Изходът, Надеждата, Бъдещето – разширяване на съзнанието, повдигане на енергиите, самоопределяне, хармония

 

ОСЪЗНАВАНЕ НА БЕЗИЗХОДИЦАТА – разширяване на съзнанието и повдигане честотата

/С последица – осъзнаване на сегашната т.нар. “цивилизация на чудовищен егоизъм и лицемерие”

както и собствения егоизъм и личен принос в общото затъване/

Няколко въпроса за смелите и силните:

  1. Защо все пак нищо не се оправя, въпреки опитите и обещанията на управляващите?
  2. Защо се влошава все пак сегашното положение – социално, политическо, икономическо, културно, духовно и пр.?
  3. Защо се задълбочават противоречията?
  4. Само в бавната промяна на мисленето и съзнанието, ли се крие причината за неуспехите? Въобще от две хиляди години, това човечество еволюира ли, освен еволюцията в научно-технически аспект?
  5. Не стои ли с тези методи на управление сегашното човечествопо, на същото равнище отпреди 2 хил.год., по своята диващина и варварство? Кой е заинтересован от тази бавна почти никаква промяна? Пречи ли се съзнателно на човешката еволюция, като еволюция не само на разума, но и на душата?

  6. Защо майката - Природа стене от сегашната човешка ситуация?
  7. Има ли отнякъде оказван контрол върху съдбата на планетата?
  8. Кой все пак управлява макро-действията върху планетата, има ли управление и контрол оказвани отнякъде?
  9. На Бог ли се дължат безпътицата, ужасявашата бедност, лицемерие и чудовищен егоизъм?
  10. Има ли нещо общо Бог със Силните на деня, тези които имат власт, пари и славата на деня, тези които контролират медиите?
  11. Има ли опит за оказване на контрол чрез мас-медиите?
  12. Има ли по-голяма лъжа от тази да се говори за либерализъм, демокрация, просперитет?
  13. Вярно ли, че с парите се контролира човечеството и като с един нашийник всеки е привързан чрез парите за силните на деня?
  14. Вярно ли, че другият основен лост за манипулиране на масите, това е идеята за либерализация, демократизация, станалите хит идеи за свобода и равенство, изтъркани като монета след двукратна хилядна употреба по време на революциите и кръвопролитията през Великата Френска и Октомврийска революции.
  15. Има ли контрол отнякъде върху младото поколение? Има ли опит за развращаване на това поколение?
  16. Не са ли свързани парите с лъжата, лицемерието и егоизма? Има ли хора, които да опровергаят това твърдение и ако има, могат ли да се откажат от своите пари в името на своите идеи?
  17. Верни ли са като съдържание т.нар. “Протоколи на Ционските мъдреци”?
  18. Книгите на Н.Николов допринасят ли за разкриване на една укривана истина, че един тесен кръг от “богоизбраният народ”- юдеите, владее материалното богатство на планетата и, че този управляващ елит се опитва да постигне тотален контрол над цялото човечество, зле тълкувайки съществуващото във Второзаконие писание.
  19. 18. Докога ще продължава съвременният човек да смята, че онова написаното за новият Световен ред можело и да не бъде напълно вярно. “А може и да се размине, нека да поизчакаме, то ще се види” – та нали се видя след 1933 година, но тогава хората като че ли се противопоставяха, осъзнавайки опасността.

  20. Всъщност сега развива ли се някакъв план по съсипване и развращаване на младото поколение, има ли някакви все пак опити да се зомбират младежите като се облъчват с лазерна техника и дрогират по дискотеките? Философията, че всичко е позволено, не бе ли изфабрикувана през последните десет години в България?
  21. Кой има интерес от съсипването на потенциала на нацията?

  22. Биха ли разбрали хората, че все пак има някакъв голям Заговор срещу човечеството, че Изходът им е единствено в мирното и разумно противостоене на системата, в Глобалното сътрудничество и мостове вместо Глобалната икономика, в непартнирането на системата, несътрудничеството с Нея, в мирноорганизираната форма на бойкот, в избягването на услуги от банковата система, в бартерните-натурални отношения на размяна, в очертаването на независими от Системата кооперации, в опита за създаване на социални-екологични комплекси, във връзката със земята.
  23. А има ли противодействие на всичко, онова което е свързано с човешката душа?
  24. Защо хората не осъзнават, че среден път няма – или с Христос или с другия?

