Позицията на Културна асоциация Беинса Дуно по повод организирането на Симпозиума Седем Рилски Езера 2006 година

 

Ние сме си у дома в нашата страна, на свещеното място  Рилски езера, което все още е българско и не е все още приватизирано. За съжаление обаче, и това се готви. Приватизацията на места стоящи сред българската свещена природа! Ние не искаме повече да прекланяме глава пред различни фактори, налагащи забрани и ограничения, точно на нас, които са рекламирали, разпространяват и днес информация пред хората за свещеното място „Седем рилски езера”. С оглед на бъдещите симпозиуми считаме за безсмислено подържането на една робска позиция – дали да можем или не да провеждаме Рилския летен симпозиум в Новата хижа Рилски езера. Дали да можем да продаваме и разпространяваме нашата книжнина тук на това място. Дали да имаме правото да сеем българщина тук на това място! Щом като ще трябва постоянно да влизаме в ролята на просители и молители за една такава абсолютно исконна кауза като тази – българската, и дали нашите деца, родени в България ще могат да се запознаят с изначалната българска култура чрез книгите, то ние заявяваме: – отказваме да се молим повече на тази власт, която е узурпирала правото над общонародната собственост в Национален парк Рила. Планината Рила , считаме, че не е собственост на никого, както и съоръженията и сградите изградени върху нейната земя. Когато някой се кандидатира да притежава това, той трябва да съумее да разбере и позициите на другите. Онези, другите, там….бедните туристи, които понякога нямат и стотинка за да си платят нощувката и спят на палатки. Скоро българския туризъм може да се превърне в недостъпна зона, и поради тази причина, ние искаме да бием камбаната за тази опасност.

Смятаме, че застанали в позицията на „Преклонена глава сабя не я сече”, ние продължаваме да губим и при това носим огромен грях пред новите поколения за своята сервилна - робска позиция.

Вместо да издигнем нашето знаме на свободолюбиви българи, родени тук не случайно на тази земя, ние ако поемем по пътя на съглашенството и волското търпение, ще бъдем скоро подиграни от бъдещите поколения.

На тези, които искат да сеят българщина трябва да се дават преференции, да им се създават улеснения, вместо да се карат да се унижават и молят за да им се отпусне 2 или 5 часа повече от времето, за някакви си там просветителски лекции, ограмотяващи всъщност населението.

Отказваме да се молим повече и заявяваме защо няма да участваме тази година на тазгодишния симпозиум. Ако трябва ще провеждаме симпозиума на някой връх, но като достойни българи, а не като молители на поредната комерсиална организация, на име Рила спорт.

Симпозиумът Седем Рилски езера има своя смисъл само при положение, че ще извежда българите на истински път, не този на съглашенството и примиренчеството и робството.

Рекламата, направена досега на Рила планина и хижите в нея, по-специално Седем рилски езера, надвишава няколко кратно усилията на днешните подставени лица от Рила спорт, които смятат чрез подобни методи да създадат атмосфера на комерсиалност и евтин скъпоплатен ски туризъм на това свещено място.

Нашата позиция е, да се каже „не” на това тяхно действие и поради това искаме да бием камбаната в тазгодишния симпозиум. Ако до догодина България не бъде поета в ръцете на здравомислещи българи, то няма да я има нито Рила, нито и Рила спорт. Ако ще трябва да организираме симпозиум за Новата култура която идва на земята, то тя ще се провежда и на друга точка на планетата. Но тя трябва да се поднесе на людете с достойнство, без напрежение, за заплатено време и часове и опити за вмешателство в работата на симпозиума. Българските върхове все още са свободни и ако трябва там ще се провеждат следващите симпозиуми. Преклонение пред организации от типа на Рила спорт няма да има. Беше им казано вече, да си строят където трябва тоест на Паничище, но да не поставят в клещи и ситуацията на Седемте рилски  езера. Въпреки това, опитът да се изрази частнособственическата им позиция надделя, и поради тази причина, и нашата позиция също не закъснява. Твърдо „не” на комерсиалността и безпардонността на бившите комунисти! По-рано техните дядовци поне строяха хижи като новата хижа на име „Рилски езера”, а сега техните внуци и прочие, искат наготово да печелят и лапат, на гърба вече и на българската свещена природа!

