и бъдещото ново човечество, импулс, създаден от Учителят Беинса Дуно – Петър Дънов, по време на пребиваването му на тази земя 1864 -1944 година. Този импулс сега е време да се материализира, затова и разпространението на такива материали е крайно наложително. За това разпространение са нужни днешните Нови богомили! Които да тръгнат от България със скъпоценните зрънца от Импулса и да почнат да го сеят из Европа и света.

Да тръгнат от България като сеятели на Новата култура! Не като черноработници и гайстарбайтери, а като люде, които оплождат със съкровището, което носят и разпространяват, за да стане един ден възможно предсказаното, че „Българин” да си – това е като „Богу-мил”, и нещо повече! Това е мисията, която българите днешни, щат не щат, понастоящем изпълняват. Е, добре е, да я изпълняват, ако я осъзнават! Не я ли изпълнят, ще бъдат съдени горе в невидимия свят. И отново думите на Учителя: „Аз отговарям пред Бога ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде Учението на другите народи.”

 

Стратегия на Новия порядък

За социалните кванти, но защо пък не биофотони от огромния социален организъм

Енергиите, емоциите разглеждани като потоци, всъщност са опосредствани от биофотоните. Нали Светлината е източникът на движението, което се извършва в света на Енергиите, както и в света на Емоциите. В основата е Светлината. СВЕТЛИНАТА - идваща от Източникът на Живот.

В този смисъл, колко удивително просто е, да се досетим, че всъщност всичко, и проблемът за енергиите, и проблемът за енергийната култура, и проблемът за енергийните източници, както и проблемът за емоциите, проблемът за емоционалното здраве и култура, както и проблемът за света на емоциите и чувствата и произтичащите от него многообразни човешки взаимоотношения, всичко това се ръководи от Светлинният фактор. Как, ами много просто – посредством биофотоните. Даже самите отделни хора се явяват мънички частички светлина, кванти, социални кванти, но защо пък не, и биофотони в огромния социален организъм. Социо-фотони и био-фотони! Социалният и биологически организъм на планетата!

От издателя /откъс от книгата, която предстои да излезе/

Контрастратегия на Стария порядък

„Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които, следвайки егоистичния принцип, отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминават от формите на личния към формите на колективния егоизъм.”

Учителя Беинса Дуно

 

Живот за цялото

/Съставителство – Георги Радев/

Хелиопол, 2008

Културна Асоциация Беинса Дуно, 2008

Георги Радев - съставител

ISBN: 978-954-578-203-9

Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост, а откъслечно. Те го разглеждат не исторически, като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те се ограничават в тесните рамки на индивидуалния живот, живота на частите, и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните единици, макар и по силата на един биологически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупката на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които, следвайки егоистичния принцип, отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминават от формите на личния към формите на колективния егоизъм.

Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическия свят, който действа в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което спира всяко творчество, всеки растеж.

Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарят все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат поглед все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно. Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в живота, която поставя всекиго на място. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г., през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така, както той действа в Природата, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според Божественото право, бе да поискат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. Те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне – като фатална последица от един несправедлив мир.* Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните.

А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последна.

Като не изпълниха природния закон, европейските народи се върнаха назад към изолирания живот, който се излива във формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братство между народите.

---

* Тази статия е печатана през 1936 г.

Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. Те трябва да съзнаят, че всички народи – малки и големи – имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван.

Мнозина, обаче, все още поддържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите.

Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва – въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото – ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова човечеството днес не може да работи със същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животинския свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действа в човешкия свят. С появата на човека се е явил нов морал в света.

Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадия на механичното преустройство към тази на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективния живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение, и изпитва смут, страдание.

Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състоянието на бременна жена. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От бялата раса ще се роди, именно, шестата раса – расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането.

В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата – защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа – но те я схващат много механически.

Ясно е, следователно, че всеки човек, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек.

Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден – по силата на закона за социализиране на благата – достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят, и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходни средства. В основата на този нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят – живот за Цялото.

