ВЪЗВАНИЕ КЪМ БЪЛГАРИТЕ КОИТО ВСЕ ОЩЕ МИСЛЯТ И ЧУВСТВУВАТ

“ИМА И ДРУГ ПЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ”

 

Анализът на предстоящото развитие на събитията не може да бъде друг освен мрачен и хладнокръвно и отчайващо показващ далновидно на разума, че пътят му за избор ако иска да оцелее, не е повече от един. Изборът на далновидно виждащия, на ясновиждащия и ясночуващия е, че трябва да се направи нещо, което да спомогне за някаква промяна.

Така не може повече да продължава – но това е само един извод, направен под въздействието на анализа и далновидното усещане на интуицията. Фактите са ужасни. Нужни ли са цифри там, където предупреждението крещи отвътре.

Българският дух трябва да противостои, и да заяви даже и в мълчание, че не е съгласен с този път на бъдещо развитие, на начин на живот, който убива най-ценното – душата.

По-добре е да се излезе навън от градовете, да се излезе даже и на улицата със съзнание за необходима промяна, със смелостта, че повече така не бива в робство, отколкото да продължава това невидимо затъване в лепкавото и приспиващо удобство на една цивилизация на привидния външен просперитет и само материалното.

Не е ли по-добре да се излезе извън града отколкото затъването сред псевдоудобствата му превръщащи човека в роб и послушен слуга на фирмите производители, гонещи до безкрай печалбата и завоюването на максимум консуматори. По-добре свободен бедняк отколкото “демократично свободен консуматор”. Свобода в консумацията – свобода в избора на сандвич и кола, свобода в избора на хит по радиото – не е необходима тази псевдодемокрация на българина. А всъщност кой го пита? Не е ли по-добре беден и свободен истински българин отколкото нахранен и послушен българин роб – слуга на консумативното общество.

Българският народ трябва да противостои на тази яростна кампания на поробване от страна на Парите и Бизнеса. Не всичко е пари и бизнес. Болното западноевропейско и американско общество тепърва ще разбира в страданията си, че здраве, душевен комфорт и спокойствие и най-вече човешки отношения, това са три категории неподдаващи се на управление чрез пари и сделки. Твърде много покупко-продажби се изсипаха през последните години над българския народ даже и в сферата на душата.

Общество в което ритъмът се определя от критерия за печалба и повече пари, без съобразяване с човешките отношения и ценности от типа на храма на човешката душа, заради който всъщност човек е пратен тук на земята, такова общество е обречено. То няма право да съществува и повече да замърсява планетата със своите болести и агресивни излъчвания.

Броят на плюещите и храчещи хора по улиците ежедневно нараства, броят на задръстванията по кръстовищата и броят на кашлящите в превозните средства и задъхващи се по улиците хора от свръхзамърсяване ежедневно расте, броят на лъжите от страна на управляващите и бизнесмени също расте, броят на изпразнените и лишени от съдържание думи също расте, броят на сривовете в човешките отношения лавинообразно расте, броят на съсипаните детски съдби поради лошо възпитание и огромен родителски егоизъм и безотговорност расте, броят на разтуряните ежеминутно бракове нараства, броят на самоубийствата и психически заболявания нараства,.....всъщност накъде вървим като нация, българи?

Нима за това сме тук в тази българска земя – за да правим пари и бизнес, за да правим мръсотия, за да създаваме напрежение, за да лъжем и крадем, за да бъдем лицемери, за да бъдем слуги на други по-големи слуги, за да бъдем роби на една цивилизация на чудовищен егоизъм, за това ли сме родени ние в България, българи!?

Нима понятието “храм на човешката душа” е толкова трудно за разбиране. Нима не за този храм сме се родили тук на земята или само за един търбух и алчност, която пречи да осъзнаем, че нито вили и коли, ще вземем със себе си от този свят.

Ако храмът на човешката душа бъде изоставен в името на парите и бизнеса, каква полза от тези пари от този трижди проклет бизнес. Каква полза от този просперитет г-н Президент, вие, които говорите на българските студенти. Къде е храмът на вашата душа, г-н Президент? Може би сте я загубили и сега я търсите да я откриете като вършите добро, което вече и не разграничавате от злото. Добро се прави само когато човек не изоставя своя главен храм, заради който е изпратен тук на земята. Този просперитет на изродените нации не е потребен на българина. Просперитет това означава блестящо духовно здраве, първо, и едва тогава материално благополучие. Един консумиращ народ от търтеи и бизнесмени, които не могат да направят нищо със собствените си ръце, а изкарват денонощно прехраната от глупостта на масите, чрез борсови операции и трикове на финансово кредитната система, чрез хазарт и джакпот, в една икономика с правила на казино, такъв народ, който не може да засее земя за да се прехрани, а чака от магазина да му се достави препитанието, това не е проспериращ народ. Нима това е съдбата на българите, да се надпреварват в съревнование за повече пари и бизнес със западноевропейците. Нима за това българите населяват тази земя, за да станат ученици по бизнес на западноевропееца, а къде остава нашето българско сърце и топла българска душевност, може би зад паричните разплащателни сметки и студени пресметливи отношения с тази Европа, която в момента боледува и все повече осъзнава своята безпътица.

