СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТ

Човек се ражда крехък и слаб.
Когато умира, е корав и вдървен.
Зелените растения са нежни и пълни с мъзга.
Когато умират, са повехнали и сухи.

Ето защо вдървеното и втвърденото
е послушник на смъртта.
Крехкото и раждащото е послушник на живота.

Така, армия без гъвкавост
никога не ще печели битка.
Дърво, което не се огъва, лесно се прекършва.

Твърдото и силното ще падне.
Мекото и слабото ще надвие.



СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ

Небесното Тао е като опъване на лък.
Високото се спуска, ниското се издига.
Ако тетивата е твърде дълга – скъсяват я.
Ако не е достатъчно дълга – удължават я.

Небесното Тао – това е
да вземеш от онези,
които имат твърде много
и да дадеш на онези,
които нямат достатъчно.
Пътят на човека е друг.
Той взема от онези, които нямат достатъчно,
за да даде на онези,
които вече имат твърде много.
Кой човек има повече от достатъчно
и го дава на света?
Само човек следващ Тао.

Ето защо мъдрецът действува без признание.
Той постига онова, което трябва,
без да се задържа върху него.
Той не се опитва да показва знанията си.



СЕДЕМДЕСЕТ И ОСЕМ

Под небето нищо не е по-меко
и по-гъвкаво от водата.
И все пак нищо не е по-добро,
за да се атакува твърдото и силното.
Тя няма равна.
Слабото може да надвие силното;
гъвкавото може да надвие твърдото.
Под небето всеки знае това,
и все пак никой не действува според него.
Ето защо мъдрецът казва:

Онзи, който поема върху себе си
хорското унижение,
е годен да управлява.

Онзи, който поема върху себе си
бедите на държавата,
заслужава да е цар на Вселената.

Истината често звучи парадоксално.



СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТ

След тежка караница сръднята остава.
Какво може да направи човек?
Ето защо мъдрецът спазва
своята половина от сделката,
но не си иска дължимото.

Човекът с Добродетел
изпълнява своята част,
но човекът без Добродетел
изисква постоянно от другите
да изпълняват задълженията си.

Небесното Тао е безпристрастно.
То винаги е с добрите.



ОСЕМДЕСЕТ

Малката държава има по-малък народ.
Макар че има машини,
които работят от десет до сто пъти
по-бързо от човека,
няма нужда от тях.
Хората приемат смъртта сериозно
и не пътуват надалече.
Макар, че имат лодки и каруци,
никой не ги използва.
Макар, че имат брони и оръжия,
никой не ги излага на показ.
Хората се връщат към връзването
на възли вместо писане.
Храната им е проста и добра,
дрехите им – хубави, но прости,
домовете им са сигурни.
Те са щастливи по свой начин.
Макар, че живеят пред погледа на съседите,
и през улицата се чува
кукуригане на петли и кучешки лай,
никой не пречи на другия.
И така докато остареят и умрат.

Предишна страница Съдържание Следваща страница