ИСТИНСКИТЕ ПАРИ

Американските патриоти спорят разпалено по тази тема от доста време и спорът им нарастна до глобални размери сега, когато широко практикуваните измами на монетарните системи изплуваха най-сетне на повърхността като мръсна пяна.

Дори човек с добри намерения може да подведе неинформирания. Има някои неща, които трябва да се знаят, преди да се повярва на примамливи предложения, обещаващи “истински пари”, или пък да се приеме предположението, че “законното платежно средство” са истинските пари.

Парите – що е то?

Правителства, банкери, юристи, кралските институции, системата на Федералния резерв, Ротшилдови, Банката на Англия и други подобни (наричани тук ИЗМАМНИЦИ) положиха огромни усилия до определят… не… да подменят определението на парите, подчинявайки го на интересите си. Чрез правителствено контролираните банкови и образователни системи те ни внушават, че парите са всичко онова, спечелило доверието на хората и използвано от тях в замяна на стоки и услуги.

Но историята не определя парите по този опростенчески, определено интересчийски начин, както ИЗМАМНИЦИТЕ искат да вярваме.

Основното определение на парите е СТОЙНОСТ, РАЗМЕНЕНА СРЕЩУ РАВНОСТОЙНА СТОЙНОСТ ИЛИ СТОЙНОСТ ПО СПОРАЗУМЕНИЕ.

Работите като вол цяла седмица – и получавате пари за труда си. Той е ценен за работодателя и семейството ви. Вие разполагате с признато право на претенция за труда си и го разменяте с право върху нещо с равностойна стойност или стойност по споразумение.

През деветнайсетия век, получавайки заплатата си, човек е получавал стойност срещу стойност. Извършили сте работа за сто долара и получавате сто долара – какво? За удобство първоначално са били използвани благородните метали злато и сребро, но не винаги. Възможно е било да размените труда си директно за храна, подслон, за безброй други стоки и услуги. В определен смисъл тези стоки и услуги са пари… или, по-точно казано, те задоволяват нуждите, заради които предлагаме труда си.

В продължение на хиляди години като “пари” и за “пари” са били използвани злато, сребро, бронз и други метали: израз на историческото изискване на работника, принудило правителства и работодатели да заплащат с нещо, равно по стойност на извършения труд. Всичко по-малко граничи с робство.

Тези метали бяха и винаги ще бъдат търсени от промишлеността, от бижутерите и т.н. Повишеният интерес към тях точно ги прави така привлекателни за човека, продаващ труда си за пари.

Стоковата разменната стойност на металите отбелязва фактическата стойност на съответната стока (НЕ ЦЕНАТА НА СТОКАТА). Тя демонстрира стойността на търсенето определена от наличието на тези стоки. В исторически план тези метали са били търсени най-много и затова всички стоки и услуги са били оценявани именно с тях.

Откриването, преработката и подготовката им за употреба са скъпи операции и този факт повишава допълнително стойността им. Благородните метали са ценни защото са търсени. Смятам, че това “търсене” на злато и сребро води началото си от Enki и Entil (?) – те ни подведоха да ровим земята за метали. Промишленото търсене на злато и сребро започва с Annunaki (?) и то се окопава здраво у нас.

Вашият труд принадлежи само на вас. Вие разполагате с всички права на едноличен собственик по отношение на трудовите ви умения до момента, когато решите да размените тези трудови умения за нещо друго с определена стойност. Така че размяната на пълната собственост върху трудови умения срещу нещо друго означава прехвърляне на правото на пълна собственост върху нещо стойностно. Златото, среброто, платината, паладият, бронзът и скъпоценните камъни отговарят на този критерий по традиция. Те са безполезни от гледна точка на задоволяване на ежедневните ни нужди, но винаги има някой, който желае да плати или да направи размяна, за да добие тези метали, придавайки им по този начин стойност.

Когато размените труда си за сребърни или златни монети, вие се съгласявате да размените правото си на собственост върху трудовите си умения и да получите право на собственост върху споменатите монети. Запазва се правото върху равностойна собственост.

Кога “парите” не са пари?

ИЗМАМНИЦИТЕ искат да повярваме, че хартията е пари. Дават ни хартия и ни казват: “Това са пари”. ИЗМАМНИЦИТЕ разполагат със злато, сребро, платина, паладий и скъпоценни камъни. Ние имаме… хартия.