Културна Асоциация Беинса Дуно, представяна в настоящия момент от мен, Стефан Калайджиев счита, че това е най-ефикасният метод за да спре развитието на днешната разбойническа ситуация в България, а именно „мълчалив протест” срещу демагогията, лицемерието, бруталността на разграбване на България. Когато негово величество „простакът” има и пари и власт, ако му удариш една плесница, ти наистина го усилваш, но в същото време и ако се опиташ да го обиграваш с твоите благородни християнски идеали, ти просто го усилваш два пъти, защото той „горкият” гледа на това като на глупост. Така е програмиран и възпитан. Ето защо, нито първия, нито и втория начин на противодействие, нито с насилие, като в случая става за законна самоотбрана, нито обаче и с овчедушно търпение, а просто като отказваме да изпълняваме и играем по неговите правила. Каквото и да прави, той не може да диктува на самата планина, както и на посетителите идващи в нея. Туристите искат да общуват с планината и в случая е непростимо на подобни места да се създава атмосфера на роболепие и комерсия. В планината човек трябва да бъде себе си! Още повече когато пък е отишъл в нея да преподава методи с които да помогне и на другите. Нашата позиция иска да обясни с мирни средства къде е погрешката на всички българи, които постоянно правят компромиси и с всеки изминат ден все повече прекланят и прекланят своите глави пред силните на деня. Това е именно приложението на синдрома на сварената жаба. Един ден просто се събуждаме и осъзнаваме, че е било безсмислено цялото това търпение. Така ние просто сме усилвали самото зло вместо още в началото да му заявим с достойнство нашето „не”. Никога не е късно да се каже „стоп” на фините методи на поробване с които сега силните на деня боравят. Човек няма какво да загуби освен себе си.

На опитите на Рила спорт да се покачи тук на Рилските езера, ние се възпротивяваме и заявяваме, че не желаем да съучастваме в тяхното престъпление. Невидимият мъдър свят и Рила планина си знаят работата. Биенето на камбаната в знак на опасност на  тазгодишния симпозиум е нашата форма на протест. Повече от това засега нямаме възможност да направим. Надяваме се до следващата година, да са станали в България едни честни избори и отново над България да изгрее истинското слънце. Да дойдат истински българи да управляват тази страна, и тогава подобни формации, които искат днес да се настанят и върху планината и да печелят с евтин спорт и туризъм ще са останали в миналото. Подобни организации няма да владеят тези места, защото шефовете на тези организации първо, че не познават законите на планината, второ, трябва първо да излежат наложените им за финансови злоупотреби и кражби на общонародна собственост, наказания. 

България не ще повече  да се управлява от прости хора, като днешните и в този смисъл не бива да се правят компромиси с подобни структури като гореспоменатата Рила спорт.

Всяка жаба да си знае гьола! Спорт на Рила планина от евтин тип, не трябва да има. Рила е свещена планина за българите и това, че българите днес са преклонили глава съвсем не означава, че са съгласни с нещата които се вършат върху тяхната земя. Когато българите се научат да защитават своите планини, тогава те ще станат достойни граждани на новото човечество. Братя българи, какво става с нашата планина Родопи!

Ако българите загубят и Родопите и Рилските езера, какво им остава – може би приватизираното черноморие! Може би Банско, чието наивно местно население бе подлъгано и сега съжалява! Посетете Слънчев бряг и вижте т.нар. гъстота на застрояване!

И така, време е българите да поемат своята държава и в нея да поставят честни хора за управници. Време е българите да направят новата българска държава, защото старата бе срината! Българите трябва само да се откажат от старите заблуждения – да им кажат твърдо „не” и съответно „да” на новия светъл ден, чукащ на вратата им. Или със старото и заблудите или с новото!

С уважение към всички честни българи!

 

Културна Асоциация Беинса Дуно 10 август 2006

Стефан Калайджиев