 

НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО И ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ПРОТИВОРЕЧИЕТО – БЕЗРАБОТИЦА, ЛИПСА НА ПЕРСПЕКТИВА, ЛИПСАТА НА ШАНС ДА СЪЗДАДЕШ НЕЩО, ИЗЛИЗАЩО ИЗПОД КОНТРОЛА НА СИСТЕМАТА ОТ ЕДНА СТРАНА И ВСЕ ПО-РАЗШИРЯВАЩИТЕ СЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТЕХНИЧЕСКО НАВИГИРАНЕ САМО ЗА ИМАЩИТЕ ВЛАСТ, БОГАТСТВО И ПАРИ, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ПОСЛУШНИ СЛУГИ И ЛАКЕИ /ТЕХНИЧЕСКО НАВИГИРАНЕ – ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРАВИШ БИЗНЕС И ПРИДВИЖВАНЕ С ОГЛЕД УВЕЛИЧАВАНЕ НА КАПИТАЛА И ЦЕННОСТИТЕ, ВКЛЮЧВАЩО РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИДЕИ/

РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО И ПОВИШАВАНЕ ЧЕСТОТАТА НА ВИБРИРАНЕ НА ПЛАНЕТАТА

Повишаване собственото вибрационно състояние и така участвайки в общия преход

Съзнанието рано или късно прави възможно слугата, лакеят или робът да осъзнаят жалката си участ и тогава следва бунтът.

От разширяване на съзнанието чрез себеанализ и Новите технологии за човешката ситуация до Бунтът

БУНТЪТ на МЛАДИТЕ!!!

Младите стават неуправляеми, когато осъзнаят, че са ги лъгали и използвали в една нечестна игра между властта и богатство имащите.

Народът никога не може да бъде излъган, но той може да бъде много финно държан в състояние на подчинение, чрез нашийника, който е станал прозрачен, но още по-затягаш се при всяко опитване за изхлузване. Затягането на примката се извършва на база опитите за освобождаване.

Докато хората не осъзнаят възможността за отскубване чрез придобиване на икономическа независимост, те винаги ще остават евтини работници, роби и подчинени на все по-високия етаж от пирамидата на контролиращия елит.

Стремежът на човека към леко забогатяване, изфабрикуваните митове за равния старт, равните възможности, правото на шанс, демократичното гражданско общество, стремежът на човек към удоволствията и материалните блага, насадената в съзнанието му философия, че не е необходимо да се връща назад във времето, че трябав да се възползва от постиженията на научно-техническия прогрес, неотчитайки, че всъщност от позицията на природата, това е регрес и варварщина, недовиждането на човека, че от същият този петрол с който той се отоплява и управлява автомобила си, произлизат военните конфликти, локални войни, производство на оръжие и поддържане на състояние на разделение на планетата между свръхразвити и свръхбедни нации.

Митът за глобализацията и възможността транснационалните корпорации да поемат мъдрото управление на планетата е най-голямата илюзия и неразбиране на същността на царството на джунглата, което всъщност е обективен резултат на наложилите се неизбежно Закони на материалното битие върху планета земя. Законите на материалното битие не са създадени за да бъдат нарушавани. Единствено могат да бъдат превъзмогнати, надхвърлени чрез развитието на съзнанието и по-финната структура на човешката душа, която сама развивайки се вече навлиза като всеобхватна система в човека под въздействието на Законите на духовното битие. Илюзия е да се смята, че законите на материалното битие и царството на джунглата, могат да бъдат облагородени. Единствено подменени – да, но да се надскочи самото материално битие чрез диктатура, глобализация-диктатура, комунизъм, това са все илюзорни опити на склерозирали талмудисти да кроят и прекрояват съдбата на планетата без да отчитат същността на конструкцията на човека, както и паралелно действуващите Закони на духовното битие.

Опитът да се измени постоянно влошаващата се обстановка на планетата от страна на управляващият елит доведоха до следните диктатури – комунизъм, фашизъм и американски глобализъм. Третият по своята същност диктяатурски режим е най-опасният поради това, че е свързан с използването на новите технологии, хватката е кадифяно мека, но задушаваща и ликвидираща опитите за използване вътрешните възвожности на душата, поради бързото й елиминиране от невъзможните условия за пребиваване.

