ДВАДЕСЕТИ ЛИСТ: ИМПЕРИЯ

  1 – Законноста управлява империята:
  2 – Двуличието /хитростта/ управлява войнството.
  3 – Гиа-Во-Зу /отсъствието на зло/ е благоприятно за хората.
  4 – Но откъде знам – но как знаем, че е тъй с хората?
  5 – Ето откъде – ето как /знаем това/:
  6 – правят ли /хората/ много зло
  7 – Селата са обеднели:
  8 – те вземат Лои-Кхи /оръжия; усещат се лоши оръдия/.
  9 – Смутена ли е империята?  
10 – Селяните просят;
11 – те чезнат, всичко чезне; те стават Тху- Кхои /непроизвеждащи/;
12 – Умен вожд сбира ли недоволници?
13 – Сбира ли – питат устата ми – тълпа от Фап-Линх /вождове на смут/?
14 – Много крадци и метежници пълнят земята.
15 – И ето: съвършеният рязко говори:
16 – Не постъпвам тъй.
17 – Съвършенният говори – и селата подобряват, а поданиците крепнат и растат от сила в сила.
18 – Съвършеният говори;
19 – Не прави насилие.
20 – Съвършеният говори – и хората богатеят.
21 – Съвършеният говори:
22 – Не от честолюбие го върша.
23 – Съвършеният говори – и хората стават скромни.
24 – Тъй законите се раждат, преданията растат, а чистите обичаи узряват.


1 – Законност: единовластие.

2 – Двуличие: тактика; изкуство да съобразяваш при всички отношения в живота, за да постъпваш, като имаш предвид и двете страни; не трябва да се смесва с лицемерието, – тук се говори за морално достойнство, а не за недостатък.

8 – Лои-Кхи значи – имам прекомерна и неблагоразумна ревност; нашата пословица: "вместо да изпишеш вежди, изваждаш очи".

11 – Тху-Кхои: безплодни; буквално: лишени от сечива за работа.

13 – Фап-Линх: извършители на метеж; буквално: които посочват долното горе.

24 – Указания на признатия от езотеризма факт, че законите са установени от постъпките на Първия Законник, преданията – от словата на Първия Хиерофант, а обичаите – от молитвите, проповедта и магичните операции на Първия Маг.


ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ЛИСТ: ВИК

  1 – Предпазливо уча: народът става искрен.
  2 – С ясно взиране наставлявам: народът се самооткрива.
  3 – Доброто се пази: изпълнено, доброто ражда добро.
  4 – Паметта му живее във вековете.
  5 – Който не е правдив, измамник е.
  6 – Справедливите, които прихождат /към мене/, се хранят с наставленията /трохите от устата/ ми.
  7 – Които знаят да дойдат /при мене/ са тихи.
  8 – Отдалечаващите се /от мене/ умират лишени /от наставление/.
  9 – Така ТАО говори: словата на небесния /ТАО – ИНГ/ и речите на земната /ТЕ – ЯНГ/ вещаят това.
10 – Тъй съвършеният може да обучи; може да го направи сутринта /когато ученикът влиза в ТАО/: но го прави вечер /когато ученикът знае ТАО/.
11 – И ето /смисъла на/ думите ми: мога рано, правя /го/ късно.
12 – И на земята става тъмно, тъмно.
13 – Съвършеният учи през Нгхием /Вечността; винаги/; а не през ТА /период; ограничена епоха/.
14 – Прав е, но не поправя.
15 – Гори, но не запалва.
16 – Пламенее, но не възпламенява.
17 – Защото /всеки отделен човек/ има /отделен път за стигане до/ ТАО.
18 – Затова /гласят/ – словата на строгия:
19 – Много тао – за Едното ТАО.


1 – Предпазливо: като се изхожда от конкретните склонности на личната природа и от обстоятелствата.

2 – "с ясно взиране..." – с проникване, здраво наблюдение, а не със съобразяване на ума.

10 – утром: при влизане в ученичество; – късно: при изпитанието за Първо Посвещение.

11 – рано: от гледна точка на Учителя; – късно: от гледна точка на Ученика.

12 – Земята се разкрива като илюзия, като мираж, като сянка, лишена съвършено от светлина.

