ЕДИНАДЕСЕТ

Тридесет спици делят главината на колелото;
дупката в центъра ги прави полезни.
Направи съд от глината;
празнината вътре в него го прави полезен.
Избий врати и прозорци в стая;
дупките ги правят полезни.
Ето защо изгодата идва от онова, което го има;
полезността – от онова, което го няма.


ДВАНАДЕСЕТ

Петте цвята заслепяват окото.
Петте тона оглушават ухото.
Петте вкуса притъпяват вкуса.
Гонитбата и преследването подлудяват ума.
Ценните неща отклоняват от пътя.

Ето защо мъдрецът се води от онова,
което чувствува, а не от онова, което вижда.
Той оставя онова и избира това.


ТРИНАДЕСЕТ

Приемай неблагодарността с желание.
Приемай нещастието като състояние на човека.

Какво искаш да кажеш с
"Приемай неблагодарността с желание"?
Приеми незначителността си.
Загубата и печалбата да не те засягат.
Това се нарича
"да приемаш неблагодарността с желание".

Какво искаш да кажеш с
"Приемай нещастието като състояние на човека"?
Нещастието идва от това, че имаш тяло.
Без тяло може ли да има нещастие?

Предай се смирено;
тогава ще заслужиш доверието
да се грижиш за всичко.

Обичай света като самия себе си;
тогава наистина ще можеш
да се грижиш за всичко.


ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

Виж, то не може да се види – то е отвъд формата.
Чуй, то не може да се чуе – то е отвъд звука.
Сграбчи го,
не можеш да го хванеш – то е неуловимо.
Тези три неща са неопределими;
Ето защо са обединени в едно.

Погледнато отгоре, не е светло;
Погледнато отдолу, не е тъмно;
Непрекъсвана нишка, неописуема.
Тя се връща към нищото.
Форма на безформеното,
образ на безобразното,
нарича се неопределима
и отвъд въображението.

Застани отпреде – няма начало.
Последвай я – няма край.
Остани с древното Тао,
движи се с днешното.

Познанието на древното изначалие
е самата същност на Тао.


ПЕТНАДЕСЕТ

Древните майстори са били крехки,
тайнствени, дълбоки, откликващи.
Дълбината на знанието им е бездънна.
Защото е бездънна,
можем само да опишем как изглеждат.
Наблюдателни като хора,
които прекосяват зимен поток.
Нащрек като хора, които усещат опасност.
Любезни като гости.
Като лед, тръгнал да се топи.
Прости като гладки дървени плочки.
Кухи като пещери.
Непроницаеми като кални локви.

Кой може тихо да изчака,
докато калта се уталожи?
Кой може да остане неподвижен,
докато настъпи времето да се действува?
Тези, които съблюдават Тао,
не търсят удовлетворение.
Като не търсят удовлетворение,
не се огъват пред желанието за промяна.

Предишна страница Съдържание Следваща страница