Условията за присъствие на душата у човека, за самото развитие на духовна тъкан през последните години са абсолютно ограничени. Има условия за разширяване на съзнанието, но това съвсем няма нищо общо с душата. Друг е въпросът, че съзнанието може да се разширява, но все пак също и да се поддържа под нарастващ контрол, за което спомага наличието на присъщ на нисшата природа у човека егоизъм.

И все пак и в този случай, сметките на елита, са като сметка без кръчмар, защото не се отчита влиянието на страничните фактори, произлизащи от постоянното присъствие на истинският създател, който във всяко едно човешко същество все още можещо да се усмихне и разплаче, наблюдава и присъства.

Небесният Отец – Създателят е подготвил генералната изненада за тези, които си позволяват да пречертават Неговия план, забравяйки, че всеки план от човешки мащаб, рано или късно залязва. Само Божественият план е този, който остава вечен и генерален.

Генералният план за диктатурата – глобализация, се проваля и тежко на тези, които не съумяват да прозрят задаващия се вихър срещу тези, които са дръзнали да нарушават предначертанията на Онзи, който изпрати Спасителя. Еврейското племе добре осъзнава, че вече един път излезе на пътя на Създателя. И оттогава, тези от евреите, които още не осъзнават стореното, а продължават да се позовават на Стария завет и дописаното в него от човешка ръка, тежко им.

Един път като Антихрист, поради неосъзнаване на ролята придадена им от противостоящия извънземен разум. Не им се зачита за грях, поради неосъзнаване, но вторият път, вече им е казано, дадено им бе да осъзнаят своята роля, показано им бе, че всъщност Голямата лъжа за концлагерите и еврейски гета, рано или късно ще блесне и в учебниците.

Тези евреи, които още не разбират, че трябва да престанат, а то е трудно след като владеят материалното богатство на планетата, още един път, ще им бъде напомнено. Че техният бог Йехова е този, който в момента ги призовава да престанат да противодействат на Христос, защото сам Христос е съдията, същият Христос, който те разпънаха на кръста, който е милосърден и не им зачита това за вина, но сега ги наблюдава и призовава да осъзнаят погрешната роля на богоизбран народ. Той им казва, че богоизбрани пред небесният Отец няма, и всички хора пред него са равни. И евангелисти, и талмудисти, и будисти, и индуисти, еднакво отстоят пред силата на Отецът на рода човешки. Нека сам Йехова вразуми своето племе, тъй както още в древността чрез Мойсей говореше на юдейското племе.

Впрочем самите чистокръвни евреи сами отлично чувствуват своята вина, и правят опити да спрат самоопълномощилите се кандидати за господство от името на богоизбрания народ. Те същите, които в миналото искаха свещеници да бъдат на Бога. Които искаха да поддържат Скинията. И които впоследствие се размесиха с хазарското племе, приобщило еврейския закон поради очаквания за почести и материални придобивки.

Имащите властта и парите евреи, или наричащи себе си евреи, нека знаят, че отговорност пред Бога носят вече и те, които са усетили предстоящия край на илюзията за богоизбраност.

Нека знаят, че по-добре по-късно с мир да се откажат от погрешната гибелна посока, отколкото вовеки да останат вписани в мемоарите на Господ като заклети опоненти на Неговия непогрешим план. За разкаялият се според Господ, законът е много по-благосклонен отколкото написаното в Талмуда и Тора. В Новият завет бе разказана приказката за изгубилата се овца и тогава, когато тя била отново намерена, вече завърнала се, се оказала много по-скъпа на своя Пастир.

Един е Господ и няма богоизбраници пред Него. И този Господ е същият, който изпрати своя Син в лицето на Спасителя.

 

Това, че някои евреи все още очакват своя Спасител, при това на материално равнище, като позготвят материалното му обезпечение, говори само за едно. Че грешката, веднаж сторена преди две хиляди години, може и да се повтори. Ще го допуснат ли обаче разумните юдеи това положение, защото Господ работи и днес чрез неведоми пътища и сам Йехова знае, Онзи който е във времето и извън времето, И Той Създателят на рода човешки, остава вовеки, но всеки който дръзва да води част от човечеството по свой план, му се противопоставя като излиза и препречва пътя Му.