Българският дух трябва да противостои, даже и в мълчание на този опит да се постави на колене българското най-вече като душевност и вътрешно съдържание. Да се противостои, това означава да се заяви смело и открито, че има и друг път за България, че българите не са съгласни с това вътрешно и ужасно невидимо заробване от страна на мисленето, че всичко е пари и бизнес. Ако тази философия, че всичко се купува с много пари, проникне и в България и бъде забравен българския уникален като възможност за постройка храм на човешката душа, това би означавало само едно – предателство пред поколенията невероятни български възрожденци и духовни личности.

Има и друг път на развитие, господа управници и бизнесмени, има и друга форма на социален живот. Има и друга възможност пред българите!

Път на развитие, без обезличаване с неправилното използване на новите технологии, без технократизирането на човешките отношения, без неизбежното въздействие на телевизора, компютъра и сателита върху човека превръщайки го в модерен роб на технокултурата.

Може да се противостои на тази култура, която безпощадно всичко човешко измерва с пари и количество технически умения от страна на Разума.

Може да се заяви – “не” на студения разум, който все повече се опитва да доминира върху топлотата на човешките отношения. Не е ли по-добре човешки сърдечни отношения отколкото перфектен и потънал в скреж студен интелект.

Възможно е да се излезе от града и да се постави едно ново начало, на един нов екологичен начин на живот във връзка с природата и именно тази философия на топлота в човешките отношения вън от рамките на порочния кръг в големия град, в който човекът е преди всичко потребител или само елемент от консумативното общество.

Какво се предлага и въобще възможно ли е да се намери изход?

Възможно е напускане на големия град с оглед на съхраняване на вътрешния мир и възможност за развитие на храма на човешката душа.

Рано или късно, човек стига до извода, че в съвременните условия на големите градове, развитието на човека като хармонична цялост на душа и разум е тотално възпрепятствано. Като разум и оформяне – разширяване на съзнанието, поучаване на повече познания и придобиване на някои технически умения, човек все още се подлъгва от мисленето, че единствено в условията на големия град, това е възможно да му бъде осигурено в хода на неговото обучение и образование.

Но той забравя, че втората не второстепенна система в неговата човешка конструкция, се явява човешката душа, която има нужда от нещо повече от човешки контакти, а преди всичко от истинско човешко разбиране, което в условията на бясно развиващата се в своя егоизъм сегашна цивилизация се възпрепятства. Нещо повече третирането на човека като единица консуматор, носещ печалба в своето неизбежно търсене на себеобезпечаване и себесъхранение на другия негов събрат /производител или търговец/ – който също е впримчен от системата в жестоката среда на пазара, който от своя страна ги противопоставя рано или късно, и така нарушава тяхните отношения, от което страдат на свой ред техните душевни траектории.

Докато на човека в големия град не му се дава възможност да бъде независим в своята прехрана, която задължително преминава понастоящем през магазина и търговията, този човек става роб на паричната система, приковаваща го със своя могъщ инструмент - нашийник към самия град.

Има ли начин човекът от големия град да получи независимост от тази парична система? Не, докато той е само един послушен консуматор, играчка в ръцете на рекламата, която цели само едно – печалба в името на печалбата чрез използване пълните способности на “хомо консуменс”.

Как да стане напускането на големия град? След осъзнаване на приковаността си, в условията на роба-консумиращ поредната дажба от благини на цивилизацията - синтетични продукти, човек неизменно се замисля как да отхвърли ярема. Много просто – как: като се развърже, но самият ярем е така изработен, че като се отвързващ, той още повече те обвързва. Тогава, може би като потърси чужда помощ! Може би като заяви своето непреклонно желания за излизане от големия град! Може би като започне с метода на малките стъпки:

 

Първо се прекратява всяко едно потребеление на синтетични хранителни продукти, кола, чипс, сандвичи, хамбургери, синтетични сосове, и пр.

Преминава се постепенно към естествено хранене със зеленчуци и плодове, приготвени със собствените си ръце и умения или от страна на домакиня със сърце.

Второ, човек се дистанцира постепенно от финансово-паричните отношения, но тъй като част от неговите приходи идват най-вече от заплата, която е част от жестоко разработената система на поддържане на контрол, той би могъл да има в предвид, че изработеното от ръка и със сърце, винаги носи благословия, а съответно изкараното с малко усилия и студен интелект заработено количество пари пак потъва там откъдето е произтекло. Дистанцирането от паричната система означава опит за прекратяване на заемните отношения, като се има предвид най-вече заемодател в лицето на несродна структура и душа. Когато е от взет от сродна душа, заемът по необходимост би могъл да се използва като форма на оцеляване при тежки условия.

