To economists

За икономисти!

/Поредица от статии в прехода към Новата икономика – икономиката на Несветовният Ред, икономика, противоположна по своята посока на Новият Световен Ред. Това са статии, целящи развенчаването на старите класически митове и старите икономически концепции и модели/

 

УПРАВЛЕНИЕ НА ПАЗАРА И ЦЕННОСТНИТЕ МОДЕЛИ

 

Край на мита за свободна пазарна икономика.

Митът за либерализма, демокрацията и свободния пазар – главен лост на служителите на Новия Световен Ред.

Свободата, либерализма, демокрацията, благосъстоянието – разноцветните балони на Новият Световен Ред.

Цялостно управление на търсенето и предлагането.

Създаване на пазарните ниши.

Създаване на определени потребности.

Управление и експлоатиране на създадените потребности.

Срив на мита за свободния пазар.

Пазар в който потребителят е господар в действителност няма, поради съществуващата манипулация.

Най-страшната манипулация е тази, при която потребителят е сигурен, че никой не може да го управлява какво да избере – “Как ще ме управляват като съм свободен.”

Най-страшната свобода е тази при която манипулацията е невидима.

Създаването на бизнес, който да печели, това също е част от световното управление – управление на елита и налагането на Новият Световен Ред.

Не може да има печеливш бизнес извън този, който носи изпълнение програмата на Елита./ За тези, които още не са уверени и се съмняват в съществуването на Елита,нека не четат повече./

/За тези, които се съмняват в съществуването на Нов Световен Ред като част от един Генерален план, за тези които не вярват в някаква конспирация-заговор или предварително начертан генерален план, нека не четат нататък./

Митът за щастливата случайност и бедния предприемач, който забогатява като инвестира един долар, имайки шанса, рискува и печели.

Как бяха създадени митовете за философията на успеха? Чрез напътствията може би на хора като Дейл Карнеги?

Митът за успеха, най-страшния мит когато не води в истинската посока на развитие на човека, а го ограничава в постигането на материално благоденствие, мит който рано или късно ще породи бунтове, поради чудовищността на лъжата заложена в него, лъжата, че човек е свободен, когато всъщност в момента на неговата устременост към преуспяване и личностна реализация, най-много му дърпат конците като на кукла.

Митът за свободния потребител, митът за избора на стока и услуга според естетическия вкус, митът за свободния избор, митът за гражданското общество в новия световен ред.

Всъщност свободният пазар се оказва не чак толкова свободен, като се има предвид, че все някой има интерес от съответното действие, производство, продажба, потребление, така например да се гледа телевизия, да се потребяват синтетични храни, да се използват компютърни програми, да се предлагат на децата рок и поп ценности.

В условията на Новия Световен Ред, първо се съблюдава правилото, дали от съответното производство и търговия придружени с масово потребление, ще има дивиденти в изпълнението на Генералната програма на Елита за установяване на всеобщ контрол.

Ако с дадено потребление, се прави човека по-свободен и по-независим, тогава този вид стока и производството, влиза в разрез със стратегията на Елита. Такова производство и търговия тогава не могат да съществуват, когато Елитът диктува условията на пазара. Ако това производство или търговия с потребление не влиза в плановете на Елита, то не се фаворизира и въобще му е трудно да издържи под контрола на условията заложени от самия Елит.

Целият пазар и производство – бизнес, е под контрола на тези, които имат парите и контролират паричната система.

“Дайте ми паричната и банкова система, и аз ще ви покажа, що е контрол.” Казал го е един от Елита преди сто години още.

