СЕДЕМДЕСЕТ И ЕДНО

Да познаваш невежеството
това е сила.
Да пренебрегваш знанието
това е болест.

Ако някой е болен от болест, то той не е болен.
Мъдрецът не е болен, защото е болен от болест.
Затова той не е болен.



СЕДЕМДЕСЕТ И ДВЕ

Щом на някой липсва
чувство за благоговение,
идва беда.

Не нахлувай в домовете им.
Не ги тормози, когато работят.
Ако не се месиш, няма да се отегчат от тебе.

Ето защо мъдрецът се познава, но не се изтъква.
Той уважава себе си, но не е надменен.
Той оставя онова и избира това.



СЕДЕМДЕСЕТ И ТРИ

Храбър и страстен човек
ще убие, или ще бъде убит.
Храбър и спокоен човек винаги пази живота.
От тези двете, кое е добро, кое – вредно?
Към някои неща небето не е благосклонно.
Кой знае защо е така?
Дори и мъдрецът не е сигурен в това.

Небесното Тао не се стреми.
И все пак надвива.
То не говори.
И все пак му отговарят.
То не моли.
Но всичките му нужди са задоволени.
То изглежда безгрижно.
Но все пак следва план.

Мрежите на небето са хвърлени нашироко.
Макар, че са груби,
нищо не се изплъзва от тях.



СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

Ако хората не се страхуват да умрат,
безсмислено е да ги плашиш със смърт.

Ако хората живеят в постоянен страх от смъртта,
и ако да нарушиш закона означава,
че ще те убият,
кой ще се осмели да наруши закона?

Винаги има официален екзекутор.
Ако се опиташ да застанеш на мястото му,
все едно да се опиташ да бъдеш
майстор-дърводелец и да дялаш дърво.
Ако се опиташ да дялаш дърво като
майстор-дърводелец,
само ще си удариш ръката.



СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ

Защо хората гладуват?
Защото управниците изяждат парите от данъците.
Затова гладуват хората.

Защо хората се бунтуват?
Защото управниците им се месят твърде много.
Затова се бунтуват.

Защо хората така омаловажават смъртта?
Защото управниците изискват
твърде много от живота.
Затова хората приемат смъртта леко.

Когато живее с малко,
човек знае по-добре
от това да цени живота твърде много.

Предишна страница Съдържание Следваща страница