Безкрайно е милосърдието на Небесният Отец – Синът на Единният, който изпрати своя син – Спасителят тук на Земята.

Амин!

ПРОГНОЗА ЗА СТЕПЕНТА НА ОСЪЗНАВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО

1. Интелектуалци

Притиснати от постоянните битки за насъщния и физическо оцеляване, част от истннските интелектуалци, поради своята вродена доброта, доверчивост и наивност, склонност към идеална мисловна конструкция и поезия, под влияние на битуващото мислене, че ако не си беден не може и да си творец, не успяват да надхвърлят присъдената им от елита роля, на безпомощни леко управлявани опитни зайчета, коти при нужда само срещу кокал и слава, могат да бъдат лесно използвани като подлога на елитарните планове за господство над масите.

Интелектуалецът никога не е искал власт, нито материално богатство, той просто иска почести и леко поглаждане по себелюбието, в знак, че есе уважава неговата дейност, не и тогава когато тази дейност стане актуална и корегираща посоката на управление, прозираща и разобличаваща манипулативните ходове.

Интелектуалците по своята същност са страхливи и нерешителни, хора на размисъла и скепсиса, особено в България, където постоянно се смята, че всяко едно действие е под контрол, дори и тогава когато чувствуваш, че интуицията ти крещи за намеса.

Но тези интелектуалци рано или късно разбират, че дори и славата им, е обречена при един бъдещ технократичен режим, който въобще не се й сеща даже и да ги поглади по себелюбието, просто защото технократът чувдства силата на парите и безсмислието на всяка една интелектуална позиция, особено когато парите управляват абсолютно всичко.

При един режим при който технокрацията се узаконява, приема се, че всичко е пари, че всичко се купува и че е качество да ги придобиваш, без значение как, с каква печалба, против природата или здравето, при подобен режим интелектуалците са нито слуги, нито роби, а просто безлични същества, които рано или късно осъзнават безсмислието на присъдената им функция.

Интелектът, колкото и страхлив и предпазващ се да бъде, рано или късно изисква собствената си себеизява. А тя не се допуска, поради липсата на условия за изява. Интелектуалецът, поетът, артистът, в технократичтното общество, въобще не са необходими. Те даже и не са “подлога” на управляващите технократи.

Към гореизложените интелектуалци спадат шутовете, щоумените, актьорите, певците и журналистите-драскачи, които защитават сложилата се ситуация отпреди в която те са спомогнали идването на власт на технократите.

Тези интелектуалци най-трудно осъзнават собственото си положение, поради това че са продажни и задоволяващи се от най-малкия кокал. В действителност те в дълбочина не са никакви интелектуалци., а почиващи върху благините на интелектуалните професии.

От тяхното решение не зависи нещо много, защото импулса на излъчване на ези манекени, е твърде слаб за да повлияе на голямата част в обществото като подпалка.

Но от интелектуалният импулс на истинските им събратя, идеалистите-поети-революционери по душа, интелектуалци, зависи особено много.

Те са в състояние да възпламенят огромната маса от хора със своето мислене.

Но ще съумеят ли те да надскочат собствения си егоизъм, същия този, който държа пет века народа български под робство, само защото сигурността на дома и топлината на огнището трудно се надскачат в битката с въоръжения поробител. Само отчаян от перспективата интелектуалец, който е много искрен и прям, може да се опълчи на могъщата традиция на поробителя. А когато някой такъв се намери, начаса му се запушва устата със съответния кокал, за който е мечтал съкровено.

Интелектуалците в България не са много смели и прями, но обстановката става все по-груба и прозрачно нахална. Интелектът на истинският интелектуалец се бунтува. Той само чака повода и тогава…. Освен това, българският интелектуалец е многообразен и непредсказуем. Търпелив и неочаквано избухлив. Интелигенцията на България – истинската е на изпитание. Ще може ли да бъде излъгана със сладки приказки и обещания. Този, който държи под ботуша си интелекта български, сигурно не е наясно с какво същество си има работа. Иначе, той би се вероятно също уплашил. Очаква се нещо отстрана на интелигенцията. Истинската, тази, която е осъзнала далновидно безперспективната игра.

2. Компютърно поколение, интернет привърженици, предприемачи от свободния наглед компютърен и интернет бизнес, технопоколение от двата вида – “техно-хардбиороботи” и “техно-интелект - студен бизнес разум”, хакери и жадуващи ако ли не реална, то поне виртуална свобода.

