Welcome

ЗА МАНИПУЛАЦИЯТА НА МАСОНСКОТО УЧЕНИЕ –

МАНИПУЛАЦИЯ НА ЛУЦИФЕР

Как франкмасоните се организират и как предлагат на представители

от други религии да постъпят в техните ложи

МЕХАНИЗМИ НА ФИННАТА МАНИПУЛАЦИЯ

Да допуснем, че група от езически представители, поклонници на езическите религии се съберат някъде и решат съвместно да се помолят – всеки на своя бог. Те всички биха се съгласили, но трябва преди това да уточнят общото наименование, което да ги обедини. Индусите биха предложила това да бъде “Вишну”, а представителите на другите езически религии биха настоявали, това да бъде името на техния езически бог. И така, те не биха се споразумели кое име да използват, защото приемането на едно име би означавало подценяване на другите имена. Ето, точно това именно е целта на Сатан. Да накара хората да търсят начин да открият неутрална площадка.

Ако те изберат неутрално име като например “Великият Суверен и Създател – Архитект на Света”, тогава всички от събралите се за обща молитва биха се съгласили. И биха отправили своите молитви към този “Велик Архитект”.

Но тогава изниква въпроса – наистина ли в този случай при тази обща молитва, те всички се молят на бога на Авраам, Исаак и Яков, т.е. богът от Библията? Не разбира се, те всъщност отправят молитвата си към Демоните от езическите времена.

А сега да разгледаме случая, когато християни посещават някакъв индуски храм и са принудени да вземат участие в религиозния ритуал или служене. Бихме допуснали, че те всъщност ще се молят на Исус, даже и ако се присъединят в общата молитва към Вишну. Би ли допуснал Бога на Авраам, Исаак и Яков подобно служене. В Първо послание към Коринтяните апостол Павел недвусмислено заявява: Гл. 10 : 20 “Но казвам, че онова което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на бога, но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша, не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.”

Нека допуснем, че индусът се съгласи да смени името на Вишну по време на молитвата с името на Великият създател и Архитект на Света. Даже и да се извърши подобна смяна на имената, известни ключови елементи на езическата молитва ритуал остават.

Вие вярвате, че има само един бог. Това го вярват и самите дяволи И треперят от това. Но очевидно демоните само като вярват в неоспоримата истина, т.е. знаят за нея, не ще се спасят. Само доверяването на Исус Христос води до Спасението в сегашното време.

Сега вие знаете, че фримасонските организации спомагат за утвърждаването на Една Световна религия, спомагаща възстановяването на новия Световен ред. И така, вие осъзнавате колко сме близо до онова, което наричат Крайни времена.

И така, нека допуснем, че името на единният Бог, което ще приемем в името на единната молитва ще бъде “Великият Архитект на Вселената”. И тогава нека според масонското учение съберем един мюсюлманин, един индус и един християнин под един покрив. Пред първия великият Архитект се проявява като Аллах, пред втория като Вишну, а пред третия….

Но нека припомним какво говори апостол Павел: Че даже и те да произнасят едни и същи думи, то те се молят на различни начала: Баал е различен от Бога на Авраам, Исаак и Яков. Великият Архитект на Вселената е различен от Бога за който говори Исус.

И така, масонското учение и неговата разновидност в лицето на франкмасоните – респ. фримасоните, се опитват да обединят Началата в едно, което наричат велик Архитект. Очевидно това е опит да се въведе порядък, но зад този опит отново стои силата на Луцифер, защото както винаги се случва, всички смятат, че се молят на светлината, която даже и носи факел, а всъщност се оказва, че факлоносецът е отново служещ на тъмнината. Даже, въпреки, че името му е Носител на Светлината.

И така, наистина има само един създател на материалното Битие, но този създател, това е Абсолюта, който не е одушевен. От позицията на новият Адам, има само един създател, който е вдъхнал искра в човека.

Масонството греши, като разделя Създателя на две – светло и тъмно начало. Има един създател на материалното и един създател на духовното битие. Богът на човека е Вторият.

Опитът да се обединят религиите в една и божествата в един велик Архитект, това е дело отново на Луцифер. Отново зад светлия стремеж за обединение на човечеството застава този голям Лъжец, който всъщност търси поклон на човечеството пред него.

И ако Луцифер бе наистина толкова милосърден към това човечество, тогава кому е потребно да му се кланят и отричат от името на другия на име Исус.

