ШЕСТНАДЕСЕТ

Изпразни себе си от всичко.
Остави ума си да почива в покой.
Десетте хиляди неща се надигат и падат,
докато Азът наблюдава кръговрата им.
Те израстват и разцъфват,
и после се връщат към източника.
Връщането към източника е неподвижност –
това е пътя на природата.
Пътят на природата не се променя.
Да познаваш постоянството е проникновение.
Непознаването на постоянството води до беди.
Познанието на постоянството отваря съзнанието.
Щом съзнанието е отворено,
и сърцето ти ще се отвори.
С отворено сърце ще действуваш царствено.
Царствен, ще постигнеш божественото.
Божествен, ще останеш насаме с Тао.
Насаме с Тао – това е вечното.
И макар, че тялото загива,
Тао никога няма да умре.


СЕДЕМНАДЕСЕТ

Най-висшето е едва-едва познато на хората.
После идва онова, което те познават и обичат,
после онова, от което се страхуват,
после онова, което те презират.

Онзи, който не се доверява достатъчно,
няма да получи доверие.
Когато действията се извършват
без ненужни речи,
хората казват: "Направихме го!"


ОСЕМНАДЕСЕТ

Когато великото Тао е забравено,
се появява любезността и моралността.
Когато се породят
мъдростта и интелигентността,
започва голямото преструване.

Когато няма мир в семейството,
се появяват синовната обич и преданост.
Когато страната е объркана, в хаос,
идват верни властници.


ДЕВЕТНАДЕСЕТ

Откажи се от светостта, отречи се от мъдростта,
и ще бъде сто пъти по-добре за всеки.

Откажи се от любезността,
отречи се от моралността,
и хората ще преоткрият
синовната привързаност и обич.

Откажи се от находчивостта,
отречи се от изгодата,
и ще изчезнат престъпниците и крадците.

Това са само външни форми;
те не са достатъчни сами по себе си.
По-важно е
да видиш простотата,
да разбереш истинската си природа,
да отхвърлиш себичността
и да укротиш желанието.


ДВАДЕСЕТ

Откажи се от ученето,
и ще сложиш край на бедите си.

Има ли разлика между да и не?
Има ли разлика между добро и зло?
Трябва ли да се страхувам от това,
от което се страхуват другите? Що за глупост!
Другите са доволни, щом се наслаждават
на жертвения празник на вола.
През пролетта някои отиват в парка
и се изкачват на терасата,
но аз единствен се нося по течението,
без да знам къде съм.
Като новородено, преди да се научи да се смее,
аз съм сам, и няма къде да отида.

Другите имат повече, отколкото им е нужно,
а аз единствен нямам нищо.
Глупак съм аз. О, да! Объркан съм.
Другите са ясни и светли,
а аз единствен – слаб и мрачен.
Другите са с остър ум и хитри,
а аз единствен – тъп и глупав.
О, аз се нося като морските вълни,
без посока, като неспокоен вятър.

Всички други са заети,
единствен аз съм без цел
и потънал в тъга.
Ала аз съм различен.
Закърмен съм от великата майка.

Предишна страница Съдържание Следваща страница