Независимо от изсилванията на американските патриоти, хартията има стойност. Всъщност, Банката за Федерален резерв плаща около една унция (= 28,3 г) злато ($300UD), за да отпечата един милион долари на хартия. Така че хартиените пари имат стойност, но тя е толкова ниска, че никой, наясно с истинските стойности, не би се съгласил да размени четиридесет часа тежък труд за пачка хартия, струваща около $1.50 USD!

(Ако се съгласите да работите толкова евтино и да приемате определено количество хартия за труда си, смехотворно като стойност, тогава всичко е наред и хартията е пари. Но вие сте се съгласили на толкова ниска стойност – а аз разполагам с топове хартия, за да ви плащам! Кой губи и кой печели?)

Приемайки хартия срещу труда си, вие разменята правото на собственост върху трудовите си умения срещу нещо с много ниска стойност. Историята учи, че правителствените и банкови хартийки нямат голяма стойност в исторически план. Съединените щати печатаха хартиени долари през осемнайсетия век, наричани “континентали”. Хората са ги приемали като заплащане на труда си, но никой не би разменил наем, храна, бира и тъй нататък за… хартия! Оттук произлиза американският израз: “Не струва дори един континентал!”

По време на Гражданската война, Съединените щати печатат хартиени пари със зелена обратна страна, които не са били приемани от хората за пари. Хората тогава не са позволили да бъдат подиграни по този начин – не са допуснали да приемат хартийки за труда си! Тези хора са имали знанието и съзнанието, че трудът им и самите те струват много повече от зелените хартийки.

Тексаската република се е опитала да финансира първото си правителство с хартиени пари, но хората отново са отхвърлили внушението, че те са нещо стойностно. Хората тогава са продължили да разменят испанските златни и сребърни монети. Тексасците в онези времена, както и американците от Съединените щати през осемнайсетия век, не са били толкова невежи и ограничени, че да се поддадат на опитите за драстично подценяване на труда им. Правителствата и банкерите тогава не са успели да ги измамят.

Германия прави същото през 30-те и 40-те години на току-що изминалия век. В крайна сметка работниците са отказали да приемат хартийки за труда си. Една от причините за Втората световна война е вопиющата нужда от съживяване на индустрията (военната индустрия!), за да се коригира още един от провалите на ИЗМАМНИЦИТЕ.

На сцената изпълзяват лъжите и измамите – искам да кажа,
банкерите – ИЗМАМНИЦИТЕ

Хората бяха подлъгани и подведени да приемат внушението, че хартийките били със златно и сребрно покритие и, следователно, са пари. И те започнаха да продават труда си срещу уверения/удостоверения за злато и сребро. Златото и среброто е в банките и въпросните уверения са доказателства за това! Да, уверенията наистина уверяват, че златото и среброто са в банките… НО… чие злато и сребро са те? Работникът разполага с уверение в смисъл, че определено количество злато и сребро съществуват някъде. Но той НЯМА права над това злато и сребро. С други думи: той има уверение за наличието на съответното количество злато или сребро, но той НЕ получава права върху това злато или сребро, нито пълна собственост върху заработения от него ценен метал.

Банкерът разполага със златото и среброто, за което сте се обливали в пот, а вие разполагате само с хартия, уверяваща, че изработеният от вас ценен метал – злато или сребро – съществува някъде. Скоро банкерът-алчник напечатва още хартийки, удостоверяващи наличие на злато и сребро, което фактически вече не съществува. Той дори залага (дава на заем) златото и среброто, налично в банката според уверенията, издадени от него - тоест, той се заиграва с онова, което ВИЕ сте депозирали там! Ето на какво се дължи банковата паника през годините 1897, 1907 и 1929! Тогава хората започнаха да искат злато и сребро срещу получените уверения и се оказа, че в банките няма достатъчно злато и сребро за да покрие сумата, изписана на хартиените уверения. ИЗМАМНИЦИТЕ БЯХА РАЗОБЛИЧЕНИ!

Хората бяха приели хартийки срещу положения труд вместо права на пълна собственост върху изработеното количество злато и сребро. Това им струваше много. Правителството на Съединените щати се намеси и СПРЯ измамата на банкерите… Правилно ли беше? Не, грешно! Федералното правителство на Съединените щати се притече на помощ и стана партньор на същите онези престъпници, съсипали живота на милиони от собствения си народ!