Това поколение е новоизлюпено и трудно предсказуемо. За него може да се каже, че жадува свободата и лесно се доверява на тема демократизиране и либерализиране.

Но и то рано или късно разбира, че зад празните обещания няма нищо повече. Освен това, то не иска да изпълнява функцията на компютърна мишка или свръхупотребявана дискета или диск на изхвърлен от употреба Правец.

Това поколение иска да консумира, то лесно се купува, но поради това, че консумира доста, трудно и се издържа. Даже и по джоба на Бил Гейтс не би могла да бъде неговата издръжка.

Вярно е, че сега огромна маса от представители на технотоу, ще се влее в обществото, но с тях и собствените им противоречия на техноконсуматори, които рано или късно ще осъзнавата собственото си зомбиране през мониторите на работното място.

Даже Интернет сам, като мрежа, разработен върху идеята на компютрите в мрежа, сам работи за това осъзнаване на ролята им на безпомощни оператори, част от гигантската пирамида, за която е пуснат мита, че била уж неуправляема. Та нима системата може да допусне подобна грешка, като се остави безпомощна за собствената си сигурност.

Компютър – техно – бизнес поколението е изискващо поколение, и поради това, че неговите нужди рано или късно навлизат в сферата на съзнанието за собствената си манипулируемост, се явява един фактор извън контрола на Управляващия елит. Като се добави, че в това поколение влизат и никога неуправляемите амбициозни хакери, това поколение представлява потенциален източник също на искра. Българските компютърни инженери и специалисти зад граница, колкото и да държат на условията на работа и себеобезпечаване, не биха отказали да се завърнат в родината си към която чувствуват носталгия. Компютърното поколение е вторият основен източник за очаквана промяна.

Може би, информирането на това поколение за същността на манипулируемостта върху човешкия род, за наличието на управляващ елит, би изиграла своята роля.

3. Икономическото съсловие, консултанти, евроинтегратори, филолози, академици, европеизатори

Това поколение е плод на постигналата и България, оскъдица на ценностни модели, през последните 50 години. И тъй като през тези години, европейските ценности се смятаха за върховни като организация, материално обезпечаване, та даже и култура -–стил кино, музика, театри и пр., тъй като през тези години на втората половина на 20 век, такива интелектуалци като Фелини, Бергман, на базата на други подобни корифеи от по-висок клас като Фройд, Юнг, и пр. положиха усилия да увековечат в двустранния лик на Европата – Европа на съсредоточаването на човешки опит и Европа на абсурда, разума и човешкия егоизъм, студ и хлад в отношенията - организираната Европа и рационализираната потънала в хлад и алиенация Европа, поради всичко това, неправилно се създаде един модел на уважение към Европейския път на развитие.

Но икономиката на Европа е съсед с икономиката на Африка и посетилите европейските страни консултанти знаят, да изкуствено поддържания дисбаланс между икономиките на двете основни групи страни – развити и развиващи се. Развиващите никога при този темп не биха могли да догонят развитите, тъй като самите развити икономики са се погрижили предвидливо, това да не се случи.

Икономическата политика на изкуствени скачени съдове също е илюзорна и подлъгваща наивния експерт. Защото скачените съдове се управляват от Европейски съюз в който е разпространено мисленето, че самата безработица и бедност се явяват като необходим камшик на бедните икономики.

По този повод, традицията на нееврейската икономика би възкликнала: Най-страшният икономически грабеж е този, който е юридически легален. Законите се изковават от същите тези, които избират своите избиратели за да бъдат впоследствие самите те избрани. Електоратът се управлява от икономическите интереси. Европейският съюз прави опит като идея да разреши генералния проблем на човечеството по същия начин по който този опит бе извършен от станалия известен с негативите комунистически болшевишки режим.

А може би тази икономика всъщност е от порядъка на известните икономисти – Адам Смит, Давид Рикардо, учителите на другия голям икономист Маркс с другото си истинско име. Все от един и същ порядък и произход. Все прицелващи се в проблема за икономическата справедливост. Но чрез диктатура и лостове – макар и икономически.

Поколението мислещи консултанти рано или късно ще разбере пътя на Европа, както и пътя на Америка. Латинска Америка и Южна Америка – вече са изстрадали втория път. Колкото до Европейския път, сега се търси в лицето на източните икономики, подобни васални икономики.

