ДЕСЕТИ ЛИСТ: ПРЪСТ

  1 – Вечност и Безразличие са дрехите на ТАО; тяло и кръв са дрехите на човека; той не може да ги остави.
  2 – Когато ги остави, името му е Невидим.
  3 – Духът прониква постепенно народите до края им: до самия край ги прониква. На сетния им час той говори: спри!
  4 – Спри! Спри! – да те видя. – Спри! – да те опозная. – Това е глас на лишените от мощ и мишци.
  5 – У децата на народите /ТАО/ е същият. Същият – до самия завършек на вечните кръгове.
  6 – ТАО е линия, която се върти около себе си. Тъй той описва кръг.
  7 – После се върти назад.Тъй той набелязва спирала.
  8 – Кръгът е дете на ТАО: името му е Янг; спиралата е рожба на ТАО: името е Инг. Това е тайна. Защото, когато питат мъдрия, кое е името на ТАО, устните на мъдрия нечуто мълвят: Тайна.
  9 – До край ще пребивава. До край е тъмен или ясен. Инг не ще го изпита.
10 – Инг обича всичко и заповядва на всичко. Но не върши всичко.
11 – Вратата на Инг се открехва и притваря: Инг изпитва всички /създания/.
12 – На четири страни се насочват ход те – и затова не различават.
13 – И родените са сянка на бащите, а прахът – сянка на росата.
14 – Искат да родят, а са безплодни.
15 – Работят, а не произвеждат.
16 – Движат си устните, а не говорят.
17 – Искат да пораснат, а не добавят косъм /към даденото/.
18 – Ето образа на несъвършеното "те"/свойство/.
19 – Защото "те", което е "те", не е "те", което е "ТЕ"; "ТЕ", което не е "те", е "те", което е "ТЕ".
20 – Бележим го, зовем го, узаконяваме го: лъжа е. Защото следата, която е следа, не е следата, която е истинската Следа; напротив – Следата, която не смятаме за следа, е следата, която Мъдростта ни налага като истинска Следа. А мъдростта не е Мъдрост.



19 – "Те" – свойство, добродетел, същина, проводник; Безусловното в своя втори аспект, Словото на гностиците, Логосът – син на Филон; Мирова Любов – Мъдрост; Творящ Път; Творящ Посредник; Слово.

20 – Следа – кръговата спирала /съединение на Инг и Янг/, която носи и раздава трепета на промисъла – електросветлинният ток на Свети Дух, поддържащ живота на Вселената.


ЕДИНАДЕСЕТИ ЛИСТ: РЕЧ

1 – Тридесет лъча образуват колело. Но те не са колелото. Ако
има над колелото колесница, само тогава можеш да използваш колелото.
2 – Вземи нещо като собственост. Не стига: трябва да ти служи за нещо.
3 – Да съградиш къща, да я иззидаш, да я сковеш – не стига: трябва
да има кой да живее в нея.
4 – Уви, в хората никой не живее.
5 – Казва си мъдрият: В хората никой не живее. Празни жилища са хората.
Неудобни жилища са хората. И що? 6 – Вземи доброто от случая и
го дай на съдбата. Вземи от съдбата жилище и го насели.



1 – Колело: казва се, че то е образувано от тридесет лъча; тройният ред в строежа на Всемира, който носи печата на Десетте Сефироти, дава тридесет разни типа, които се наричат "Колело". – "Колесница" пък се нарича Вселената като математическо дадено, като резултат на четворни срещуположни наития, образуващи четири вихъра: Телец, Човек, Орел, и Лъв. В средновековната магия едно от най-важните заклинания – "Заклинанието на Четиримата" – е посветено на тях


ДВАНАДЕСЕТИ ЛИСТ: ЗНАК

  1 – Пет бои: умният ги разпознава с око.
  2 – Пет звука: умният ги различава с ухо.
  3 – Пет миризми: умният ги разбира с мирис.
  4 – Пет вкуса: умният ги разделя с уста.
  5 – С бърз ход, с тичане на плъх в оризище – всичко се разлива в сърцето на разбиращия.
  6 – С настойчиво възприемане постига разбиращият всичко мъчно за усвояване.
  7 – Така човек прави и преправя, но нищо не прави пред очите на другите.
  8 – Той мълчи и очаква; той бди и пази; той се крие от доброто
око, както и от лошото.
  9 – Лошото око носи неуспех /урочасва/, а доброто – безсилие.
10 – Той отрича външния двор, защото почита светилището.
11 – И тъй, той отхвърля онова, за да запази това.
12 – Така Мъдростта наставлява.



10 – Външния Двор – култът, церемониалната магия, астрологията и алхимията на Металите; във висок смисъл – пътят на Закона. Светилище – догмата, теургията, тауматургията, хиерофантизмът, висшата астрология и алхимията на Качествата; във висок смисъл – Пътят на Милостта.