Методите, които използва са методи, които не могат да бъдат осъзнати с нормалното човешко съзнание. Лъжата използвана от Луцифер надхвърля обикновеното човешко познание. Затова и го наричат Най-големият Лъжец.

Представящ се за Спасител, който иска само едно, да му се поклонят, а това защо, защото обикновеният човек не знае за облога, нито за генералния План, нито за Заговора.

Лесно е да се обещава на хората Светлина, дори и с факел в ръката, когато те просто са незнаещи и умело приспани!

Изфабрикуваният етикет “Велик Архитект на Вселената”, стоящ под платформата на масоните и франкмасоните, опитът да се създаде една “Единна Религия”, един единен “Световен Ред”, това е дело на Луцифер.

    

Любими методи за манипулация

от страна на Луцифер сред масонските ложи

Посочва се дадена цел и чак в последния момент, се показва какво се крие под наименованието например на понятието “Велик Архитект”.

Ниските етажи на пирамидата не знаят към какво се стремят, те просто щурмуват някаква светла цел или идея. В последния момент се разбира, че под т.нар. “комунизъм” е стояла цяла една сатанинска доктрина под флага на Тайни общества от Илюминати.

Светлото бъдеще на комунизма се разкрива в хода на десетилетията, когато се разбира разликата между думи и дела.

Йезуитският лозунг, че целта оправдава средствата, че всъщност в името на делото, човек трябва да има две лица, че всъщност, е необходима конспирация за да успее това велико дело, всичко това са извадки от Метода на Луцифер

В името на доброто, използвайки присъщия исконен стремеж в човека да върши нещо творческо, светло и добро, /отново на гърба на Небесният Отец.- използвайки делото на този, който мрази и против който възстава/ да даде на човека импулс, който да го заведе към бездната.

Опити да обединение, за светли дела, революции, освобождаване от тирания, преврати, всичко това все върху една финна струна - човекът да се прояви като герой и освободител.

И все с една и съща цел – “всичко ще постигнеш, но само ако се отречеш от моя враг - Исус”.

Каква само омраза има в думите на Ницше, или думите на Хитлер против християнството. Против Християнския бог! А всъщност тези хора, и единият и другият биват експлоатирани в техния стремеж да подобрят нещо около себе си. И единият и другият се опитват да дадат повече познание и светлина, възможности за човечеството, но с какви само методи – типични за Луцифер.

А колко подобни на Ницше има сред нас и колко ницшеанци спят в нас, докато не разберем, че този свръхчовек всъщност трябва да се изработи с много труд и най-великото Търпение на Нашият Отец, който стои отгоре и отвътре в нас и ни наблюдава с най-голямото разбиране според нашия език и интелект.

В този смисъл Луцифер се явява също и като крадец на творението на Създателя, защото той умело се възползва от вече вложеното в човека и точно там е Великата експлоатация на стремежа да се прави добро!

Най-жестоката манипулация!

Колко милиони години ще изминат за да разбере човек, че не всяко добро е в негово благо. Че не всичко което се представя за добро и светло е в действителност - светло.

Че единственият път за развитие, който е оптимален, това е пълното доверие в истинският създател, и тогава ако той бъде слушан, не може да стане грешка в дилемата – наистина ли онова светло и добро се оказва благо!

Човечеството страда понастоящем от стремежа на отделни герои да направят светло и добро, което като импулс им бива вдъхнато от Луциферианския план.

Колко геройствания от този тип са създали войни, страдания, кръвопролития, все в стремежа да се направи добро и светло, импулсирано винаги от Луцифер, който винаги е факлоносецът! Винаги представящ себе си за Спасител, даже по – голям от “Онзи на кръста”.

Луцифер е в блестящи одежди, той не се унизява, той не обича да слиза при хората, той е привърженик на елита и ненавижда стадото. За разлика от Онзи – когото наричат Христос – Спасител, който се пожертва на кръста.

  

Каква огромна разлика в методите!

Луцифериански и Християнски!

За жалост християнството бе изцяло обхванато от методите на по-хитрия и комбинативния, и то вече в своето наименование Християнство, твърде много се отдалечи от оригинала проявен чрез живия пример на Спасителя.

В полето на живия пример, битката отдавна е спечелена от Христос. Никога Луцифер не може да прояви подобен личен пример, защото той не е такъв, напротив той се проявява в елитаризма, в Трактатите за богоизбраника, в геройстването, във всичко онова, което укрепва гордостта и фалшивия стремеж на човека да стане герой, Бог, известен в небето. Властта, Славата, са все негови качества, които обещава с лека ръка. Митовете за Боговете, Прометей, Икар, Спасителят на човечеството, Героят или Белият конник, всичко това е част от Луциферианската митология. Приказките за Граала, очакваното спасение на това човечество, Крал Артур и какво ли не още.

