ПАРИТЕ
Статия в швейцарското списание Zeit Punkt, N39 – 1998г.
от главния редактор Кристов Пфлугер.

С настоящия текст бих желал да ви докажа, че положението ни вече е доста неуютно. Обаче при крах на финансовата ни система загубата са само Пари. И друго: Който е подготвен, предвидливия, ще спечели, даже и краха да не настъпи.

Парите са толкова стабилен фактор в живота ни, че ние не можем да си представим много резки изменения, свързани с тях. При това до Втората световна война крахове на парите съпътствуваха икономическата история. Това, че от тогава финансовата ни система изглежда много стабилна се дължи преди всичко на икономическия растеж, който до преди време беше постоянен, благодарение на новите технологии и присъединяването на нови пазари в развиващите се страни и тези от третия свят. Растежът е жизнено важен за финансовата ни система, защото парите във вид на натоварен с лихва дълг се задвижват: За всеки милион, който се влива в икономиката трябва да се изплати обратно един милион + лихвите. Тази игра е успешна до тогава, докато растежът убеждава все нови и нови предприемачи да си включват в задлъжняването без особен риск за себе си. Новите длъжници обезпечават системата със средства за да могат тези, които са задлъжнели преди тях да посрещат падежа на полиците си. Общият дълг междувременно непрекъснато расте, ако няма опрощаване или фалити. Вследствие на нарастващия дълг, в най задлъжнялата страна на света – САЩ – нето лихвите, изплащани годишно са нарастнали от 1% през 1950 г. на 8-10% от брутния продукт днес. (Десетократно!) Като директен резултат на лихвената спирала и предизвиканото от нея екпоненциaлно увеличение на дълговете касите по целия свят са празни, и жизнения стандарт от известно време почти не се увеличава, независимо, че ние всички все така старателно се трудим. Лихвата се грижи за едно гигантско преразпределение на парите от работещите към владеещите (парите): немският финансов експерт Хелмут Кройц го е изчислил за Германия на 500 милиона марки за ден!! Резултата: борба за работа, нужда и унищожаване на природата от едната страна, огромни непродуктивни парични маси, разточителство и монополизиране от другата страна.

Трагично е, че в политиката и икономиката практически не се анализира разрушителното действие на основаната върху лихвата парична система. Все едно във Ватикана би се поставила на дискусия безгрешността на Папата. При това на всеки човек извън стените на Ватикана му е ясно, че няма безгрешни хора.

В този отказ да се обсъждат последиците от лихвата влияние имат и различни договорни съглашения, центриращи Швейцария във финансовата система. Аз предполагам, че всички ние, които сме разбрали антисоциалната и природоразрушаващата същност на системата с лихвите, често се възползваме от нея. Бъдещето плаща сметката. На мен, за да илюстрирам конфликта между индивидуалното поведение и разрушаваната среда не ми иде в представата по добра картина от тази: На океански кораб, който се движи в погрешна посока е възможно само за много къс период да се движиш в правилната посока. След това падаш във водата.

Този, който наблюдава внимателно, не може да не забележи, че нестабилността, вградена в паричната ни система започва да се показва на повърхността й. Главните актьори започват видимо да нервничат и утвържденията, че системата е много сигурна се увеличават от ден на ден. Международните противопожарни упражнения, като смяната на индонезийския президент Сухарто, се изпълняват на високо професионално ниво и то само заради чистата необходимост. Международният финансов елит не може да си позволи, една сравнително маловажна в световен икономически план страна като Индонезия да се изплъзне от "благотворното", "спасително" влияние на МВФ. Мразеният от населението, но десетки години поддържан от банките Сухарто, при осъществяване на реформите създаваше опасност от гражданска война и евентуално цялостен срив. Той трябваше да си отиде. Само преди една-две години най вероятно щяха да го оставят да си действа, както мексиканския режим, който сега в кризисната област Чиапас провежда "ниско интензивна война" с американска помощ. Ужасно е какви неща се правят в името на парите.

Тотално прогнилият фундамент на глобалната финансова система се дестабилизира допълнително от три съществени фактора: Японската криза, надутите фондови пазари и Еврото.

ФАКТОР НА НЕСИГУРНОСТ ЯПОНИЯ

При добро желание Япония може да се оприличи на Титаник, чиято палуба не е още достатъчно наклонена, за да се уверят пътниците, че кораба няма да потъне. Външността лъже. Наблюдаваната от 7 години криза в Япония започна в същност през 80-те години, когато обемът на Токийската борса се увеличи шестократно за периода 1982 – 1989 г. Тъй като по японските закони нереализираните печалби на банките могат да се запишат като собствен капитал, това стана. Чрез леко получаемите кредити се създаде бум на недвижимите имоти. В центъра на Токио месечните наеми за апартамент достигнаха 25 000 шв. франка (няма печатна грешка). Една корекция беше непредотвратима. Последвалата криза свали цените в някои случаи с 80%, което доведе някои финансови институции до ръба на фалита, че и оттатък.

Опасността в случая с Япония не толкова в размерите-все още Япония е втората икономическа сила в света-колкото плътното й свързване със световните валутни пазари. Япония притежава около 40% от американските ценни книжа – базата на световната валута – долара, а и по данни на списание "Икономически инвестиции" притежава около една трета от всички спестявания в света. Ако Япония, за да поправи финансовото си положение започне да продава Американски ценни книжа, което рано или късно може да се очаква, то тогава ще се покаже на дневна светлина истинската цена на тези хартии. Имайки предвид високата задлъжнялост на САЩ като държава и ката икономика тази цена не би трябвало да е твърде висока. Япония има потенциала да потопи и най-големите кораби като Титаник.

