ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ЛИСТ: СЛЕДА

  1 – Ако имаш, можеш да правиш.
  2 – А преди /всичко/ Инг и Янг са родени.
  3 – Вижда ги моето /вътрешно/ око:
  4 – ето ги съединени;
  5 – ето ги дълбоки;
  6 – Той се явява сам, но не се мени.
  7 – Отива навред, но не спира.
  8 – Изглежда Той да е начало на съществата и на хората.
  9 – Не му зная името: Неговата Следа се нарича ТАО.
10 – Безкраен, името му се превежда: голям.
11 – Голям се превежда: вездесъщ.
12 – Вездесъщ се превежда: пресичащ.
13 – Пресичащ се превежда: възвръщащ се.
14 – Възвръщането се бележи с кръст и се изговаря с шепот на устните, с трепет на сърцето и с благоговение на духа.
15 – И тъй: ТАО е голям, Инг е голям; Янг е голям, царят също е голям.
16 – В средата има Четирима Големи /Пътят, Небето, Земята и Законът/.
17 – но само царят остава /видим/.
18 – Човекът робува на Янг: Янг робува на Инг: Инг робува на ТАО:
ТАО робува на Себе Си.



1 – 14 стихове съдържат "Образа" на Вотан /"Царствената Майка на Запада"/, с когото и днес още Избраниците – таоисти имат непрекъснати окултни отношения. Този "Образ" е малко смътен, защото речта е магическа и е използвана, за да обладава окултна сила – използвана е в известен, строго установен ред. Същевременно указаните стихове съдържат и учението на Вотан по ТАО, тъй както ги е предало Лемурийското Предание на Лао – Дзъ.
Тъй че, – би било много лесно, ако в тия стихове търсим само указания по "Образа", а игнорираме чисто езотеричната страна на изреченията.

16 – "Четиримата Големи"- буквално "Четири Големи Стълба": Пътят /ТАО – тао/, Небето /Инг – Волята/, Земята /Янг – Постигането/, Законът /Царят – Проводникът/; величието на ТАО лежи в неговата безусловност; величието на Янг – в неговата вечност; на Инг – в неговата безпределност; а
на закона – в неговата истинност.

17 – "Но само Царят /Законът/ остава видим" – защото Трите са образи на архетипния свят, а Четвъртият е въплъщение, сливане на Тримата в образа на един Четворен Път: Религия, Управление, Магия и Ръководство.


ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ ЛИСТ: СИЯНИЕ

1 – Без синур е ТАО: без име е Творецът на Инг и Янг: без следа е Великото Сияние. Защото сиянието, което е сияние, не е сиянието, което е Сияние на ТАО; Сиянието, което не е сияние, е сиянието, което е Сияние на ТАО. И тъй: сиянието, което е сияние, ще помръкне: и как може сиянието, което е сияние, да бъде Сиянието на ТАО?
2 – Тежкото има лек корен.
3 – Кулата има малко камъни за основа.
4 – Мъдростта има три букви за Начало: ТАО се бележат те.
5 – Белег, но не име: Следа, но не начертание. И може ли ТАО да има име?
6 – Наричат го безумните, молят му се, зоват го; лъжа е: нима може да бъде именувано Онова, което дава смисъл на имената; нима може да бъде на небето Онова, което е създало небето; нима има название Онова, което назовава всички същества? Лъжа е, лъжа е.
7 – Съвършенството на поданниците води до сътресение на троновете.
8 – Мъдрият се готви денонощно: не се дели от леко и тежко.
9 – Ето как са всеблажени великите: наистина, хората мислят,
че това е истина.
10 – За да предпише, царят казва безброй пъти: Да!
11 – За да разруши, поданникът казва веднъж: Не!
12 – Леко гледат хората другите: тежкото има лек корен, но лекото няма никакъв корен.
13 – Лекият погубва великото; заблуденият погубва трона. И така Законът
става горчив, като орех на отровна лиана.



1 – Сияние: проводничество.

1 – 4 стихове бележат мисълта, че от Едното Реално произлизат
многото въображаеми /измамни, нереални/.

13 – "... Законът става горчив" – когато настъпят изпитанията в тежките преживелици на цял народ; горчивината на Закона не в неговата задължителност, а в неговата неотменима праволинейност: често може сроковете на завършително изплащане да преминават и да се менят, но това не прави Закона неминуем.


ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ЛИСТ: ЗВАНИЕ

  1 – Чистият действува, без да оставя петно.
  2 – Чистият говори, без да оставя измама.
  3 – Чистият обяснява, без да оставя преувеличение.
  4 – Защото чистият знае ТАО, постига ТАО, разбира ТАО.
  5 – Който знае да затваря, не знае да отваря. Силен – той не може да говори.
  6 – Който знае да връзва без връзка, не знае да развързва. Връзва се с кръг. Кръгът е начертание на ТАО.
  7 – Тъй съвършеният може да изкупи, спаси, развърже.
  8 – Не знаете /това/.
  9 – Ако знаехте, ТАО не би бил за вас загадка.
10 – Има хора. Той /съвършеният/ винаги може да изкупи, спаси, развърже.
11 Има същества. Той винаги може да обоснове, увенчае, закрили.
12 – Бляскав е той: бляскав като люспи на царска змия.
13 – Тъй стават /хората/ съвършени.
14 – Когато нечистият бъде наставник, нечисти стават всички.
15 – Чистите са сол. Чистите са лазур. Чистите преуспяват.
16 – Да не въздаваш сияние /чест, благоговение/ на своя Наставник е все едно да спъваш стъпката на общо преуспяване.
17 – Не тъй мълви ТАО: не тъй.
18 – Мъдрец – съсредоточен и дълбок – ето най-тънкото и тайнствено създание на Вечния. А другото е суета.



