Welcome

Открито писмо до Александър Дугин

Александър Дугин е един от привържениците на Новия самобитен руски път на развитие. Както може да се види от опровержението на двамата автори на писмото, този път е наистина подобен на атлантическия, т.е. Александър Дугин се явява представител на руския модел за Нов Глобален Ред (бел.от преводача).

Статията е публикувана във вестник Обетована земя”, Красноярски край.

Цитираните книги могат да бъдат намерени в книжарница "Ново Битие", тел.986-777-3, София, ул. Хан Крум 7А.

Уважаеми Александър Гелевич!

Познаваме Ви като крупен мислител, способен да въздейства върху мисленето на хората, а ние като научни работници от Казахстан решихме да се включим в предложеното от Вас в книгата “Нашият път” обсъждане за бъдещето на Русия, най-вече поради това че настоящата тематика е със свръхактуална важност.

Съгласни сме с Вас, че пред лицето на надигащата се глобална катастрофа, е необходимо да се въплъти в живота “изначалната руска воля към универсален идеал – към осъществяване на спасителната мисия за утвърждаване идеалите на Доброто и Справедливостта” (цитат от книгата). Но споделяйки вложеният патос на тази идея, ние не можем да се съгласим с някои конкретни детайли от програмата, представена в “Нашият път”.

1. Според нас, работата не е в това да се изгражда бъдещето на базата на “аналогични примери от миналото” (цитат от книгата), тоест по аналогия с миналото, а в това, да се движим към бъдещето. Бъдещето, това е този Път по който още никой не е минал и никой от обикновените хора не го знае, и този Път към бъдещето не е подвластен на тривиалните прогнози на никой изследовател. Неговата същност не се открива чрез обичайната екстраполация на примери от миналото. Следователно, никакви аналогови примери от миналото не могат да помогнат за очертаването му.

2. Вие призовавате към създаване на Държава, Империя. А какво ще стане с Вашите идеи за общината като най-подходящата органична форма на човешко общежитие? Толкова повече, че общинността се явява действително отличителна черта на руският народ (цитат от книгата)…

Но забележете, общинност – това не означава имперски схващания относно общината и държавата (обществото въобще) – неща които са много различни и Вие много добре го знаете: общината според Вас би могла да бъде гарантирана по модела на развитие на Евразийската империя със силата на парите и оръжието (според цитат от книгата).

Но защо? Нима парите и оръжието не са разделяли постоянно хората в хода на цялата човешка история? Империята на Силата и Страха – това е Империя на недоверие, завист, озлобеност, хитрост и т.н., а това значи, че тя е остаряла както света, който се намира също пред разруха.

3. Вие пишете за “Евразийски федерализъм”. Но как би могъл той да бъде установен?

Как би могъл да бъде поддържан? И към каква цел ще се движим в него? И къде е гаранцията, че той няма да се превърне отново в тоталитаризъм?

В качеството на гаранти за създаване на устойчиво развитие на “Евразийската империя” Вие виждате парите и оръжието. Но нали този “Евразийски федерализъм” по този начин ще заприлича на света, който е осъден да рухне?

4. В сравнение с Вашата книга “Основи на геополитиката и бъдещето на Русия”, издание 1997 год., Вие сте посмекчили програмата на експанзия на Русия в планетарен мащаб. Затова и може би въвеждате много по-гъвкави способи за разрушение на “атлантизма”, например чрез “манипулирани хаотични процеси” (цитат от книгата).

Казано на прост език, Вие предлагате да се предизвикват всевъзможни катастрофи в Атлантическия свят. Но нали тази манипулация ще се превърне в бумеранг спрямо самите манипулатори! Целият съвременен свят е взаимосвързан още повече – цялата Земя представлява единна жива система, жив организъм.

И да се внася хаос в живота, според Закона това не остава безнаказано.

Разбира се, ние сме съгласни, че предназначението на Русия е месианско и адресирано към цялото човечество. (Това са го изразили не само в Русия, но и от запада още преди половин столетие).

Но нима може да се допусне, че с военна сила може да се установи господство над света?

Вие считате, че господството е необходимо за “освобождението на народите” – но нима господството на другите представлява освобождение за самите тях?

И кого всъщност е нужно “да победи Русия” (цитат от книгата)? Нима не самата себе си, не собствените си несъвършенства? Главната опасност се намира винаги в нас самите. И колкото по-малко ние се явяваме вредоносни, толкова по-малка заплаха съществува спрямо нас.

5. Патернализмът – пишете Вие – е “длъжен да стане норма” в “Евразийската държава” (цитат от книгата). Но тогава кой ще остане в средите на чиновниците? И по каква причина те ще трябва “бащински” да се грижат за народа? И накрая, защо народът непременно да е длъжен да приветства патерналистката форма на съществувание?

6. Също така не е понятно по нататък защо етническото смесване на масата от хора трябва да бъде открито пред елита и ограничено за разбиране на нивото на масите. (според цитат от книгата)

И въобще възможно ли е според вас, въобще мислимо ли да се управлява чрез любов? Освен това, ако на елита е “позволено всичко”, а към масите трябва да се отнасяме много “осторожно”, то това не е ли вече вместо патернализъм, чисто отдалечаване на държавата от народа.