Съществува форма на контрол, която е непряка, чрез паричната система. В действителност при тази форма, ти си свободен да избираш какво да произведеш, но все пак трябва да се влияеш от пазара. “Търси ли се или не.” Свободният пазар обаче се оказва не толкова свободен. Защо? Защото след като произведеш стоката, ти имаш нужда от нейната реклама, за да се появи купувач за нея. Даже и в случаите, когато хората изпитват крещяща нужда от дадено потребление, например на естествени храни, вместо изкуствени, ако в този момент, пазарът пожелае, тази нужда ще остане скрита в латентно състояние и скоро премазана. Затова пък ше започне малко по-малко да се проявява нуждата от онази храна, с желанието за което е зарибен потребителят. Изкуственият момент на създаването /манипулирането/ на пазара тук влиза в сила. Тоест целият пазар може да се управлява и точно това се прави, като се говори масово за свободната изява на законите за предлагане и търсене. Нещо повече, формулиран е в икономическата теория официално икономически закон за предлагане и търсене. За свободната конкуренция също. Да, но с едно генерално условие, - само там, където няма възможност за намеса от страна на човека и неговата добре измислена финансираща всичко система. А без пари, нищо не може да се произведе. Даже и търговията, функция на парите – способността да се купи нещо преди да се препродаде, се оказва определяща за бизнеса. Защото ако търговският сектор на фирмата производител не е печеливщ, тя рано или късно ше свие платната.

В действителност, има ли свободна проява на пазара, на закона на предлагане и търсене, когато като дамоклев меч, над този закон е застанала финансиращата система? Свобода в този пазар не може да има, докато чрез лоста на парите се управлява всеки елемент на пазара.

 

В основата на икономическа система на Новият Световен Ред на практика стои критерият, че не е толкова важно дали ще бъде задоволено тялото с неговите манипулируеми потребности, колкото дали тези потребности на тялото ще продължават да поддържат човека под непрестанен контрол.

Това е жестоката истина за фаворизирането на тези или онези производства или видове търговия под контрола на Новият Ред.

Ако възникне някаква потребност на тялото, която да го освобождава от пушенето на цигари, ще бъде ли възможно тази потребност да стимулира развитието на производство и търговия на съответната стока? Защото такава потребност може да има, но според фактите производство не може да се породи, защото няма интерес от страна на генералния фактор, който финансира в лицето на “кукловодите”, за които пушенето на цигари е идеалната форма да контролират масата от хора. Да ги поддържат в постоянна зависимост от поредната цигара. Един човек, когато започне да се изплъзва от утвърдените дейности на потребление в обществото - пушене, консумиране на алкохол, а сега вече се утвърждава и използването на дроги, когато този човек не използва нито лекарства, нито така широко рекламираните витамини, тогава той става неуправляем. Като консуматор, той не зависи от веригите от маркети, от веригите заведения за обществено хранене, веригите от хамбургери и други сандвичи, от консумацията на чипс, кола. Такъв човек не допринася за реализирането на стратегията на Системата в лицето на налагането на тотален контрол над обществото. Напротив, на още неизграденото като ценностна система дете, започват да се налагат митовете, че човек има нужда от всичко да опита. С тази разлика, че след опита, следва и т.нар. зарибяване, когато човек вече не може да се отвърже от уловилата го традиция на потребление. Той се превръща в масовия удобен на бизнеса и търговските вериги и мрежи, клиент-консуматор. Съдържателите на ресторанти нямат интерес от развитие на домашни кътове и плодови барове, където семейството да може в спокойна обстановка да решава своите проблеми на чаша плодов сок. Какво би станало ако хората научат, че на собственото им тяло не са нужни никакви витамини, тъй като вътрешната лаборатория на човешкото тяло, произвежда всичко, защото такава е конструкцията, която ако се остави да функционира свободно, не може да работи по друг начин освен естествения. Но за тази цел, детето не бива още от малко, да се напъхва в определения от обществото и системата коловоз, който го превръща в идеалната марионетка.

Въпросът е, управлява ли се всичко това? Естествено, че да. И то от една група от хора, които си служат хладнокръвно с невероятната лъжа - без всякакъв морал защото са над морала. Като йезуити, за които всяка една достойна цел, оправдава своите средства. И така, за да наложат даден вид потребление, те използват методите на рекламата и възможните за времето си манипулации чрез нея, както и данъчните мерки с които ограничават дадено производство, не носещо им реализация на генералната програма за осъществяване на тотален контрол, както ицяла една богата гама от методи за въздействие върху формирането на моделите на потребление чрез мода, музика и пр.

