ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ

Когато Тао присъствува във Вселената,
конете изхвърлят тор.
Когато Тао отсъствува от Вселената,
военните коне ги отглеждат извън града.

Няма по-голям грях от желанието,
няма по-голямо проклятие от недоволството,
няма по-голямо нещастие от това
да искаш нещо за себе си.
Ето защо онзи, който знае,
че достатъчното е достатъчно,
винаги ще има достатъчно.



ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДЕМ

Без да излизаш навън,
можеш да познаваш целия свят.
Без да поглеждаш през прозореца,
можеш да виждаш небесните пътища.
Колкото по-далече отиваш,
толкова по-малко знаеш.

Така мъдрецът знае, без да пътува;
той вижда, без да гледа;
той работи, без да прави.



ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ

В преследването на знания
всеки ден се сдобиваш с нещо.
В преследването на Тао
всеки ден изпускаш по нещо.

Все по-малко правиш,
докато достигнеш не-действието.
Когато нищо не се прави,
нищо не остава несвършено.

Светът се управлява,
като оставяш нещата да вървят по пътя си.
Не може да се управлява чрез намеса.



ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ

Мъдрецът няма собствен ум.
Той осъзнава нуждите на другите.

Добър съм с хората, които са добри.
Добър съм и с онези, които не са.

Защото Добродетелта е доброта.
Вярвам във верните хора.
Вярвам и в онези, които не са.
Защото Добродетелта е вярност.

Мъдрецът е скромен и свит
За света той изглежда объркващо.
Хората го гледат и слушат.
Той се държи като малко дете.



ПЕТДЕСЕТ

Между рождението и смъртта
трима от десет следват живота,
трима от десет следват смъртта,
а онези, които просто преминават
от раждането до смъртта,
също наброяват трима от десет.
Защо е така?
Защото живеят на едро.

Онзи, който знае как да живее,
може да ходи из чуждите земи,
без да се страхува от носорог и тигър.
Няма да го ранят в битка.
Защото в него носорогът не може
да открие място,
за да го намуши с рога си,
тигрите – място, за да го одерат с нокти,
оръжията – място, за да го пронижат.
Защо е така?
Защото в него няма място,
през което да мине смъртта.

Предишна страница Съдържание Следваща страница