Цялата ни система на възпитание е положена върху тази луциферианска основа, която цели да изгради само едно – развитие на съзнание за геройстване от луцифериански тип. За да може впоследствие детето да поеме по Луциферианската пътека, да се охитва да стане герой, да воюва, и така се присъединява към Героите от митовете, които кой знае защо никак не допринасят за намаляване на страданието на хората. Те просто са герои – защо – ами за да бъсат герои и да удоволетворят в себе си един луцифериански стремеж за геройстване, властване, богоподражание.

Докато човек не проумее погрешността на тази Луцифериада, докато не се премахне из основи тази погрешна закваска за богоподражание, геройстване и войнстване в бъдещото младо поколение, никога тази планета няма да се успокои.

Винаги ще има по един герой, който ще иска да разбужда стихиите и така да причинява страдания на останалите, за тяхна сметка той ще иска да става герой, но не заради друго освен да утоли жажадата си за слава, богоподражание, чийто импулс дължи единствено на погрешното луциферианско напътстване.

За по-доброто вникване в механизмите на манипулация от страна на Луцифер, предлагаме няколко откъса илюстриращи изотвътре отношението на Хитлер и Ницше към Христовото Учение /очевидно към Христовото учение като такова, каквото те са го схванали и почувствали/

 

Хитлеровият критицизъм към християнството

  1. Християнството е религия, която защитава слабото и ниското.
  2. По своя произход, християнството е изцяло еврейско.
  3. То насилва хората да превиват гърбовете си пред звъна на черковните камбани и да пълзят пред кръста /изпитанието/ на чуждия бог.
  4. То започва преди около 2000 години между болни, изтощени и отчаяни люде, които са загубили своята вяра в живота.
  5. Християнските догми за състрадание и прошка към съгрешилия, възкресението и спасението, са пълна глупост.
  6. Милосърдието на християнина е опасно, не германска идея.
  7. Християнската любов е глупаво понятие тъй като любовта парализира човека.
  8. Християнската идея за равенство защитава нисшите раси, болните, слабите и сакатите.

Хитлер установява нео-паганистична (езическа) държавна църква

През 1936 год. хитлер установява нова езическа църква, която нарича “позитивно християнство”. Нека видим някои от принципите, които тя застъпва.

  1. Националната държавна църква изисква незабавно преустановяване на печата и разпространението и продажбата на познатата досега библия на немски език.
  2. Националната държавна църква отстранява от олтарите на всички църкви Библията, кръста и другитерелигиозни предмети.
  3. Върху олтарите не бива да има друго нещо освен “Моята борба”, и отляво на нея – една кама.
  4. Прави на другите онова, тъй както на тебе ти нареждат.
  5. Обичай само своя ближен и съсед, който е като теб.
  6. Онова, което бог е разделил, нека никой да не съединява.
  7. Свастиката и камата стават символ на немското християнство

/Неслучайно някои Ню-Ейдж текстове напомнят, че кръстът ще бъде заменен с езическата свастика./

Преклонението на либералните християни пред Хитлер

/Метод Втори, при който нито се отказват от християнството, а просто го подменят с езически модел, т.е. с това, как езичниците им се иска да бъде представено християнството или как те са възприели онова, което е оригинално Христово учение – подменяне на оригиналното Христово учение с арийско християнство/

  1. Ние, немските християни вярваме в нашият Спасител Исус Христос, в силата на теговия кръст, и неговото възкресение. Животът и смъртта на Исус ни учат, чо пътят на борбата е също път на любов и живот.
  2. Създателят ни е поставил в една общност с преплетени съдба и кръв на германската нация, и ние като носители на тази съдба, носим отговорност за бъдещето на нацията.

    Германия е в нашите ръце, Христос е нашият спасител!

  3. Източник и потвърждение на нашата вяра е божественото откровение в Писанието, както и традицията на нашите бащи.
  4. Новият Завет според нас е един свещен документ на нашия Господ, Спасителят и Неговото царство.

    Старият Завет, според нас, е пример за следване на пътя на развитие на човечеството.

  5. Като нация, на нас Вечният Бог ни е завещал Закон, който е специално за нас. Той се проявява в лицето на нашия лидер Адолф Хитлер, както и национал-социалистическата държава, основана от него.
  6. Този Закон говори на нас от позицията на историята на нашия народ, история примесена с много кръв и съдбовност. Лоялността към този закон изисква от нас да бъдем войни за чест и свобода.