Превръщането на човека в една марионетка - за това Йожен Йонеско създаде своите пиеси, но сегашният човек в по-ново вече време, е щурмуван от големите окултни магове на лъжата, които му предлагат своите поучения от типа “Как да стана бог”, “Как да сполуча в бизнеса”, Как да натрупам много пари чрез методите за успех” и пр. И тогава този човек, който е всъщност марионетка, започва да потребява поредната илюзия. Той става консуматор на автори като Карлос Кастанеда, Елена Блаватска, Шърли Маклейн, Алис Бейли. Тези нискокачествени просветители, експлоатирани от Новия Световен Ред се превръщат в основа за създаването на ценностни модели от типа, как да стана бог, когато в действителност човекът е вече превърнат в кукла.

Как става например, определянето на дадена книга за бестселър? Може би така съвсем случайно, само поради особената ценност на съдържанието вътре в нея.

Именно в книгоиздаването са прозрачни методите с които се дърпат конците на т.нар. издателски бизнес. Именно тук, където освен строго материалната страна има и една интелектуална, и още една духовна, трудно се скриват грубите въжета с които се манипулира културата. И точно поради съчетаване на тези три линии – тази на тялото и нисшите емоции, тази на интелекта, който е критичен, и тази на човешката душа, която е крайно чувствителна, става възможно да се прозре, колко е невероятно хитро скроен мита за свободната изява на автора с неговия бестселер, определен чрез поредния конкурс при това с награден фонд в пари.

Всяка година се прави едно шоу с така наречените раздавани награди Оскар в “страната на демокрацията”. А знае ли се какво става в гримьорните и зад кулисите на този конкурс? Нима тук при Оскарите, манипулацията не е велика?

Все едно дадена манекенка да си помисли, че може да стане топ модел и да попадне на кориците на дадено списание, ако е само красива и то с чувствителна душа. За да се попадне в този бизнес, който е още по-специфичен от издателския и мощно управляван от законите на продадената за пари красота, която е най-ужасната красота, е необходимо според главният кукловод на този бизнес само едно качество. Да си разбрал, че красотата и тялото ти, са просто стока. Че всичко се купува и продава. Тогава вече ти заемаш предизвикателна поза върху корицата на списанието и работиш да необходимата кауза на Елита, а според нея се определя и посоката в която той иска да тласне и заблуди още хиляди човешки същества. И така участвайки в общата програма, без да осъзнаваш своята отговорност, мислейки, какво пък толкова, аз просто показвам своята красота, ти вече си впримчен в една жестока машина, чиито действия стават видими едва след време на пазара на проституцията. Но докато се стигне до този пазар, има твърде много мечти, илюзии, блестящи корици на модни списания и конкурси за топ модели.

 

Всичко се определя, от това дали служиш успешно на предначертаната от Елита посока. Ако ти си добър изпълнител и съдействаш за изпълнението на тази програма, тогава и парите ще ги има.

Успехът на сегашният човек занимаващ се с бизнес, търговия, изкуство, администрация, спорт, политика, журналистика и пр., се определя от степента на участие в програмата на Елита за поставяне под тотален контрол на цялото общество.

Колкото е по-голямо участието, толкова е и по-голямо възнаграждението.

Основният закон на паричното обръщение, нещо, което слугите на системата – Адам Смит, Давид Рикардо, Карл Маркс не са искали да забележат, това е, че системата на парите се управлява постоянно и в нея няма никаква свобода. Няма място и за никаква случайност. Чрез нея се осъществява контрол и всъщност точно заради това,тя е била създадена. А не някакъв си там мит за финикийските знаци. “Ах, колко удобни са в живота ни парите!!!”

Удобни са да, но за кого! Може би само за тези, които карат скъпи коли, и имат кредитни карти и огромни банкови сметки, създадени на гърба на наивния пролетариат.

