Welcome

ЗА ПРЕДНАЧЕРТАНИЕТО НА ИНДИВИДА

И ВЕЛИКИЯ ПЛАН НА ТВОРЕЦА

Бог Отец, Бог Син и Святия Дух

В началото Отецът е сътворил човека Адам. След това идва ред на епизода с Каин и Авел. Единият е войнолюбив, а другият – миролюбив. В Универсалната Вселена – Голямата вселена – съществуват различни цивилизации – войнолюбиви и миролюбиви. В едните се цени войнското начало, а при другите – омиротворяващото.

Да не забравяме за двете лица на Бога според източните религии – разрушаващо и съграждащо. Двете лица на Абосолюта – Единният. Айн Соф. Богът Отец!

Но нека и не забравяме, че в появата на човека в досегашния му вид има един епизод, в който той се превръща във Втори Адам. Защо като че ли точно това се забравя?!

Всъщност каква е разликата между първия и втория Адам?

Очевидно от момента на Втория Адам се проявява и Новото Начало в лицето на Небесния Отец на човека – Богът-Син. Творецът на човека като душа, който обитава тук на земята, но в друго, по-високо измерение.

Толкова много учения за развитието на човека! Но за човека като разум и разширяващо се съзнание! А като душа, никой освен Христос не е донесъл напътствия за развитието на душата!

Законите на духовното битие никой още не ги е изявявал на човечеството. Затова и сегашният човек смесва законите на материалното битие с другите закони, които не познава – тези на духовното битие, касаещи душата. Затова той говори за душа и за пари, за печалба и за взаимопомощ, за съперничество и конкуренция, и за благотворство.

Преплитат се законите на материалното с тези на духовното битие. Някой даже употребява израза “Пари в сърцето”. Създателят на душата и сърдечното начало няма нищо общо с парите.

Всъщност Законите на духовното битие започват да се чувствуват само там, където Вторият Адам – човекът с духовна тъкан е предразположен да се развива.

Наистина не се познава историята на Втория Адам! А по-какво всъщност той е толкова различен от Първия – само по тялото и разума, които са преминали на по-висока степен на еволюция.

А оттук идва и неразбирането за уникалната природа на човека като носител на духовна тъкан във Вселената, както и за неговото невероятно предназначение, издигащо го над всички създания на Бога – да стопли Вселената чрез своята способност да излъчва топлота..

Защо сегашният човек – като конструкция Вторият Адам, вече започва да излиза от строгите параметри на школите на Извънземния разум, устроени на земята преди две хилядолетия – Шумер, Вавилон, Египет, Древна Гърция , Рим и по-нататък.

Очевидно от позицията на Първият Адам – развитието на съзнанието и разума се явява многообразен процес и тук пътищата са много. Но от позицията на Втория Адам, тоест човекът като душа – има само един път на развитие и този път е заявен на сегашното човечество преди две хиляди години в Словото Божие. “Аз съм Пътят, Истината и Живота.”

При положение, че човек се разглежда като една ниска чувствителност, с приоритет на развитие на разумното начало, тогава естествено че в Окултните инволюционни източни и теософски школи ще се правят опити за задушаване на тази чувствителност. Но това ли е истинския път на човека? На “човека–разум” може би – “да”. Но на “човека–душа” – твърдо “не”.

Не е ли крайно време да си зададем въпроса – защо все пак не се оправя съществено ситуацията на планетата извън голословните приказки за Нов Глобален Ред, опитван да бъде постигнат с методите на силата и твърдата ръка.

Нормално ли е положението на нашата планета! Толкова много огнища, които е всезнайно, че се подготвят с години напред, и това, че войните се пораждат от Икономическия Управляващ Елит.

Толкова много духовни наставници и духовни учители – гуру, а резултатът си остава един и същ. Нима не се осъзнава, че всъщност Ню Ейдж движението обслужва Новия Глобален Ред и неговото възцаряване, пък макар и за кратък период!

От позицията на развитие на душата съществува само един път за развитие пред човека. Иначе как да си представим, че има толкова взаимно изключващи се методи, като медитация, самовглъбяване, визуализация, които не водят човека до качествено развитие превръщайки го действително в любящо същество, но не само на думи и в усамотение, а в жертвоготовна деятелност сред хората, в практиката на живота.