1 – Петно – помрачение: поглъщаща лъчите следа: възприемащ, но непредаващ проводник.

2 – Измама – съображение, отдалечаващо от ТАО; черта на физически белег; следа на веществено движение.

3 – Преувеличение – сливане на стара опитност с нова, която изменя формирания вече ред на старата опитност.

4 – Знае, постига, разбира: с цялото си същество възприема, като облича своите духопостигаеми същини и отношения в образите на дадена традиция.

5 – Затваря – отваря: пресича Пътя на Начертанието /мъчи се да спре набега на Кармата/ – или го трасира.

6 – Вързва – развързва: прекъсва Пътя на Съдбата или го насочва.

7 – Изкупи – спаси – развърже: тройната дейност на Божиите Синове, за които се говори в тоя лист.

11 – Обоснове – увенчае – закрили: тройната дейност на Човешките Синове /Политическите Водачи/.


ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ЛИСТ: ПЕЛИН

  1 – Благовоние пред ТАО е мъдрият: благовоние на кадилен жертвеник в тъмна пагода.
  2 – Онзи, който се съзнава силен и действува милостиво, е първото зърно (семе, зародиш, квас) на избраните (хората на почитта).
  3 – На първия от хората настойчивото ТЕ не липсва; постоянно, силно и проницателно – ТЕ ще се върне върху синовете му и върху синовете на неговите синове.
  4 – Онзи, който се съзнава бял (бляскав) и се пази (показва) чер (тъмен, засенчен), е първият кълн (образец) на избраните (влезлите в Посвещение).
  5 – Който е кълн на избраните, не ще се излъже неговото настойчиво ТЕ: безконечно ще го посещава; ТЕ е лампата на душата му: лампата на жертвена молитва в тайнствена пагода.
  6 – Онзи, който се съзнава славен и пази устните си сключени, е началният трап на съществата.
  7 – Който е начален трап на съществата, ще го преизпълва с безразлично доволство (неизменна светлина) неговото настойчиво ТЕ: до края на рода му ще се сплита в пътеките на неговите намерения; посока ще чертае; огърлица ще ниже: заслуга ще тъче. Защото ТЕ е подножие на Висшето: подножие за жертви в подземна пагода.
  8 – Истина, истина ви казвам: ТЕ е подножието на Влизащия и Праг на Излизащия: ТЕ е синур на Битие и кръжило на Съществуване: ТЕ е меч, който разделя или слива.
  9 – До края на рода му ТЕ ще пребивава.
10 – А когато изчезне края на рода му, ТЕ ще изпълни мрежата на спомена му.
11 – Съвършеният създава следа и случай: щастие и беда: праг и сипей.
12 – Тъй действува той безкрайно и дълго, много дълго.
13 – Закони на ТЕ (са това): закони (които мнозина смятат за) неудобни.



2 – Първото зърно – Философската Сол на алхимиците. Евангелската проповед казва: "Вие сте Солта на земята..."


ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ЛИСТ: ЛИЛИЯ

1 – Слова на Закона говорят устата ми.
2 – Слова на ЖЕЛЕЗНИЯ ЗАКОН:
3 – Всеки трябва да управлява хората.
4 – Виждам: никой не може.
5 – А настроението на всички отрича това.
6 – Работи и изгубва /посредника/. Иска да вземе и се вижда победен.
7 – Слова на Закона: всички, може би, вървят, – може би, следват, – може би, копнеят, – може би, отричат, – може би, благоговеят, – може би, жертват, – може
би, строят, – може би, силят се, – може би, падат, – може би, отслабват, – може би, – робуват, – може би, хулят, – може би, управляват.
8 – Слова на Закона: може би, може би...
9 – Лъжа е: словата на живота иначе говорят.
10 – Слабост – не сила, връзка – не корона, робство – не управление, тирания – не наставничество.
11 – Тъй съвършеният оставя радостта, оставя величието, оставя миналото, оставя желанието, оставя всичко.
12 – Слова на ТАО: Слова верни, истина ви казвам.



2 – ЖЕЛЕЗНИЯТ ЗАКОН – старата книга наречена "Книга за Чертите", която е дала съдържание на много мистични книги в древната Небесна Империя: Тао Те Кинг, Кинг Канг Кинг, Фан Коа Ту, Инг Янг Кинг и др. Тази книга не е в писмен види до днес, а съществува като устно предание едно време древен Посветен я е предал на Четирима в Тибет; Джафар Бен Измаил, когато основал Ордена на Червенокосите, я предал на арабски на Седмината Избрани; Орденът Хашишим е притежавал също книгата; по редица паралели можем да съдим, че ранните розенкройцери са притежавали книгата изцяло – тя е била предадена от Алтотас на Граф де Сент Жермен и на Жозеф Балзамо /Калиостро/; един халиф, Харун ал Рашид е носел книгата, гравирана с древни, непознати писмена, върху сребърни плочки,
с които е била обсипана дрехата му; в примитивното масонство намираме следи от някои редове на тази книга.

3 – "... да управлява" – буквално – "да формира /да отразява" – в онзи смисъл, както го употребява Ап. Павел.

5 – Настроение: устрем, склонност, посока.

7 – Път на онова, което бе наречено в горецитирания стих "настроение".

10 – Контраст между Идеята на Закона и пътя на "настроението".

Предишна страница Съдържание Следваща страница