Митът за парите обаче е толкова мощно изкован, че даже и да извикаш, че с парите се осъществява контрол, не ще те чуят, не ще ти повярват, освен тези, които веднаж са минали през ада на тяхната зависимост по време на заемни отношения. Повечето от хората, работещи като наемници или на надница, кой в частните фирми, кой по заводи, кой в държавна администрация, са така привикнали да бъдат зависими чрез ежемесечната си заплата от Системата, че просто не могат да възприемат изведнаж жестоката истина за хамута надянат на техните вратове. Даже и някои от тях в своята привързаност и вярност към системата стигат до там, че започват да защитават и отбраняват системата, която ги държи за юларя и не им позволява обективно да схванат реалността.

И така, след като формулираме този потресаващо звучащ закон на паричната система и обръщение, че няма никаква свобода, идва ред н на втория генерален закон, сриващ мита за свободния пазар и свободната конкуренция.

 

Пазарът е толкова свободен и конкуренцията вървяща за ръка с него, колкото и свободна е самата парична система.

 

Впрочем от доказателството, че самата парична система обслужва не нуждите на населението от удобство, а всъщност нуждата да се държи в подчинение населението от страна на световния елит, следва и доказателството за липса на каквато и да е свобода.

Горките икономисти, които досега са изграждали своите теории върху пясъчна основа, априори приемайки, че всъщност човечеството се движи от пещерния век по една спирала, без да се намесва никой в неговото развитие. Пещерният човек докато е бил дете на природата, и е бил все още дете, без спекулативен разум, никой не се е занимавал с него. Но идва времето, когато финикийците наистина измислят системата на парична размяна. Обаче след това тази тяхна придобивка се ловко манипулира и малко по-малко се добавя към нея системата на кредита, системата на лихвата, системата на лихварските къщи, на банките, а след това изведнаж идва ред и на “валутният резерв”. За това, че Системата е факт, свидетелства факта, че в целите Американски щати, огромно количество хора не предполагат кой управлява в родната им страна “валутния резерв”. Системата на управляващия Елит не им позволява да научат това. Тя не иска те да узнаят това. Но рано или късно, робите или роботите се пробуждат.

И така, след формулиране на двата основни закона за липса на свобода, какво в паричната, така и пазарната система, следва третия генерален закон за отношението “стока-пари-стока”, закон за пазарното общество.

Той звучи накратко така:

Там където има възприета парична система като система на уеднаквяване стойността на продукта, или като система за размяна чрез приравняване към общ еквивалент, там получаването на парите в процеса на размяна на пазара, както и самото предлагане на пазара, както и самото производство, всичко това са все функции от генералното условие, дали с всичко това се подхранва реализирането на Генералната програма на управляващия елит – поддържането на тотален контрол в обществото или поставянето на обществото в система на тотална манипулация и зависимост.

Четвърти закон на пазарното общество, това е, че системата никога не дава пари в случая, когато не извлича значително по-голям дивидент от самото участие в нея като размяна. Парите получени от производството и размяната като печалба, не могат да бъдат повече от ползата, която Системата извлича от самото ви участие в нея. Ако банката ви отпуска кредит и вие се ползвате от него, то това е срещу няколко пъти по-голямо използване от банката на вас самите и вашите пари - чрез системата на лихвата. Ако вие участвате в системата за да спечелите от нея, вашата печалба не може да бъде по-голяма от печалбата на системата, която тя извлича от вашето участие с което самата тя се увековечава.

 

Участието на всеки в системата на пазарното общество и способността му да извлича от нея пари, е функция на неговото участие в увековечаването на системата и възможността й да реализира своята Генерална програма в името на която е създадена – “Да се увековечи и да пороби тотално хората на земята заради които е създадена.

Митът, който се преодолява, е всъщност, че самата система е създадена за благоденствието на хората и за да ги улесни. Все едно да се допусне, че казината и хазартните салони съществуват в името на филантропията на техните собственици. Едно казино никога не може да загуби. Една хазартна операция винаги е в тоталния контрол на паричната система. Да се допусне, че може да се надхитри хазартната система, това е като са се допусне, че може да се надиграе на материално равнище самия дявол. Та нали нему е дадена от Създателя нарочно всичката сила в материалния свят, в определеното време. И казиното е също следователно негова реализация. Да се надскочи и надиграе разбира се може, само по един начин, с помощта на Господ. Или като се смени равнището на участие, чрез преминаване в по-висока действителност.