И трябва ли заради един консултантски хонорар и купчина екскурзии до подредената и организирана Европа, да се продава самата България и превръща икономиката и във васал на западноевропейските.

Това поколение макроикономисти рано или късно ще понесе своята отговорност измерена със спечеленото с лека ръка възнаграждение идващо от Европейските кредитори. Европа дава само когато знае, колко ще получи, при какви дивиденти. Безвъзмездна помощ от Европа – ето това е една огромна примка, която икономическото поколение на България само си нахлузи и в този смисъл, народът на България е в правото си сега да съди тези икономисти, политици, допуснали този икономически грабеж в страната.

Това поколение икономисти и интегратори рано или късно ще бъде изправено пред съда. То ще носи главната морална отговорност пред бъдещите поколения. Отлюспилите се от това поколение биха могли да благодарят на случая, че са съумяли да прозрат своевременно погрешнага посока и да се отблъснат от лепкавата кал на тресавището – теоретична еврейска икономика с два аршина – единият със, а другият – без лихва.

4. Поколение на спортисти, стоичковци, тенис звезди, топ модели и манекени, модни дизайнери

Това поколение може да проумее ситуацията, само когато само се увери чрез личен опит в същността на тинята и произлизащото страдание от затъването в нея. Засега то ще плаща данък на самолюбието си, егоизма си, и парите, които го приковават жестоко към луксозните возила, и то не може да проумее, че всъщност спортът се разиграва от банкерите, именно тези, които нищо нямат общо с Олимпиадите на Гърция. С тези, които превърнаха спортното начало в битка за пари, а самият спорт в жалко недоносче на една финансова блудница, осъдена от времето още на гладиаторските арени. Римските патриции са упражнявали един спорт, да наблюдават гладиаторските битки, а какви са сега битките за трансфери между различните спортни звезди и кой купува и продава тези звезди – не са ли същите инициатори на гладиаторството, които навремето спокойно наблюдаваха как техните събратя, всъщност робите се взаимно избиват, а те миропомазаните аристократи решават с гласа си, правото им да живеят като човешки същества. Странно нали, това също е икономика, но вече под флага на спорта, макар и по-брутална външно от сега завоалираните дипломатически преговори зад които стоят сделки за оръжие и петрол и бъдещи многократно повтарящи се военни конфликти.

5. Поколение на учащите, студентите, стипендианти и млади хора на науката и изкуствата

Това поколение е много трудно да бъде излъгано въпреки, че върху него се оказва огромен натиск чрез метода на селекцията и кокала. Затова бе въведено платеното обучение, за да може да се контролира възможността за образование. Всъщност образованието не е равноправно в момента, защото право на образование имат само тези, които имат богати родители и възможност да припечелят някой и друг лев. Учащите добре разбират, че в една страна в която се говори за просперитет и равни възможности, това е пълен абсурд. От една страна се обещава просперитет, но само на тези, които са със силните на деня и богатите. А за равните възможности, това е видно от повишаващите се такси на вече платеното обучение. Пълно лицемерие и тотална лъжа.

А лъжата не се обича от младите. Те рано или късно ще я разберат, както и това, че са били манипулирани. От това поколение е много вероятно да произлязат реалните искри запалващи общественото мнение.

6. Поколение на българските чиновници, администратори, хора на щат към държавата

Това поколение спокойно може да бъде наречено – лакеи и слуги, принудени от обстоятелствата да продават своя труд на най-законният господар в лицето на държавата.

От това поколение не може да се очаква нищо, то е изцяло под нашийника и се води и манипулира особено лесно. За него е валидна приказката за мечката и мечкаря. Това поколение сполучливо може да бъде изобразено като една остаряла измършавяла мечка, водена от своя господар със синджира.

7. Т.нар. Младо поколение

Много общо понятие, но като цяло тук влизат всички онези млади хора, които не са учащи, студенти, нито млади хора на изкуствата и науката, нито млади многообещаващи гении.

Това поколение е много искрено, много чувствително, и много неуправляемо, практически непредсказуемо. От него най-много може да се очаква да се прояви мощен огън, който като факел да подпали бъдещ огън сред общественото мнение.