Правителството на Съединените щати отмени и обяви извън закона (без да има юридическата власт за това!) правото на собственост върху златото, спасявайки по този начин задниците на ИЗМАМНИЦИТЕ: в противен случай те щяха да бъдат разфасовани от гнева народен. И така, в края на краищата се оказа, че хората нямат право на собственост върху златото и среброто в банките, удостоверявано от връчените им хартиени уверения. От 1929 до 1933 години те разполагат с “онова, което считат за пари” на депозит и в спестовните си сметки. Банкерите-ИЗМАМНИЦИ блокират цинично заемите на хората, забравяйки удобно, че преди това са ОТКРАДНАЛИ от тях спечеленото с труд им. Въпреки че същите хора имат пари в спестовните си сметки, ИЗМАМНИЦИТЕ-банкери отказват да кредитират заемите им от тези сметки. Те отказват хиляда долара заем при положение, че същият човек има десет хиляди долара, депозирани в същата банка. ИЗМАМНИЦИТЕ не го допускат до собствените му средства! Федералното правителство на Съединените щати подкрепи и засили банковите измами и атаката срещу народа.

Моралният урок, който американският народ ТРЯБВАШЕ да научи, беше: НИКОГА не губи правата над труда си! Никога не приемай по-малко от пълните права на пълна собственост и уверения (за златно и сребърно покритие) на по-ниска стойност от пълните права на собственост. Освен това, уверение за право на собственост НЕ е ПРАВО на собственост! Има огромна юридическа разлика между разписка за депозит и уверение за депозит. Има огромна разлика между разписка за продажба (измама) и фактура за извършена продажба!

Банковите операции започнаха с хартии, представящи правото на собственост на някого върху определено количество злато и сребро. Хартийки документираха правата на собственост на приносителя върху известно количество злато и сребро. Приносителят на тези хартийки има правата на пълна собственост върху депозирания метал. Банкерът НЯМА право или власт над каквото и да било количество злато и сребро, съхранявано при него. Той няма право да кредитира когото и да било със златото и среброто на някой друг!

Той не може да осигурява лихвена печалба върху вашето злато и сребро. Златото и среброто на депозит при него, представено с писмено уверение за права на собственост, НЕ е авоар, а задължение (пасив) за него и счетоводството му, защото това са парите, които той дължи на депозиралия ги или на приносителя на писменото уверение за право на собственост. Доходът на банката се формира от наема на осигуреното място в банковите хранилища (такса за услуга).

По време на кризата обществата на юг се върнаха към писмения метод на банкови операция, откъдето произхожда и името им (scrip)*. Той се състои в следното: работодател депозира фондовете си в банка и плаща на работниците с неофициална, дори ръчно написана бележка, прехвърляйки на работника правото на пълна собственост върху номиналната стойност, отбелязана върху нея. Последният може да “изхарчи” така получената заплата в местните магазини, преподписвайки бележката и прехвърляйки своите права върху среброто (гнусните ИЗМАМНИЦИ отказаха на хората достъп до златото!) на собственика на магазина.

Модерните финансови операции на ИЗМАМНИЦИТЕ обърнаха всичко наопаки. Тази измама продължава повече от 70 години. Местният любезен банкер е всъщност агент на Федералното правителство на Съединените щати и представлява интересите на Федералния резерв. Неговото задължение е да събира полиците! (Полицата е прост договор, доказващ наличие на дълг.) Това беше постигнато чрез хаотично корпоративно и банково законодателство, подкрепено от хаотични правила и подзаконови актове. Къде са частните банки? Всички банки са правителствено контролирани институции. Всяко щатско правителство участва в тази измама. Ръцете и на едни, и на другите са в тенджерата ви!

Те изманипулираха и убедиха света да нарича КРАЖБИТЕ им финансови операции. Вашите депозити се превръщат в техни авоари. Когато депозирате, вие губите ВСИЧКИ права и собственост върху депозираните средства, независимо колко е ниска фактическата стойност на депозита ви. Те ви казват кога и как, а понякога и дали можете да получите достъп до собствените си пари! Вие губите право на собственост, когато приемете полица срещу труда си, а после депозирате ТЕХНИТЕ “полици за задължение” или т.н. “законно платежно средство”, върху чието стойностно покритие вие никога не сте имали пълни права на собственост!