И така, паричната и пазарната система, и дори тази на хазарта, са изцяло под контрола на дявола. Да се говори за свободно стопанство и либерална пазарна икономика, а всъщност да се осъществява невидимия контрол на елита, това означава да се поддържа състояние на тотален мрак, да се проповядва голямата лъжа за демокрацията и либерализма водещи към свобода и просперитет.

Рано или късно обаче, роботите ще се пробудят и ще разберат механизма на изкуствено поддържаното потребление чрез различни трикове. И когато те осъзнаят, че са били манипулирани даже и в своето най-обикновено хранене и задоволяване на естествените нужди, всичко това в името на парите и програмата на елита, тогава бунтът ще избликне. И горко на служителите на елита, горко на самия елит, който едва ли ще може този път да заблуди по някакъв начин т.нар. стадо.

Гореизложените четири закона на пазарната икономика ще всеят ужас в умовете на слугите на Новия Световен Ред. Банкерите, бизнесмените, които преуспяват ще бъдат най-потърпевши. Но най-заинтересовани от разкриването на истината, разкрита чрез формулираните закони, ще са хилядите човешки същества, които всяка една секунда поради своето собствено незнание и силата на системата да ги манипулира, подхранват със своята лепта тази чудовишна ламя, която иска рано или късно да постави цялото човечество на колене.

По този начин, хиляди човешки същества ще бъдат предупредени и ще престанат да захранват системата със своята лепта.

Най-голямото разкритие за манипулативния характер на системата, което би я извадило от строя, е онова, което я лишава от способността на икономическо захранване. Когато системата стане слаба поради отказа да се участва в нея от страна на хиляди малки фирми и предприемачи, търговци и бизнесмени, тогава системата ще започне да проявява своя хищнически характер. Ето защо сега тази система се е втурнала да въвежда поредното средство за тотален контрол – микрочипа с който под претекста, че се управлява сигурността на вашата кредитно разплащателна спестовна система, всъщност ще се цели тоталното заробване на човека и поставянето му под цялостен контрол.

Този, който държи генералния лост, той ще насочва и потреблението. И тогава няма да има нужда от скрити кадри зад външната невинна реклама - клип. Самото управление на дадено потребление ще започва още с появата на осъзнатата нужда, внедрена чрез изкуствено манипулиран образ в съзнанието. Колата се превърна в такава масова напитка, не защото нямаше друга равностойна, а защото изцяло отговаряше та тенденциите в изпълнението и прилагането на генералната програма на елита, а именно поставяне под контрол на масовото население. Освен това за въвеждане на колата като масов модел на потребление, допринесе и самата и реклама използваща всички равнища на съзнание. Вкусово, осезателно, визуално и звуково. Всъщност зад всичко това безспорно стоят паричните възможности на гигантския бизнес, започнал начинанието за производство на кола. Стоят и изкуствено създадените потребности на милиони от хора да пият кола. Следователно, ако се четат учебниците по стандартен маркетинг, ще се окаже, че просто колата/напитката/ е изключителен бизнес, който се е появил като някаква случайно появила се и запълнена икономическа ниша. А кой е създал нишата – точно тук свършват обясненията на маркетинговата икономика. Защото, икономиката на 18 – 20 век е толкова икономика, или “наука за собствения дом” – “ойкономос”, колкото и нейните стожери в лицето на слугите на Новия Световен Ред, биха могли да бъдат глобално мислещи разумни същества, изплъзнали се изпод контрола на еврейските банки.

Защо все пак, най-големите привърженици на тази пазарна икономика, преплетена с банкова система и много маркетинг, централизиран пазар, се оказват потомствени евреи, които всъщност са поставили златния телец над всичко. Ето още един въпрос, с който пазарната система се оказва неспособна да се справи, защото лесно е да вземеш в собствената фирма клакьори за работници, но тези клакьори рано или късно трябва да започнат и да произвеждат, а не само да рекламират прословутата свободна пазарна икономика. Сега когато Американската икономика се оказа куха отвътре, и притокът на стоки при свръхизгодни условия, отвън е на път да секне, се оказва, че е време да се работи истински тъй както на времето американските пионери работеха. Но сега тези пионери са отдавна вече минало, изцяло подменени от прослойката на пробивните петролотърсачи, златотърсачи и лихвари.