Основни принципи на мировата държава

Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира. Територията на тази държава е много малка: около 19 см на дълж. 15 1/2 см на шир. и 15 см на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите й възлизат на повече от три билиона и 600 милиона. Въпреки своята многочисленост, обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина, и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройството й е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура.

Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни Същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези, именно, Същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл “Царство Божие”, и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго, освен лаборатории, където тия мъдри жители на “Царството Божие” са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце.

Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безредие, раздори, престъпления. В този смисъл на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно – от недобре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените. Мъж и жена в случая са взети като полюси на човека.

Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани. Природата постоянно работи за тяхното организиране, като постепенно осъществява един велик строителен план.

Злото, обаче, е там, че хората постоянно развалят онова, което Природата е организирала. Те приличат на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисват имота, който им е даден за използване. Ето защо може да се каже, че злото в света произлиза от недобре използваните сили на мозъка и недобре направляваните сили на сърцето. То произтича от това, че мъжът и жената не използват рационално силите на ума и сърцето, като дават по такъв начин лошо направление на своята воля.

И ако проследим живота на земята, ще видим, че от ума на мъжа произлизат всички престъпления – насилия, войни, убийства, разрушения. Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каина. Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път. Не по пътя на Каина ли вървяха европейските народи през световната война?

И днес те пак се намират пред изкушението на Каина. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каина, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите – обективните статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява. В тия данни поне няма ни “психологически субективизъм”, какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти – “утописти”. В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на “практичната действителност”. Като че ли тази “действителност”, в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях?

Разбира се, в края на краищата, едничко меродавен възглед за войната си остава възгледът на Природата. А той гласи, че войната е явление на един несъвършен живот, който подлежи на уреждане и организиране. Тъй, както мирът е израз на един високо организиран живот, който се направлява от законите на хармонията.

Всички други възгледи за войната са лични и заинтересовани, преценени с това обективно мерило на Природата.

Ето защо, всички разумни хора, у които живее опитът на хиляди и хиляди поколения, имат само едно мнение по тия въпроси. Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани. Когато един ден те се организират, животът на хората ще се устрои съобразно с ония Начала, на които почива безсмъртният живот на “Царството Божие”. А тия Начала гласят:

Съществува една вечна Любов, която включва

благото на всички същества.

Съществува една вечна Мъдрост,

знанието на която обгръща всички.

Съществува една вечна Истина,

която включва свободата на всички същества,

според степента на тяхното развитие и разбиране.

Тия три велики Начала лежат като съкровено съдържание в основата на всички религии. Формите се менят, култът се видоизменя съобразно с епохата, ала тия основни Начала остават неизменни. Защото са трите велики Основи, на които почива Божественият свят.

Тия Принципи действат в целия космос, следователно те действат и на земята, във всичките й царства – растително, животинско и човешко. В своята същина те остават неизменни. Ето защо, както и да схващат хората Любовта, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на Любовта, която хората все още твърде слабо проумяват.

Любовта, обаче, при всички условия си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни, и към грешни, и към хора, и към животни. Любовта поддържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на техните форми. Там, дето тя действа, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на Любовта, това преустройство става нормално; не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения.

Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно – и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнема живота, който Бог е вложил у едно същество. Според Божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава Божествения ред на нещата.

А наруши ли се този Божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Природата, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика Истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора с несъвършено организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика Истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики Принципа, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички; Мъдрост, която носи знание и светлина за всички; Истина, която дава свобода на всички.

Липсват ли тия Основи, животът – и личен, и колективен, и общочовешки – няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действат в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действат въпреки личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на Божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този Божествен ред вечно пребъдва.