Вие приемате нещо, което е дори с по-ниска стойност от хартиените пари. Вие приемате полица за задължение. Този дълг не е ваш – става въпрос за дълга на правителствените ИЗМАМНИЦИ към банковите ИЗМАМНИЦИ. ПОЛИЦИТЕ, които вие носите и депозирате, НИКОГА не са били ваши. Това са полици на ИЗМАМНИЦИТЕ.

Погледнете еднодоларовата американска банкнота… Къде е написано “пари” на нея? Няма и следа от законния доларов символ. Правителствените ИЗМАМНИЦИ няма да направят такава грешка: рискуват да загубят едно евентуално дело срещу тях. Вие се взирате в ЕДНА полица на Федералния резерв – не в банкнота от един долар! Думите “ЕДИН ДОЛАР” отразяват сумата, която правителството на Съединените щати дължи на Федералния резерв (плюс лихвата). Това е “законно платежно средство” за всички дългове, били те обществени или частни. Това не са пари. Никой никога не е възнамерявал да го превръща в пари. Дългът, за който говорим, представлява правителствените, обществени и частни (неизвестни на обществото) задължения към Банката на Англия и Ротшилдовския клан чрез продажната система на Федералния резерв, Системата за държавните приходи (Internal Revenue System), Международния валутен фонд, Световната банка – списъкът включва 99 % от всички банки, централни банки и данъчни институции в света.

Не ми вярвате, така ли?

На лицевата страна на еднодоларовата банкнота (долар ли?!) има два печата на две институции. Единият е печатът на Хазната на Съединените щати. Другият е на Федералния резерв. Печатите се използват вместо подписи от партии и институции, представляващи повече от едно “живо лице”, както и в международната търговия. За да бъде един договор валиден, а полицата юридически валидна, на тях трябва да фигурират подписите на двете страни, влизащи в договорни отношения една с друга.

Под печата на Федералния резерв виждате, че “КОВЧЕЖНИКЪТ” на Съединените щати е подписал банкнотата от името на Хазната на Щатите. С този подпис се легитимира печатът.

Под печата на Хазната стои подписа на секретаря й, който го легитимира. Забележете: Ковчежникът легитимира печата на Федералния резерв, а Секретарят й - печата на Хазната!

За кого работи секретарят на Хазната? За системата на Федералния резерв! Секретарят на Хазната НЕ е законов или конституционен пост. Съединените щати се нуждаят от само един ковчежник. Конституцията и действащите закони споменават само ковчежника. Секретарят на Хазната не е правителствен (а още по-малко законен) пост или занимание.

Картината изяснява ли се?

Вие разменяте тежкия си труд за нечии дълг! Но не се тревожете: вие можете да размените дълга в магазина на компанията, за която работите и ако сте достатъчно бърз, стойността му може да не падне драстично, преди да сте стигнали там. Ето защо вашият депозит в банката се превръща в авоар на ИЗМАМНИЦИТЕ! Вие намалявате НЕГОВИЯ дълг! Това е прост счетоводен баланс.

Омръзнаха ли ви тези ЛЪЖИ и ИЗМАМИ?

Става все по-лошо! Всеки конгресмен, сенатор, президент, съдия, губернатор, министър на правосъдието, системата за държавни приходи и т.н., са се споразумели да продължават тази измама при всяко поколение! Изглежда гнусните ИЗМАМНИЦИ са успели да примъкнат почти цялото количество злато и сребро в техните каси и сега трескаво работят за присвояване на правата върху ЦЯЛАТА собственост на планетата, раздавайки ни уверения и лишавайки ни от права върху онова, което сме заработили. Гнусните ИЗМАМНИЦИ нарушават древно споразумение и с измама присвояват богатствата на планетата Земя, лишавайки човечеството от тях.