ТРИНАДЕСЕТИ ЛИСТ: ЧАС

  1 – Трепетът на устните /при говорене/ наподобява трепета на трескави спазми.
  2 – Ти чу ли? Затова богатият и славният са безпокойни; а аз бедният мълча.
  3 – Богат и славен – не такъв трябва да бъде човек. Бисер и порфира не скриват позорен живот.
  4 – И защо трепетът на устните наподобява трепета на трескави спазми? Защото устните /при говор/ трептят. А което трепти, казва Мъдростта, пада.
  5 – Когато имаш, трепериш.
  6 – Когато си изгубил, трепериш.
  7 – Ето защо трепетът на устните наподобява трепета на трескави спазми.
  8 – Но защо трепналото пада? И защо богатият и славният са така безпокойни?
  9 – Ние носим крила на тежко безпокойство.
10 – Ето защо:
11 – Създадени сме с личност. Ако не бяхме с личност създадени, откъде тогава това безпокойство?
12 – Затова мъдрият богат мисли в сърцето си – да помага на всички.
13 – Прилично е богатият да бъде съкровищница на всички хора. Съкровищница отворена. Съкровищница щедра.
14 – Тъй – вярно благочестие ще бъде въздухът, що дишат народите.
15 – И всеки всякого ще опознае.
16 – Опознаване на класовете в нива носи буря. Опознаване на народите носи война. Опознаване на хората носи на земята мир.



16 – Този стих съдържа защита на кастовия режим, както
Конфутзеу и Ментзеу го бяха узаконили. "Опознаването на класовете
в нива" означава отваряне на кастите – опасност, която на няколко
пъти заплашваше монархиите на Китай. При династията Ву народът
поиска отворени касти и му ги дадоха. Всеки можеше да минава
от каста в каста – и законът да умреш в оная каста, в която
си се родил бе премахнат. Тогава Китай изживя своята горчива
опитност в обществени смутове, грозни опасности и тирания.
"Опазването на народите" е протест срещу смесването на Древните
Традиции, което бе станало престъпен навик на Индия и Персия. Това
е и основанието на Китайската стена, която трябваше да пази в едно
строго усамотение Народа и Посвещението на Жълтите. Само благодарение
на нея Китай успя да спаси Великата Лемурийска Традиция, която
в Индия бе стигнала само до суха форма, лишена от дух.



ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЛИСТ: НЕДОСТИГ

  1 – Гледа, но не вижда /ТАО/. Името му е – ако има име – Празнота.
  2 – Слуша, но не чува /ТАО/. Името му е – ако има име – Тънкост.
  3 – Пипа, но не хваща /ТАО/. Името му е – ако има име – Липса.
  4 – Три са /изброените/: те не може да се уясняват.
  5 – Затова, макар /че са/ Три, те стават Едно.
  6 – Горното не се вижда; долното не се крие.
  7 – Те не спят.
  8 – Нито бодърствуват.
  9 – Без име е вечното /ТАО/. Без име, което би му прилягало.
10 – Възстановява в Празнотата.
11 – Съгражда в Тънкостта.
12 – Сглобява в Липсата.
13 – Три са /скритите/: те не може да се разкриват.
14 – Без вид е Изначалното /ТАО/
15 – Онова, което няма форма е негова Форма. А онова, което има форма, не може да бъде Форма на ТАО.
16 – Негов облик е онова, което няма облик. Защото онова, което има облик, не може да бъде Облик на ТАО.
17 – Неговата дреха е Голотата, негова подпора е Пространството, негова реч е Безмълвието.
18 – Тъй се ражда, крепи, и продължава човешкото страдание.
19 – Заставаш пред ТАО и не виждаш Главата му.
20 – Заставаш зад ТАО и не съзираш Гърба му.
21 – Влизаш в ТАО и не постигаш Сърцето му.
22 – Вечно учейки /началата на/ ТАО, мъдреците печелят Вечно Съществуване.
23 – Ученият мъдрец познава склоновете на миналото и заслоните на бъдещето.
24 – Тъй той учи ТАО.



1 – Празнота – атрибут на Безусловното; у човека – усамотението, мълчанието и тайната.

2 – Тънкост – също: у човека – постигането, проникването, взирането.

3 – Липса – също атрибут на Безусловното: у човека – самовглъбяването, мирът и себевластието.

5 – "...Три, те стават Едно" – проследяване възвратният път на Проявеното Безусловно; указване на триединството в Човека и Вселената;

6 – Горното – Непроявеното Триединно, Долното – Проявеното Триединно.

16 – Облик – признак, мисловен образ, зачатък на бъдещ Огнен Център, сила, вихър; в Човека – сплитане на токове.

Предишна страница Съдържание Следваща страница