  7. Пътят за изпълнение на Германския Закон е път на създаване на германско паство обединение изпълнено с вяра в предначертанието от Бога. По този път, Господ ще царува в своето милосърдие и благодат. В него ще гори огъня на свещената саможертва. По него път, Господ ще срещне германския народ и ще му придаде от силата на своята вяра. От тази общност на германските християни ще израсне немската национална християнска църква, обхващаща след време целия народ на национал-социалистическата държава на Адолф Хитлер. Един народ! Един Бог! Един райх – една държава! Една църква!

Перфектен метод на продължаване линията на Авторитета, която се следва безкритично от мнозинството, но придружено с нейното заместване като развиваща се във времето, вече под егидата на другия авторитет, който уж продължава и следва неотлъчно литията, а всъщност прокарва новата платформа. Христос е следван от национал-социалиста патриот Адолф, който следвайки повелята на Християнския и национален немски Бог води нацията по пътя на Новата религия, езическа – според влиянието на немския бог, държавна – според участието на политическия фактор, християнска – според претенциите на водачите, които искат да изведат на преден план модела на арийското християнство. Христос и Адолф, Христос и Антихриста, и така до момента в който хората се усетят и започна т да виждат разликата между думи и дела. Но тогава вече е твърде късно. Ето защо Антихристът никога не се появява в името на Антихриста, напротив той винаги идва с думите на Христос и медени обещания за онова, което хората търсят.

Просперитет и чудеса, това са двете неща на пръв поглед, които Антихристът успява да задоволи. Известно омиротворение за кратко, задоволяване на наличните крещящи потребности. Но отдолу – нищо повече, защото в действителност хората търсят материалното свързано с духовното, материално задоволяване – но свързано с топлота, която Антихристът не може да предостави. Просперитет, но свързан с човешки отношения, които Антихристът не може да изфабрикува. Материална сигурност, но свързана със сигурност изотвътре, от страна и на душата, което практически отново Антихристът е неспособен да даде на човека. Накратко казано сегашният човек търси материалното благоденствие заради външната сигурност и защита, които се явяват условие за вътрешното спокойствие и сигурност. Но ако се остане само на първото стъпало, то това е поредното излъгване на човека, и той ще продължава нещастен да се мята в собствената си душевна агония, зажаднялата душа сред потъналото в охолство тяло.

Впрочем Антихристът умело използва най-вътрешните подбуди в човешката душа, за да ги оседлае и превърне в примамка за изпълнение на собствените си планове.

Милиони български жени са зажаднели за истинска духовност, тъй както и реално е предопределил Отецът, жената да получава от мъжа духовното, но поради това, че мъжкият фактор е потънал в търсене на материалното, неслучайно му отнето, не предоставящ тази духовност на своя партнъор, и така и двамата, и мъжът и жената, продължават да се гърчат в опитите да намерят равновесие. Българската жена се нуждае от духовно съдържание, и тя го търси из книгите, защото мъжът й не го дава. Тя търси начин да покрие жаждата си за повече топлина и духовност в лицето на временно чувство за сигурност под похлупака на семейния замък, който рано или късно ще осъзнае, че е бил клетка за вътрешното й съдържание. И тогава, когато разбере това, никакви съпружески клетви, никакви семейни задължения не ще могат да я спрат по пътя на истинското й проглеждане.

Антихристът по същия начин, умело хвърля мрежата с примамката, че осигурява условия за сигурност и духовност, но в действителност, придобивайки комфорта и желаните материални условия за работа, човекът се оказва отново излъган, защото започва да се чувства изпразнен.

Антихристът от край време използва истинския стремеж на душата да се развива, жаждата й за сигурност, разбраност, комуникативност, включително и исконния стремеж на жената да бъде харесвана, а мъжът да бъде уважаван.

Не му се иска на Антихриста да си признае, че даже и в Антихристовия си план, отново почива върху любовта и привързаността на човека към Спасителя.

Човекът очевидно е разбрал генетично в себе си, кой му мисли издълбоко истински доборото!

И родовата му памет вече ще го води, за да разбере, кой ще е истинският Спасител!

Антихристът упорито използва също така и едно друго уникално човешко качество – неговата доверчивост, всъщност човешката природа е такава, че той човекът за да се развива, може най-добре, когато слуша единствения си родител.