 

Окончателен извод:

Кой каквото сее, ще го пожъне! Революциите през 1789 и 1917 погълнаха своите оперативни инициатори. Разбира се, големите инициатори останаха в сянка и продължиха да прекрояват земята с нови проекти за революции. Но даже и те осъзнават, че рано или късно може да дойде и техният ред на стратегически инициатори. А и те го знаят:

Най-страшното е когато управляваният и манипулиран биоробот, който всъщност не е биоробот, поради непредсказуемото проявление на човешката душа и емоционалност, а всъщност човек осъзнае, че е бил използван като изхабена дискета в треторазрядни компютри от правешки тип, в треторазрядни пиеси с нискокачествине актьори-самозванци. Тогава самозванците, режисьорите на тези пиеси, използвачите на захабени дискети и дискове, заплащат – всеки с най-скъпото му, онова с което всеки от тях е наранил в използваните – едни с честта, други с богатството и здравето си, трети със спокойствието си, четвърти с идеите си и творчески планове, пети вече с живота си. Всеки, който е надробил попара, ще трябва да си я изсърба докрай.

Всеки ще го съди Закона под чийто флаг е действал. На старозаветните – старозаветен съд, на новозаветните – новозаветен.

Най-страшното наказание е наказанието на онези, които си използвал като ненужен парцал и в чиято душа си избърсвал мръсните си ръце. Дали милосърдието завещано от Спасителя ще е споходило сърцата им, след като осъзнаят в какво са били въвлечени и как са били манипулирани в името на богатствата, господството и налудничавата идея за богоизбраност на шепа хора от т.нар.управляващ елит. Защото им е било казано на старозаветните, и въобще на всички онези, които препрочитат Талмуда, че с каквато мярка мерите , с такава ще ви се отмери.

А младото поколение, когато разбере, че е било използвано и манипулирано, тогава! А тези битълсфенове, когато осъзнаят ролята на своите идоли, възложена им от кукловодите на сцената!

А нима може да продължава една лъжа вечно, и когато някой я осъзнае, поради това, че не може да я понесе, се самоубие, тогава да бъде наречен “психолабилен – поет с крехка душа”.

Горко на тези, чрез които идват съблазните, лъжите и неправдите, горко на блудницата, защото тя не проституира от липса на пари, и средства за поддържане на живота, а от стремеж за поквара на другите, от стремеж към свръхудоволствия и покварени преживявания.

Горко на всички, които продължават да тъпчат в своята заблуда своите братя и сестри, не осъзнавайки, че не само като тела, се явяват техните им братя, а преди всичко като човешки души.

И душата страда, гледайки как тялото се въргаля в калта, а падението на единия е вече падение за целия човешки род.

Нима може да се говори, че онова което тялото вършело, не засягало никак душата. Та нали именно в тялото, постъпките на душата като въплътена в него същност, определят нейното развитие. За всяка едно въргаляне на тялото в калта, нима не носи отговорност и отстрани наблюдаващата душа, изолирана и изтикана вън от обиталището, което и е дадено за проявление. А нима, този който я е изтикал, възпрепятстващ й да се прояви, не носи отговорност пред Създателя, като карайки тялото да затъва в калта, все повече се изправя на пътя на Твореца, който е изпратил неслучайно душата в плътта. Време е за размисъл, защото ще бъде някога казано: И да не кажете после, че не сте чули и видели. Горко на заставащия напряко пътя на Твореца!

Никой млад човек не желае да бъде опитна мишка, нито пък да бъде роб и слуга на силните на деня, нито пък да бъде завоалирано или открито манипулиран от Държащите лоста – притежатели на власт, богатство и пари. Младият човек се стреми към независимост, и този който се опита да му пробутва фалшива стока под името просперитет и демокрация, си вързва воденичен камък на шията. Да се играе с най-съкровеното – жаждата за свобода, това е метод само на най-големият лъжец и майстор. Да се използва желанието на младия човек за независимост в името на личната свобода и възможност за образование и себереализация – това е престъпление на корупцията, съединена с чудовищния егоизъм. И ако се твърди, че това се върши от незнание, това вече означава, че лъжецът е наистина майстор. Горко и на него.

Велик и в милосърдието си е Небесният Отец! Велик е и в стремежа си да въдвори порядък и справедливост! На всекиго ще въздаде според делата!

home_load.gif (1896 bytes)