Помислете за това… Ротшилдовският клан притежава по-голямата част от платината на земята. Осигурили са си я чрез ограбване на труда ви. Всяка кола е снабдена с конвертор, в който има известно количество платина. Когато конверторът се износи – като шумозаглушител - налага се да го замените с нов. Той струва около сто ФРБ (= банкноти на Федералния резерв – долари?) Вие можете да си вземете стария шумозаглушител, ако искате… Опитайте се да си приберете стария конвертор!… Няма да ви го дадат! Платината се рециклира и препраща в складовете на Ротшилдови. Вие плащате многократно за една и съща платина… но не можете дори да я подържите в ръка. ВИЕ никога не сте имали права на собственост над конвертора. Вие никога не сте имали права на собственост върху колата си! Разполагали сте само с удостоверение за права на собственост.

За да се справим с неправдите, извършени от гнусните ИЗМАМНИЦИ чрез играта с парите, то първо ще трябва да престанем да приемаме техните полици срещу труда си – и то ПРЕДИ измамната им система да се провали. Рано или късно всички измами изплуват като мръсна пяна на повърхността. Този е естественият краен резултат на всички ЛЪЖИ. Настоящата система отдавна трябваше да се провали - ако не беше поддържана с всички възможни средства.

Длъжни сме да изискваме стойност срещу труда си и да запазим правата си на пълна собственост върху действителната стойност на положения от нас труд. Понастоящем ние просто се продаваме и то не евтино, а с отрицателен знак. Истинските пари трябва да запазят и гарантират истинските права върху пълна собственост на труда. В противен случай ние се поставяме в пълна зависимост от тях.

Стоките са материали, изкарани на пазара за нуждите на промишлеността, а тя е хиляда процента контролирана от ИЗМАМНИЦИТЕ. Ако закупите злато и сребро с хартиените пари на Федералния резерв, то и тогава ТЕ ПРИТЕЖАВАТ златото и среброто, което си въобразявате, че сте купили за себе си. Вие не можете да купувате злато и сребро “като пари”. Златото и среброто или са вашите пари, или не са. Ако златото и среброто са пари, то тогава те трябва да бъдат разменяни на съответния разменен курс… а не купувани, като че ли са стока.

Все пак, ако размените търговската правителствена единица (американски долари?) срещу злато и сребро, то вие измествате вашата придобивка на тези ценни метали извън играта на ИЗМАМНИЦИТЕ в областта на суверенния начин за боравене с различни търговски единици.

Суверенните нации НЕ купуват други пари. Те разменят пари на разменен курс, основан на действителна стойност. Ако ние като отделни личности сме суверенни (независими), то тогава трябва да вършим същото, когато боравим с друга суверенна цялост. Ние НЕ сме на пазара, за да купуваме метал за промишлени нужди. Ние ТРЯБВА да бъдем на пазара, за да задоволяваме (продаваме труда си за) промишлени нужди.

Много си спомнят бабите им да казват: “На времето купувах шест хляба за долар.” Да, скъпа бабо, ти говориш за твоя сребърен долар – срещу СЪЩИЯТ СРЕБЪРЕН ДОЛАР и сега могат да се купят шест хляба и дори ПОВЕЧЕ!

Леките коли от 50-те години струваха средно $7000. През 1950 година доларите все още имаха сребърно покритие. Днес колите със същите характеристики струват около $30000 хартиени пари на Федералния резерв; те са равни на 7000 унции (1 унция = 28.3 г) или 7000 сребърни долара. Фактически превозното средство днес е по-евтино, отколкото през 50-те години, тъй като на пазара се предлагат много ПОВЕЧЕ коли с разнообразни технически подобрения, които вие можете да закупите със СЪЩОТО количество сребро.

Искам да изтъкна, че цената и стойността НЕ са се повишили… Повишил се е само броят на измамните хартийки на Федералния резерв, използвани като пари.

Стойностните неща запазват стойността си през всички времена. Променят се само ХАРТИЕНИТЕ ПАРИ или ПОЛИЦИТЕ, които се контролират от създателите им и от банкерите. КЛУБЪТ НА ИЗМАМНИЦИТЕ. Крайно време е да напуснем безумната им игра.

Ето защо от критично значение е и за вас, и за мен да запазим правата на пълна собственост върху труда си, както и правата на пълна собственост върху онова, с което разменяме трудовите си умения. Хартия може да бъде използвана “като пари”. Полици могат да бъдат използвани “като пари”. Но това е много опасна игра за хората, които вършат цялата работа. Златото и среброто не са само стойностни метали, които могат да бъдат използвани за пари, но те са и леко разпознаваеми и удобни за мнозинството от хората.

Лорън Сейвидж