Митът за американската икономика, задлъжняла на еврейските банки с трилиони долари е на път да се спука. И тогава, ще се прояват и гореизложените действащи постоянно Закони на пазарното стопанство, при условията на управляващ елит.

Колко много срутени икономически разработки, аспирантури, дисертации, колко много усилия хвърлени за укрепване на хищническата природа на пазарното стопанство, и доказване на неговата приспособимост, след спукването на другия изкуствено надут балон – този на комунизма и плановия централизиран пазар!

И предишният и сегашният балон, искат да заведат човечеството в една и съща икономическа позиция. Това е позицията на централизирания общ пазар, който сегашните икономически слуги на Новия Ред, наричат свободен, а всъщност той е свободен, но под контрола на Елита.

Време е за слагане край на заблудите в тази най-основна част за просъществуването на Системата – Нов Световен Ред, каквато е икономическата. От икономическото съзнание понастоящем зависи толкова много, дали световният елит ще продължава да защитава своите почти рухнали позиции, и да налага със сила и измама своите нови въведения за икономически контрол и манипулация на потреблението.

 

Време е за Нова икономическа система, в която да няма място за измамата, за лъжата, в която печалбата на един, да не става за сметка на фалита на друг. Печалбата на един трябва да бъде свързана верижно с общата печалба в общността.

Икономиката на общността, е може би като една първа стъпка, която се налага от разума, сполучлива. Икономика, в която ще има място както за бартерни отношения, така и за отношения на производство в условията на кооперативи, при които ще липсват кредити с лихва. В тази икономика ще е важен не само единствено критерия за печалбата, а преди всичко критерият за печалбата като сборно понятие, интерес на общността, чистота на околната среда, поддържане отношения на колегиалност и добросъседство. Всичко това не е утопия. То просто трябва да получи своето право на експеримент, вместо да се излиза с едната карта, че Новият Световен Ред е единствената алтернатива за Европа и света.

Общество в което единственият критерий е печалбата като материален принос, не може да съществува без генериране на глобални бъдещи противоречия. В системата на условия на джунглата, любим пример на Новия Световен Ред, няма икономика, тъй както няма и отношения на свръхнатрупване, свръхпотребление. В законите на Природата няма предвидено място за регламент на отношенията – плод на човешката алчност, хитрост, шикалкавене в името на златния телец, свръхосигуряване, унищожаване на собствения дом – планетата. В условията на Законите на Природата, управляващият елит се чувствува безсилен. Този елит е всевластен само в изкуствените условия, създадени от собствената му ограниченост на разума лишен от душа, а оттук и недалновидност. И като такъв, този управляващ елит изпада понастоящем в условията на тази своя съдбоносна ограниченост.

 

Ще има ли сила той да осъзнае тази своя присъща черта, поради която може би и търси затова да се увековечи и да бъде признат за богоизбран. Ще имат ли сили служителите на Новият Световен Ред, особено тези в полето на икономиката, да осъзнаят обречеността на старата икономическа система. Ще имат ли смелостта и силата да се издигнат над коловоза, който досега ги е държал в плен на илюзията, че има все още движение напред движейки се по този коловоз. Време е да се осъзнае, че едни от най-големите слуги на елита, винаги са били впрегнати в служба на икономическите интереси на Елита.

Служителите на Новият Световен Ред и т.нар. Елит, също има какво да научат от новото познание. Новият Световен Ред, който е програмиран в техните мозъци, не е единствен. Човечеството има правото на нещо по-добро след толкова страдания причинени му от Елита и собствената му наивност. Време за размисъл, време за разбуждане! Време за смяна на посоката. Все още има време за промяна.

home_load.gif (1896 bytes)