Действуващото християнство всъщност е останало само в беседите на Дънов, като едно напомняне, че всъщност християнщината и практическото приложение на Христос са различни неща.

Наистина не е ли време да се тръгне по един нов път на развитие като предварително признаем, че има наистина много пътища за развитие на човека, но развитие в съзнателното начало. Докато в развитието на душата – пътят е само един. Този път, който Спасителят остави преди две хиляди години.

Естествено, че Ню Ейдж учението притежава финансовата мощ и то прави така, че да има псевдодуховни форуми. То стои сега в основата на Обединените религии, благотворителните фондации и не бива да се флиртува с него защото едзин ден то ще си иска заема с лихвите.

Има едно направление, което се опитва да представи Петър Дънов като явление и Всемиров Учител Беинса Дуно. Тогава защо Учението не е станало известно и колко време още ще е нужно при положение, че тече върху планетата процес на обезличаване на хрикстиянските ценности.

Това направление се опитва да представи Всемировият Учител, че е бил в България. А къде остава мястото на Христос, с което започва всяка една беседа – Учителя или Петър Дънов.

Къде остава тогава славянската постановка и най-вече връзката с Русия! Къде остава израза Славянска християнска цивилизация?

Хиляди медитации, и хиляди форуми по духовни проблематики, хиляди сбирки сред планинските върхове и езера, не струват колкото един стремеж у човека да прекрачи прага на реалното действие взаимопомощ.

Човешката душа се развива само като помага на другите около нея намиращи се в нужда. Методът на инволюционните учения е бил един, а сега методът на еволюционното учение на Христос е съвършено друг. Медитациите и отшелничествата сега са подменени от работа сред хората, болните и страдащите, нуждаещите се.

Основното, което не се разбира все още добре, това е, че човек се развива единствено, когато работи за другия без да иска нещо в замяна.

А не когато, единствено се е заел да работи за личното си усъвършенстване. Безспорно методите от типа на цигун, рейки, хомеопатия, и други поддържащи функцията на енергийното или етерно тяло се запазват, но само като методи за вземане на глътка въздух сред огромната предстояща работа в местата за полагане на Единен труд – живот за цялото. Работа за изграждане на условия в които се дават възможности за развитие на всички, преодолявайки самия Закон за причина и последствие.

Митът, че човек не може да помага на другите, ако не работи за себе си първоначално с приоритет, е дал ужасни плодове. От една страна са хората, които преждевремнно влизат в инициатива без да се укрепнали духовно, а от другата страна в залитанията на духовно търсещите, са застанали тези, които цял живот работят егоистично в медитация и самовглъбяване за себе си.

Има толкова много предначертания! Те не бива да войнстват помежду си ако са част от Великия План на Създателя. Те трябва да си дават възможност помежду си за реализация, да се уважават. И тогава, когато дадено предначертание застане на пътя на другото, следва да има търпимост.

Войнстващите предначертания не са много толерантни, но миротворческите предначертания следва да прилагат Христовия дух за да избягнат сблъсъка.

Предначертанията би следвало да осъзнаят, че всяко от тях не притиворечи на другите около него в Генералния план на Създателя. Но в локалния видим и осъзнаваем от тях план, се създава илюзията за препречване и кръстосване, с противоречия помежду им. Всъщност именно по този начин, Великият план на Отеца се развива, когато всяко едно предначертание в атмосфера на толерантност и Изпълнение Волята Божия, се старае да осъществи себе си.

Ревност и пререкания кой да стои на първата скамейка при това изпълнение не може да има, защото и най-скъпото предначертание на Отеца би трябвало да знае, че пред него Великият Отец – “всички предначертания са еднакво драгоценни.

Осъзнаването на Великият План е основна задача за осмисляне от всяко едно предначертание-индивидуалност. Придобиването в резултат на това, е едно основно качество – смирение пред Волята на Създателя и Преданост и всеотдайност пред Него в изпълнението на поетото предначертание.

Баланс на силите във Великия план!

Предначертанията трябва да се научат на взаимна работа и смирение пред волята на Бога.

Учението за предначертанията и изпълнението волята на Бога, е едно от най-важните неща в периода на осъзнаване идеята за Единен труд и Единно семейство.

Това се изгражда в момента като опит засега единствено в общината край езерото Тиберкул в Южен Сибир под духовното водачество на Виссарион.