ФАКТОР НА НЕСИГУРНОСТ ЕВРО

Сега да се обсъжда Еврото е безсмислено – съюзът е сключен. Може да се критикува, ако имаме практически резултати, първи факти. Това, че големите надежди са попарени е очевидно. Но кои глобални икономически надежди не се провалиха, като оставим настрана курса на акциите на борсите? Стабилността е по принцип една много добра идея, обаче в два пункта измамна: Първо, отделни страни направиха чувствителни нагаждания на балансите си за да изпълнят критериите на Маастрихт. Всяка маска пада рано или късно, а в нашето забързано време това ще стане по скоро рано. Второ, стабилността като критерий не е достатъчна, когато отделните части трябва да бъдат съединени в едно цяло. Тежестите трябва да се разпределят хармонично, пропорционално, а не само стабилно. Един бегъл поглед назад към историята ни е достатъчен за да хвърлим светлина върху надеждите, свързани със създаването на нов съюз. Съединяването на Италия преди 130 години увеличи разликата между богатия Север и бедния Юг, напук на всичките напъни към стабилност. В Югославия избухнаха войни, тутакси след като бе спряно кранчето, от което течеше паричният поток от вън, крепящ съюза на народите. Също в Европия парите ще текат натам, където те си са в големи количества, но дали това ще помогне за отстраняването на надигащият се национализъм е повече от съмнително.

Погрешно конструираното Евро би могло при цъфтящо икономическо и политическо обкръжение да просъществува известно време. Обаче по време на криза нестабилността ще се увеличи, защото отделните държави нямат собствени финансови инструменти, с които да правят корекции при изменения в икономиката.

ФАКТОР НА НЕСИГУРНОСТ ФОНДОВА БОРСА

Фондовите борси отдавна не се занимават с това, за което бяха създадени: обезпечаване на средства за предприятия. "Фондовата борса от общостопанска гледна точка не служи за финансиране на инвестицията, а за изплащане на част от направената от фирмите печалба", съобщава във Weltwoche икономистът от Сен Гален Матияс Бисвангер. Проучвания в САЩ и Швейцария показват, че цъфтящите фондови борси не съживяват нито инвестициите, нито консумацията. Огромните на книга печалби – от 1990 до 1997 г. борсовият индекс на Швейцария се е увеличил 4,3 пъти! – остават като мерило за успех само между стените на борсата. Това, че фондовите борси не са свързани с реалната икономика, както твърдят някои критично настроени журналисти и икономисти, не винаги се потвърждава. Борсите изсмукват често средства от реалната икономика, а за инвестиции пари липсват. Индустриалният концерн Сименс, например, спекулира по световните борси с 25 милиарда марки, защото по този начин "печели" повече, отколкото ако инвестира тези пари в собствени проекти. И не само това: Сименс е съкратил в последните години повече от 10 000 работни места. Пол Мартин, автор на няколко книги за икономиката на задлъжнелите, остроумно пише, че Сименс е "индустриален музей в мазето на една банка".

За световната финансова система най-същественият фактор е нечуваната подвижност на фондовите борси. Големите колебания на борсовите индекси могат да сменят основно оценката на акциите в реални икономически субекти за секунди, докато в същност нищо в тях не се променя – само цифрите върху компютърните екрани. Фондовите борси са според мен единственият фактор в икономиката, който просто плаче за изменение от типа на Берлинската стена. Всички други фактори като труд, консумация, инфраструктура или образование са сравнително стабилни. Един борсов срив не може да унищожи финансовата система, но може да я вкара в релсите на дерайлирането и да засили въздействието на други рискови фактори.

ТРЯБВА ЛИ НИЕ, С НАШИТЕ

ограничени възможности да се стъписваме от страх, гледайки втренчено към приближаващото се? В никакъв случай! Аз мисля, че основните елементи на устойчивия начин на живеене са една здрава основа при допира ни с прогнилата финансова система. Използването на възобновими енергийни източници, придвижване с мускулна сила, дългосрочност на стоките и тясно социално сплотяване са добри като жизнени принципи и сега, макар, че изглеждат по скъпи във време или пари по сравнение с един лекомислен начин на живот. При един крах на финансовата система тези принципи ще станат абсолютен императив за всички. За да се измени финансовата система е възможен както срив, така и еволюционно изменение: това зависи от нашето колективно решение. Към средствата, които обаче чак при краха на финансовата система най-пълноценно се проявяват, водейки към "устойчив" начин на живот принадлежи нашето присъединяване към един локален бартерен кръг като "талант" в Швейцария, "grаins de sel" във Франция, LETs във Великобритания. Повечето от тези експерименти приличат на "направи си сам" във финансово – социалната област. Най-добрите от тях показват, че те са едно добро допълнение към "официалните" пари. И ако парите си загубят стойността, възможно е ние да се радваме на нашите "таланти" (талант – единица за бартерно обменяне на стоки и услуги в Швейцария – бел. пр.).

Струва ми се важно да се разбере, че описаните по горе неща не са прогнози, а само възможности. Съществен при това е само фактът, че финансовата ни система е неустойчива и има нужда от корекция. Дали тази корекция ще бъде срив или еволюционно изменение зависи от колективните ни усилия.

Превод: Владимир Богданов