13 – Нгхием: указание на вечно пребиваваща връзка между Учител и Ученик, – в противовес на Та: указание на тленната и преходна връзка между човек и човек, чиято продължителност се определя от силата на осъществената или приготвена карма.

19 – Много пътища водят до Пътя /ТАО/.


ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ЛИСТ:
ПАЗАЧНИЦА

 
1 – Ръководенето на хора и действието на Инг не наподобяват тишината на Танг /гроба/.
  2 – Каква тишина!
  3 – Тъй хората /са свикнали да/ я почитат от памтивека.
  4 – Да почиташ извеки – значи: да натрупваш те /добродетел/.
  5 – Да натрупваш те – значи: да избягваш вражда.
  6 – То се нарича: да отричаш Во-Бат-Кхан /спор с висок глас/.
  7 – Да избягваш вражда – значи: да не знаеш празнота на те /добродетел/.
  8 – Да не знаеш празнота на те – значи: да пазиш империята.
  9 – Ако обичаш като /своя/ майка империята – тя до край ще продължава.
10 – Ето /основанието/ на /дълбоките права и /на/ почетните редове;
двете се наричат Кхи /почетна хартия/.
11 – /Това значи/ да живееш дълго и постоянно да пазиш ТАО.


1 – Тук се формулира троен паралел: 1/ ръководене на Ученици; 2/ изпращане жизнена енергия на Земята от Слънцето; 3/ преобразуване на разлагащата се форма в нова. И в трите случая основният признак на действията е тишината. Във Великото Мълчание се осъществяват Великите Заченки на Мистериите. Оттук – ясният смисъл на 3 и 4 стихове. Добродетел е Великото Мълчание. В силата на този паралел, в езотеризма, на Ученика е било гледано като на труп, който ще се разложи, за да се образува от елементите му Новият Човек; при едно от Посвещенията рецепиентът се нарича Мъртвец; също така на пасивната Земя е било гледано винаги като на Чаша, която възприема, или като на Урна за прах на мъртъвци.

6 – Во-Бат-Кхак: тъй се наричат споровете между площадните търговци на предания, които раздават посвещение за аспра из градовете на Изтока; в по-ограничен смисъл, цитираната дума означава умуване, разнищване с ума на даден проблем.

10 – Почетни редове: висши санове в империята; духовно: Четирите Стихийни /Елементови/ Посвещения; в ограничен смисъл, то означава мисия от някой Учител, възложена на Ученик по силата на Осиновяването.


ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ЛИСТ:
НАВСЯКЪДЕ

 
1 – Да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба.
  2 – Царят пази ТАО за да ръководи всички.
  3 – Но защо да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба?
  4 – И защо царят трябва да пази ТАО, за да ръководи всички?
  5 – Има лоши талази, които разбиват /канарите на морето/;
  6 – има малки кости /в рибата/, които убождат /ръката на онзи, що я пече/;
  7 – има малки пясъчни зърна, които разкървяват /стъпалата на онзи, който ходи из пустинята/.
  8 – Но защо да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба?
  9 – И защо царят трябва да пази ТАО, за да ръководи всички?
10 – Защото има метежници, а не добри поданици.
11 – А нима не е вярно, че има лоши поданици, а не съвършени?
12 – И – че лошите поданици не отдават на хората Тхуонг /обич/?
13 – Хората не обичат хората.
14 – Отвеки.
15 – Навред.
16 – Навсякъде, навсякъде е така.
17 – Двамата /добрият и лошият/ не се обичат.
18 – И двамата /лошият и лошият/ пак не се обичат.
19 – Инг, лишена от Тхуонг: о, съвършени, нима има по-скръбен гроб от една земя, лишена от обич?
20 – Добрият на лошия дава Тхуонг /предана любов/, а лошият не дава на добрия Фу-Тхуонг /суха обич/.
21 – Но тъй Инг ги примирява и им дава Ииен /мир/ в ТЕ.


5 – Лоши талази: смесители на две противни предания; в ограничен смисъл: черни магове.

6 – малки кости: трудности в духовния живот; трудна алтернатива в отношенията на един духовен човек с околните.

7 – "... малки пясъчни зърна": недоразвити зародиши на необходими качества и пътища във вътрешния живот; трудности, зависещи от строежа на нерви и телесни органи, които затрудняват вътрешния опит: съзерцанието, съсредоточаването и магичната молитва; в ограничен смисъл: извратяване на способности.


ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЛИСТ: СТРАХ

  1 – Безграничност горе: бездънност долу: безкрайност наоколо: ето /ТАО/.
  2 – Пълнота горе: изпълнение долу: препълване наоколо: ето /ТЕ/.
  3 – Голяма страна е течаща река.
  4 – Наистина, подобна е на река, която тече през голямата страна.
  5 – Тя влива съгласие между всички хора: тя се харесва на много хора: тя е почитана от малцина.
  6 – Наистина, от малцина.
  7 – Вярно е словото ми, избрани, вярно е словото ми:
  8 – това жилище дава Ииен /мир/, благоденствие и сила.
  9 – Ииен /мирът/ довежда тишина; – "Над" довежда "Под".
10 – А благоденствува "Между".
11 – Ето защо голямата страна е тиха като малките страни.
12 – Ето защо голямата страна пази сигурността на малките страни.
13 – Малките страни почитат голямата страна:
14 – малките страни пазят вярност към голямата страна.
15 – Затова – разбрано е – малките се прилепват към голямата.
16 – Затова – разбрано е – голямата сдържа малките.
17 – Голямата страна сбира много, о, много хора.
18 – А малката събира Бат-Куа /осмина, малцина/.
19 – Наистина, малцина, о, много малцина събира малката страна.
20 – А двете /страни/ са средства да прави /ТАО/ онова, което може да направи чрез /Инг/ и с посредничеството /на Янг/.
21 – Тъй големите /бури/ утихват.


9 – "Над": Висшето Начало – довежда "Под": създава Низшите Четири Начала в силата на своята троична съзидателност.

10 – Бат-Куа: отражение в обществения скелет на главния математически образ, залегнал в основата на всички скелети: Кръг с вписан Двоен Пресечен Кръст; обикновено всяка каста се представя от Двама Водачи; затова Четирите Касти дават осмина.

21 – бури: изпитания; изпитанията се пренасят чрез уравновесяване на Двата Полюса /Инг – Янг/ на Великия Магичен Двигател.


ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ЛИСТ: ПРИВЛИЧАНЕ

 
1 – ТАО е условие за всички.
  2 – Условие за всички е Безусловното.
  3 – Граница за всички е Безграничното /начало/.
  4 – Като гледаш ТАО, привързваш се към добрия – и се лъчиш от лошия.
  5 – Първото се нарича Тхуонг /привързаност/: второто се нарича Со – Хао /предпазливост/.
  6 – Добрите души са път – ,добрината и кротостта са път да привлечеш /хората/.
  7 – Това прави Тон-Ханх /кротостта/.
  8 – Грешни, грешни има вредом.
  9 – Затова /Той/ е утвърдил един Тхиен-Тху /Син божи, Цар/ и трима мандарини /съветници/.
10 – Съединени, те са по-бързи и по-силни от Конг-Хикх /четири впрегнати коня/.
11 – Тяхната работа се нарича Ги-Тхиен /бързоходец/.
12 – Но не могат те в мир да следят изгрева и движението на ТАО.
13 – Не търси, а пак намира: чрез ТАО лъчи клетниците.
14 – Затова всеки трябва да обича ТАО.
15 – Вярно е словото ми: всеки да обича ТАО.


1 – Проявеното дава условия за общата еволюция: средства, закони и ръководители.

3 – Граница: Законодател.

5 – Тхуонг: Следване; – Со-Хао: стража.

7 – Тон-Ханх: умереност и предвидливост в поведението.

8 – Грешни: хора подлежащи на общата еволюция, на "Широкия Път".

9 – Тхиен-Тху: Носител на Троичния Закон и Пазител на Троичните Мистерии; – мандарини: Посветени.

10 – Конг-Хикх: победна колесница; символично: олтар с четири възкрилия.

11 – Ги-Тхиен: царско шествие.

12 – ..."изгрева на ТАО": раждането на Троичното Начало в човека.

13 – Не търси: не върви по конкретните следи на живота; намира: постига вътрешната мрежа на отношенията.


ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ ЛИСТ: ИЗПИТВАНЕ

  1 – Говори /на избраните/ СЪКРОВЕНОТО УЧЕНИЕ:
  2 – Действувай /като че/ не действуваш.
  3 – Работи /като че/ не работиш.
  4 – Изпитвай /като че/ не изпитваш.
  5 – Живей /като че/ не живееш.
  6 – Движи се /като че/ не се движиш.
  7 – Почитай велико и малко, многочислено и рядко, високо и ниско, скъпо и малоценно.
  8 – Смятай грешния за добродетелен;
  9 – мъчното за лесно;
10 – голямото за малко;
11 – тъй хората изпадат в Нан – Су /грешка, – като се лъжат в степента на трудност/.
12 – Мислят, че всичко е лесно; че всичко е малко.
13 – И затова мъдрият не действува, а е велик:
14 – и често става още по-велик:
15 – защото не действува.
16 – Думите му се наричат Кинх /тишина/;
17 – говори тихо;
18 – но това е чиста истина;
19 – мъчното наистина му е лесно;
20 – вярва, че още има мъчно:
21 – а по-късно /за него/ няма вече мъчно.


11 – "... изпадат в Нан – Су": изпадат в неразличаване.

16 – Кинх: тишина; притча; иносказание; – намек на онова, което е казано в Кинг-Ву-Кинг: "...съвършеният потърси подслон на своята новородена мисъл; като малко птиче отвъд океана – като малко птиче пърхаше мисълта и диреше вейка за гнездо; и ето – съвършеният потърси подслон за своята новородена мисъл; из тържища и стъгди се понесе звучен ромон на поток: съвършеният издигна глас към знаещи и невежи, – но не сви крила мисълта под ничие сърце; върна се съвършеният в гори и теснини, зарида и захлипа, а гласът на онзи, що обитава сипеи и пустини, прозвуча към съвършения: О ти, който много научи и всичко даде: лоша стряха е за мисълта площадното сърце; когато се свие здрач и
тишина се вдигне – на Тишината повери думите си; и близките на Тишината ще ги чуят и разберат."

17 – тихо: иносказателно.

19 – мъчното: изпитанието.

31 – "а по-късно..." – когато мине през Посвещение.


ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ЛИСТ: КОСЪМ

  1 – Тихото е лесно да се държи.
  2 – Здравото е лесно да се запази.
  3 – Кръглото е лесно да се счупи.
  4 – Дребното е лесно да се пръсне.
  5 – Пази се, преди да дойде случаят.
  6 – Умирявай, преди да настъпи бурята.
  7 – Дърво, което един едва обгръща, има за корен тънко влакно.
  8 – Деветокатната кула почва от шепа пръст.
  9 – Безчислени кремове почват от педя земя.
10 – Работещият може да не сполучи.
11 – Който спечелва, може да изгуби.
12 – Затова мъдрият не печели с работата си; той затуй не може да загуби.
13 – Печели народът, по навик не стига до загуба.
14 – Пази се, пази се при началото и при края.
15 – Иначе ще ги загубиш.
16 – Затова мъдрият знае безразличието; затова той не държи на печалби.
17 – Знае, без да изучава.
18 – Върви с другите, но минава сам.
19 – Най-горе е от съществата, но се отделя и не смее да им влияе.
20 – Защото мъдрецът е образ на ТАО долу: отражение на светлината върху огледалото на Вечните Води.


1 – тихото: онова, което върви в съгласие с еволюционния закон.

2 – здравото: образуваното – онова, в което агрегатните елементи и скелетът са здраво скрепени.

3 – кръглото: не формираното още.

4 – дребното: онова, което има за характерен признак отделността.

5 – случаят: изпитанието.

6 – бурята: обществената катастрофа.

14 – началото: влизането във Външния Двор /Преддверието/; края: минаването през изпитание.

20 – "образ на ТАО долу" – въплъщение на Триединното; "огледалото на Вечните Води" – Мировата Отразителка: Diaphana Dei.


ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ЛИСТ: МЪЧНО

  1 – Велика Тайна е ТАО.
  2 – Не се разкрива ТАО.
  3 – Някога, онези, които познаваха ТАО, не искаха да озаряват чрез него народа /външните/.
  4 – Намираха лоши качества /които пречат за разкриване/.
  5 – Но заставяха народа да следва /наставленията на/ ТАО.
  6 – Мъчно е да се ръководят хората, понеже трябва знание /за човешката природа и за условията/.
  7 – Ето защо онези, които /без това знание/ управляват империя, водят я към Кхик-Тхак /смут/.
  8 – Който внася в империята Бат-Ги-Кхи /насилие/, носи нещастие на империята.
  9 – Който внася в империята Фа-Тху-Бат /похватност/, носи щастие на империя и народ.
10 – Който знае двете /указани правила/ може да ги влага в Тхи /опит: да ги изпитва, да ги приложи/.
11 – Но да ги изпита заедно.
12 – По отделно прилагани, те носят верни пътища на смут.
13 – Ето, жители на небесната империя, ето дълбокото ТЕ:
14 – Дълбокото ТЕ е съкровено и пронизва намеренията на хората.
15 – Затова го наричат Дат /пронизване/.
16 – До най-съкровената глъбина пронизва сърцето, духа и волята – и дава пълнота на всяка /изглеждаща/ празнота.
17 – Всичко са върти около него.
18 – Затова го наричат Фан /въртене/. Дълбокото ТЕ е изпарение и летеж на съкровеното ТЕ.
19 – Затова го наричат Фон /обрат, опако/.
20 – И от него навсякъде се разлива пълнота на всеобхващащо блаженство.
21 – ТЕ говори това.
22 – Чуйте, синове на жадно искане: ТЕ говори това.


9 – Фа-Тху-Бат /поквареност/: учение за вътрешно ръководство на кастите; това учение в своята принципиална страна, е изложено в книгите на Кунг-Фу-Тзеу /Дзъ/ и Мен – Тзеу Дзъ /Конфуций и Менций/.

15 – Дат: трепет.

18 – фан: спирала.

19 – фон: възвръщане.

21 – жадно искане: вяра, устрем.


ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ЛИСТ: ЦАР

  1 - Печална картина гледат очите ми: разпаднал се свят, разпаднал се човек, разпаднало се царство.
  2 – Разпадане: това е името на ВЕЛИКОТО РАЗРУШЕНИЕ.
  3 – Чуйте, избрани, ВЕЛИКОТО РАЗРУШЕНИЕ:
  4 – МНОГОТО СТАВАТ ЧЕТИРИ: ЧЕТИРИТЕ СТАВАТ ТРИ: ТРИТЕ СТАВАТ ДВЕ: ДВЕТЕ СТАВАТ ЕДНО: ИЗНАЧАЛНОТО ТАО Е ЕДНО: ТАО И ТЕ СА ЕДНО: МНОГОТО СЕ ВРЪЩАТ КЪМ ТАО И ТЕ: МНОГОТО СЕ ВРЪЩАТ КЪМ ЕДНОТО.
  5 – Реки и морета образуват сто бездни.
  6 – Инг създава също тъй /в своето течение/ Кок-Вуонг /царете/.
  7 – Водите на Инг знаят само да залязват: тъй Инг създава по пътя на своя залез Бах-Кок-Вуонг-Тру /сто племена на царе/.
  8 – Съвършеният иска народът да стигне до Туонг /да напредва/.
  9 – Той му говори с Ха /кротост, тишина/.
10 – Иска да говори пред народа.
11 – И всеки върви след него.
12 – Къде отиват те така – тези поданици?
13 – Вярно е словото ми: не към гибел.
14 – Те – съзнателно или по влияние – следват ТАО.
15 – Когато съвършеният има голяма порфира /заема високо място/, народът му въздава Бат-Кханг /не го одобрява/.
16 – Когато съвършеният има кална дреха /заема последно място/, народът не страда, а се радва.
17 – Тъй всички са доволни, но настроението им се нарича Бат-Кха /сериозни са/.
18 – Всеки е доволен, но не пее;
19 – не се бори;
20 – не спори;
21 – не се състезава в реч и дело;
22 – той /съвършеният/;
23 – не се бори: и никога няма случай да се бори;
24 – тъй ходи той – с лека стъпка и с тежък облик.


3 – 4: ВЕЛИКОТО РАЗРУШЕНИЕ: магична, мистична и езотерична формула, която очертава ОБРАТНОТО ДВИЖЕНИЕ, което е закон на еволюцията на трите последни касти.

5 – бездни: центрове на магична сила.

6 – Кок-Вуонг: първите царе, богоцарете.

7 – Бах-Кок-Вуонг: избраните, по чиито тип се е формирала нашата раса.

Предишна страница Съдържание Следваща страница