7. “Религиозният дълг на християнина” се утвърждава в книгата ви, противостои на “новия световен ред”, (атлантизма), тъй както и на самия Антихрист. Но нали самият Антихрист е този, който върви срещу Христос, а Христос е заповядал да се възлюби ближния, даже враговете. Следователно, всеки който разглежда другия като враг, не се явява християнин, и това не е вярващ в Бога човек. Тъй като самата религиозност в истинския смисъл на понятието е Любов. И самото православие би трябвало да изразява тази деятелна любов към всеки, без изключение. Правилно да славиш Бога, това означава не само да говориш за вяра, не само да уверяваш другите в своята вяра, не само да се произнасяш за другите, а преди всичко да изпълняваш Заповедите за Всеобща Любов.

8. Вие сте съвършено прав, когато споменавате за необходимост от “етика на труда. Но нали в този случай “съзерцателната ориентация на евразийската религиозност, съсредоточена върху идеалистически реалности” (цитат от книгата) – съвсем не се явяват като благо, а напротив, са отклонение в Предначертаното от Небесният Отец, от предназначението на човека да твори добро и красота на Земята и във Вселената, да дарява на хората и света Любов, чрез делата на своите ръце. Защото кому е нужна тази човечност, която не се проявява в деятелността, във външен план и конкретно?

9. Откровено казано, ние не виждаме с какво Вашият модел се отличава от атлантическия.

Та нали програмата Ви в “Нашият път е също така технологична, милитаристка, изпълнена със същото егоистично недоверие един към друг (според нея разузнавателните служби и структури би трябвало да стоят над държавата и националното равнище).

И така, получава се, че Нашият руски път съвсем не се явява всъщност “наш, а това е просто пътя на Запада, а той пък според вас и тук вие сте съвършено прав, “води към задънена улица” (цитат от книгата), даже още по-точно към пропастта. Нещо, което впрочем са осъзнали най-добрите мислители на Запада.

10. Също така вие твърдите, че висшата цел на Евразийския проект на Русия при едно цивилизовано равнище, това е “утвърждаване и съхранение на реалното историческо многообразие в културното битие на народите и държавите” (цитат от книгата). А това е запазване на старото, отминалото. И това се явява като висша цел”? Но тогава струва ли си да се преследва подобна цел от народите, когато всеки един от тях отстоява своята самобитност? И биха ли се съгласили тези народи с този Нов евразийски порядък, колкото и той да бъде многопластов, след като и самата Русия изгради своя Нов порядък и се изгради вече Атлантическия проект?

Не ще ли предпочетат народите цъфтящата сложност, но не тази отвътре в Новия Глобален ред, а тази вътре в собствената си географска територия?

11. Вие говорите също така във Вашата книга, че без национална идея няма да има отправна точка за осъзнаване изход от кризата. Но нали сега кризата е глобална, а не просто национална. Следователно нужна е идея, не само национална, а истинна. Ако всеки народ с неговата култура, стопанство и т.н. е самобитен, то националната идея в този случай винаги ще разединява народите. Истината винаги съединява, а истинската истина е приложима за всички.

Работата следователно не е в това да се подражава на Запада, но не и в това да се движим по “самобитния руски” път, а в това да се движим по Пътя на Истината.

12. Говорите, че е изгубена старата система на ценностите, и че старите форми стремително си отиват” (цитат от книгата). Тук вие безусловно сте прав,. Но когато утвърждавате, че все още не е изработена новата система от ценности, че все още новите форми не са се появили, вие просто показвате, че наистина не сте в течение на нещата. Тъй като има такива нови ценности, такива форми съществуват и такъв също “сценарий за бъдещето е предначертан за Русия, години назад. Русия действително ще трябва да каже окончателно своята дума и да изиграе своята историческа роля, но тази дума, това Слово вече се проявява в нея. В същото време, когато вие, Александър Гелевич, следвате вашите Шпенглер, Савицки, Гумильов, както и някои други, като призовавате към Евразийска култура, която трябвало да се сформира, тази култура вече възниква, и то именно там, където са я прогнозирали в Сибир. Сега хората там строят новите форми на човешко общежитие, светоглед, култура и от сърце ви пожелават да достигнете към тази истина, изразена във вселенско звучене, а не просто към някаква руска истина, само изключително валидна за Русия.

Затова и нека да уточним спасител на света се явява не Русия като такава, включваща територия или държава, а именно Тази Истина и Прекрасно звучене, което произтича от Русия, което се заражда понастоящем в Сибир.

С уважение:

Капишев Акрамкан Беклаувич и Колчигин Сергей Юрьевич

Постскриптум:

Бихме искали да ви препоръчаме да се запознаете с книгите: Последната надежда обръщение към съвременното човечество”, “Време на поврат” – от Виссарион, както и книгата Философия на бъдещето, писана от нас. С това, ние се надяваме, вие да бъдете в състояние да коригирате програмата си за развитие на Русия, отчитайки не само едностранно “тренда”, а от позицията на Истинския път на човечеството.