Ето защо, безсмислено е да се правят повече безрезултатни опити. Безсмислено е да се отлага, да се очаква на бъдещето. Безсмислено е човек да копнее за един идеален живот, когато отиде на “онзи свят”. Онзи свят е свят на Любовта, той е свят на знанието, на Истината и свободата. И ако ние изменим нашите мисли и чувства, ако започнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме така, както мислят, чувстват и постъпват ония велики Същества, чиито мозъци и сърца са организирани и волите им единни, ние веднага ще влезем в “онзи свят”. Онзи свят е тук, сега, ние постоянно живеем и в този свят, и в онзи.

Така трябва да мислят съвременните хора, ако искат наистина да бъдат човеци на настоящето, а не на отживели възгледи. Така трябва да живеят. Всички добри хора, към които и народи, към които и религии да принадлежат, трябва да си подадат ръка, за да помагат на страдащото човечество. Нужно е не изолиране на народите в името на лични интереси, каквото днес се констатира, а обединение в името на Принципите на Любовта, Мъдростта и Истината – прояви на живия Бог, Който всичко обединява.

Държава в държава

Светът е най-великото учреждение, което великите хора познават. По-разумно уредено учреждение от него във видимата, материална вселена не съществува. В неговото устройство участват главно три рода сили: физически, астрални или чувствени и динамически или умствени. Има и други сили от по-висок ред, които действат в света, но в човешкия живот, така, както той сега се развива на земята, при тази степен на съзнание, което днешните хора имат, тези три рода сили са главните, основните. Всеки човек на земята – за да останем в сферата на земния живот – минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват споменатите три вида сили. Законите, по които действат тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрално противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща цел. И понеже съвременните хора, така, както са устроени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл. За тях реално, обективно е само физичното, вещественото; само то се поддава на измерване, изчисляване, претегляне. Душевното за тях е субективно, “ирационално”, “несъизмеримо”. Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат, че могат да чувстват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано, както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човека в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, във физическия, обективен свят, субективните “състояния на съзнанието” – желания, чувства и мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му.

Съвременните хора са “изпразнили” света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други, по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на Природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи, механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за Природата е наистина прав? Дали Природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като “природни закони” е меродавно за Природата в нейната цялост? Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят с едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на света – астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще.

Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опит и те са онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотам, докъдето се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота.

Все пак, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за Природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли животът им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си, и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Природата и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт, свой, произволен строй на живота. В този смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна Воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има предвид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори?

А с право може да се каже, че хората днес действат като държава в държава в света, че действат като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да покорят, за да обсебят неговите богатства. Те използват безогледно минералните й богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. Те мислят дори, че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот.

Ала хората едно трябва да помнят – Природата винаги в края на краищата възстановява своя суверенитет, тя винаги утвърждава своята върховна власт. Досегашният исторически опит дава блестящи доказателства за това: цели континенти са загивали в конвулсиите на страхотни катаклизми, изчезвали са и са били безвъзвратно затривани от лицето на земята велики раси, народи и царства, с тяхната блестяща култура. Те са изчезвали със своя преходен ред, но великият и разумен космичен ред винаги пребъдва.

Днес хората, поддържащи един грубоматериалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, изкуство, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверенна власт. Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпрос е отдавна разрешен от Природата. Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека. Тя е определила с безпогрешна точност бюджета на всяко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое разбиране, които си имат своя “стопанска политика” нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, между отделните съсловия.

Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Природата, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвал, да речем, един грам – казано на земен език – мисловна енергия? Още повече, като се има предвид, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човек, тя трябва предварително да се трансформира. И тази трансформация се извършва от високо интелигентни Същества, чиято дейност остава скрита за обикновените хора. Същества, които слизат от високите полета на космоса, за да преработят и пригодят тази енергия за човешкия мозък. На материалистично настроените люде този факт може да се стори фантастичен, но това не пречи той да бъде верен. Той е елемент от живия опит на ония велики Посветени, на ония истински гении на човечеството, пред чийто вътрешен взор се е разкрил великият световен ред на мировата държава, на “Царството Божие”, с всичката му дивна хармония и красота.