Най-доброто припечелване е когато със собствено вложен труд в дейност, която е по сърце се изкарат отсреща в замяна средства, които или като бартер – размяна или като разменна единица могат да служат за покриване на друга потребност.

В условията на община, където всеки се е специализирал в нещо, условията позволяват най.мощно задвижване на тази невероятна сила на изработената заплата с труд и сърце.

Трето, прави се опит за извоюване на икономическа самостоятелност, като човек се учи на някакъв занаят, или професия при която с ръцете си да бъде полезен на другите.

 

Четвърто, опит за изграждане на кръг от съмишленици или сродни души, които се намират в подобен стадий на вътрешно самоопределение.

Пето, засилване на връзките с майката Природа, с майката земя, било под формата на зачестяващи излизания сред Природата – туризъм, или занимания със земеделие и градинарство.

Шесто, работата върху земята, развитието на земеделие или заниманията със собствената градина, това е един реален път за поддържане на постоянна връзка с майката земя.

Седмо, постоянна вътрешна връзка с Великия заобикалящ ни, пребиваващ в нас, Създател. Съзнанието, че Той ни гледа постоянно, че той всичко чувствува отвътре на нас.

Предварителни условия за достигане до позицията на първоначално размишление за необходимост от коренна промяна в начина на живот:

Осъзнаване чудовищния характер на сегашната цивилизация – цивилизация на чудовищен егоизъм и лицемерие, на лъжа и насилие, на тотално заробване на по-слабия от страна на по-силния, на постоянно повтаряне на лъжи явяващи се изгодни на силните на деня, богатите, най-амбициозните, най-алчните и най-хищните.

Осъзнаване на Антихриста във всекиго от робите на тази цивилизация, във всекиго от търпящите униженията в името на удобствата на тялото и разкоша.

 

Осъзнаването на действителният факт, че всеки от зрителите на шоу програми и различни спектакли, всъщност със самия факт на участието като зрител, вече участва на страната на Антихриста, тоест той без да иска воюва със самия Христос.

 

Осъзнаването на факта, че човек или е с Антихриста или е с Христа и, че средно положение няма. Понастоящем почти цялото човечество, заедно и с тези, които наричат себе си християни, се явяват воюващи с Христа. Защо? Защото те безучастно стоят отстрани като зрители и наблюдават, защото така по този начин те оставят Антихриста в тях да се проявява и като такива те спокойно се нареждат от страната на тези, които воюват против Христа с неучастието си. Сега цялото човечество воюва с Христа. На хората им е по-лесно да не вярват в идването на Христос. Старият Завет също воюва с Христа, защото привържениците на този Завет на дело не приемат новия Завет. Сега и пророците, и представителите на извънземният разум, и обикновените хора, всички те участват в битката на Христос с цялото човечество.

Духът на Христос никога не воюва, но той прави така, че околните неизбежно заемат някаква позиция спрямо него, те или го подкрепят и работят с Него, или му противостоят като не го приемат. Средна позиция няма и затова духът на Христа е този дух, който с появата си разделя хората на две – приемащи Го и неприемащи Го. Този Дух с появата си прави хората да воюват. Те или го приемат или започват да воюват против Него.

Докога ще продължава войната на Старозаветния човек с Христос? Дотогава, докато има неразбиране по този въпрос за възприемане на Христа, винаги ще остава тази мизерна ситуация на лъжа и лицемерие, на насилие и егоизъм тук на планетата.

Докато не се разбере израза – “цивилизация на чудовищен егоизъм”, не може да се промени нищо тук на тази планета! И с благотворителност, само се поощрява отново тази атмосфера на лицемерие, и лъжа, която рано или късно води отново до насилие и несправедливости.

Старозаветният човек трябва да разбере, че има и друг път пред човечеството, освен този на Стария завет, който досега винаги го е държал в робство на една цивилизация на егоизъм и лицемерие.

Осъзнаването на факта, че всички са участници в една разрушителна операция за майката земя.

Осъзнаването на действителността, че въпреки че обикновеният човек няма голям избор освен този да бъде ням участник в една чудовищна ДРАМА, все пак съществува и възможността да се направи опита “да се противостои на системата”, която определено може да бъде назована Антихрист.

Христос е този, който с проявата си, учи как да се противостои смело на тъмнината без да се поощрява и подхранва разрушителната й сила. Последното не означава липса на позиция, нито означава размахване на оръжие, но означава, че смело трябва човек “да се самоопредели и заяви на тази сила вътрешно, че не е с нея и не я подкрепя”. Христос означава Спасител, но за да бъде спасен някой, преди всичко е нужно той активно да противостои на тази разрушителна сила действуваща с лъжа и лицемерие.

Да не се партнира на Системата, да не й се сътрудничи! Бойкот на Системата!

Само с Мирни Средства - кампания на несътрудничество със Системата, заробваща човека!

 

home_load.gif (1896 bytes)